Години наред в Пловдив, както и в София, се водеше остър дебат относно премахването на Паметника на Съветската армия в града, по-известен като „Альоша“. Той беше многократно боядисван и осмиван от противниците му, но имаше и група пловдивчани които през годините яростно го защитаваха. Днес, когато съветската армия отдавна вече в историята, а вече и софийският му събрат с шмайзера също е в историята, отново се разрази дебата за премахването му. Любопитно е как пловдивчани и кметската управа ще решат този въпрос.
„Альоша“ е изграден върху един от най-високите хълмове в града и представлява гигантска фигура, висока 15 м. гранитен войник с автомат и надпис: „Слава на Червената армия- освободителка!“ Интересно от кого, след като до септември 1944 г. Царство България беше свободна държава?! Паметникът всъщност е позорен символ на нашето „преклонение“ към една държава, окупирала страната ни през септември 1944 година (официално!) и до 1989-та – неофициално.
Около него от години се вихри дискусия дали да бъде премахнат. Мненията са на двата полюса и през годините са се правели немалко опити за отстраняването му.
Пловдивският общински съвет преди повече от 20 години гласува с голямо мнозинство паметника да бъде премахнат, но тогавашният кмет Спас Гърневски не намери сили да го направи. Не намериха сили да го направят и наследниците му, въпреки, че „Альоша“ стои на възможно най-натрапчивото место в града и е едно от първите неща, които виждат както децата ни, така и чуждестранните посетители. Освен това, паметникът символизира разединението в Пловдив, който от столетия е мултиетнически град на толерантността.
Друга причина за недоволството на хората, е че паметникът на Альоша се намира над паметника на Апостола на свободата – Васил Левски, който представлява малък бюст, забутан в подножието същия този хълм. Това е не само нелогично, но и подлага под съмнение националното ни самосъзнание, а именно да предпочитаме чужд символ пред безспорно най-великият и почитан българин. Не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи.
Преди няколко седмици общински съветници от ДСБ – Пловдив внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен до края на 2024 година. Предлага се той да бъде преместен в Музея на комунистическото изкуство и да бъде обявен конкурс от община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството около паметника. В доводите за решението се изтъква още, че паметникът е символ на окупацията на България между 1944 -1947 година от Червената армия и е символ на потиснатото национално достойнство, както и че представя погрешно историческата реалност.
Ако предложението бъде прието, следва кметът на града Костадин Димитров да разпореди премахването на паметника до края на годината. Но той е изключително лаконичен по този въпрос. Според него, Пловдив имало по-важни за решаване проблеми.
Докато властта в града си прави оглушки, в началото на месеца недоволни пловдивчани организираха хепънинг срещу паметника. Пред бюста на апостола на свободата Васил Левски, участници разпънаха огромен транспарант с надпис: Прости ни, Апостоле, че си под ботуша на окупатора!
На върха на хълма, където се намира паметника на руския император Александър II, имаше друго послание: „Вашият Христос погуби нашите освободители“. Това е отговор на твърденията на местните социалисти, че Альоша е новият Христос на България.
В подножието на съветския войн с шмайзера бе поставена табела с надпис: „Този паметник е посветен на тези, които окупираха България, репресираха нейната интелигенция и я превърнаха от модерна европейска държава в изостанала съветски провинция“.
Щом в тази изключително подходяща международна и политическа ситуация няма воля и сили паметникът да бъде премахнат, както стана в София, изводът може да бъде само един – явно и кмета, и гражданите повече обичат ботуша на окупатора, отколкото Апостола на свободата, в който иначе всички охотно се кълнат и закачат портрета му в кабинетите си.
Още актуални коментари – четете тук
