Годишният доклад на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката, имаща за цел насърчаване на мерките за безопасна работа на журналистите, представя медийната среда в България в изключително лоша светлина. Докладът се изготвя от 14 НПО в областта на медийната свобода. Сред партньорските организации, съставили документа, са „Репортери без граници“, Асоциацията на европейските журналисти, Европейският институт за печата и редица други.
В частта за нашата страна се говори за олигархия, натиск и заплахи срещу журналистите. Докладът посочва, че работната среда за журналистите се влошава.
ДЕБАТИ.БГ публикува без съкращения частта за България. А оригиналният текст на английски може да прочетете ТУК.
През последните години в България работната обстановка за журналистите се влошава, заради поляризирания характер на публичния дебат, откритата враждебност на избраните политици и непрекъснатите удари по независимостта на медиите, през административни и съдебни преследвания, както и физически заплахи.
Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с превземането на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си сила за упражняване на политическо влияние и атаки към съперници или критици.
Основен дял от бизнеса за разпространение на вестници в страната е под контрола на един конгломерат, собственост на политик. Независимите журналисти и медии редовно са обект на заплахи – лично или онлайн.
Към 31 декември 2019г. има осем тревожни новини от България. Независимостта на аудио-визуалните медии бе подкопана от съмнителни назначения и управленски решения. Трима разследващи журналисти бяха принудени да подадат оставка от „Нова телевизия”, след като тя беше придобит от олигарх, близък до правителството. Тормозът срещу независимите гласове ескалира, започнаха кампании за омаскаряване и съдебен натиск, за да бъдат сплашени.
На 21 май 2019. Българският разследващ журналист Росен Босев от независимото издание „Капитал” е осъден по дело за клевета и глобен 1000 български лева (500 евро) . Делото е заведено от бившия председател на Комисията за финансов надзор в страната Стоян Мавродиев, изпълнителен директор (вече уволнен) на държавната Българска банка за развитие.
Призоваването на Росен Босев в съда на пръв поглед имаше за цел да го сплаши и да бъде пример за другите журналисти. Председателстващият съдия Петя Крънчева беше обект на критични статии в „Капитал“ между 2010 и 2015 г., на много от които автор е Босев. Тя отказа да се оттегли от случая. Делото срещу Босев беше последното от трите дела, които Мавродиев заведе срещу журналисти от „Капитал“. Останалите две дела приключиха с оправдателни присъди. Към края на 2019 г. българската държава не е отговорила на сигнала.
През юни 2019 г. Върховната касационна прокуратура започна данъчно разследване срещу главния редактор и собственик на независимия уебсайт „БиволЪ” Асен Йорданов и репортера Атанас Чобанов, малко след като „БиволЪ” публикува поредица от доклади, разкриващи подозрителни сделки с недвижими имоти, с участието на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и неговия заместник (и нов главен прокурор) Иван Гешев.
Разследването беше предизвикано от анонимна жалба, за която се твърди, че е от името на неправителства организация, но по-късно стана ясно, че е изфабрикувана. И двамата журналисти публикуваха официални документи, които опровергават обвинението. Въпреки това прокуратурата разпореди пълна данъчна проверка на Чобанов и Йорданов и техните роднини, която продължи до края на 2019 г. България отговори на сигнала, но не отговори на повдигнатите опасения.
През септември Българско национално радио (БНР) беше разтресено от поредица от скандали, които демонстрираха изключителната крехкост на гаранциите за редакторска независимост. Силвия Великова, водеща на водещото сутрешно предаване и виден съдебен репортер, бе уволнена. Няколко журналисти, включително главни редактори от БНР, заявиха, че е упражняван натиск върху ръководството на радиото за отстраняването на Великова заради критичното й отразяване на назначаването на новия главен прокурор в България – една от най-влиятелните длъжности в страната. Великова беше върната обратно, в резултат на широката публична реакция, но й бе отнет съдебния ресор.
Днес след уволнението на Великова, излъчването на БНР бе спряно в цялата страна за 5 часа. Прекъсването беше обяснено като „техническа проверка“, но се смяташе, че се е случило, защото журналистите в радиото са отказали да заместват Великова.
Един месец по-късно Съветът за електронни медии, прекрати мандата на генералния директор на БНР.
