Според Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), изкуственият интелект ще повлияе на 60% от работните места в развитите икономики и на 23% в страните с по-нисък доход в дългосрочен план. За световния трудов пазар общо около 40% от работните места може да бъдат променени, понижени или премахнати с развитието на технологиите.
Тема на дискусията, проведена в Банкок по време на годишните срещи на Световната банка и МВФ, беше „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места“. На събитието участваха значими фигури като Георгиева, президента на Групата на Световната банка Аджай Банга и президента на Сингапур Тарман Шанмугаратнам. Дискусията се състоя в конгресния център „Кралица Сирикит“ в тайландската столица.
„Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами“, сподели Георгиева относно потенциала на изкуствения интелект да генерира нови работни места и да увеличи производителността. Тя акцентира, че част от ефектите вече са забележими. По-ниският процент на засегнати работни места в страните с ниски доходи показва, че там изкуственият интелект все още не е получил широко разпространение.
Според проучване на МВФ, 10% от работните места в САЩ вече изискват усъвършенствани умения за работа с изкуствен интелект, а тези позиции предлагат по-добро заплащане. В същото време, рутинните и повтарящи се работни места намаляват, докато нископлатените позиции нарастват в секторите на строителството, данните и услугите.
Нетният ефект в американския трудов пазар е позитивен, но не трябва да се бърка с повод за оптимизъм, тъй като ръстът идва от по-нископлатените работни места, заяви Георгиева. Тя подчерта, че е особено важно проблемите на младите хора, навлизащи на трудовия пазар, да се вземат предвид. Обикновено, те започват с рутинни работни задачи и по-късно прогресират в кариерата, а намаляването на тези позиции може да затрудни техния напредък.
Георгиева очерта три основни приоритета за правителствата: внимателно анализиране на измененията на трудовия пазар, премисляне на образователните стратегии и насърчаване на ученето през целия живот. Третият приоритет е да се оценят последствията за публичните финанси, тъй като традиционно правителствата разчитат основно на данъците от работната сила за своите приходи. Ако изкуственият интелект променя трудовия пазар и води до намаляване на труда и увеличение на капитала, държавите ще трябва да преосмислят как да гарантират необходимите финансови ресурси.
Георгиева предупреди, че не може да се предвиди как ще изглежда трудовият пазар след пет години. Поради това, е важно измененията да се наблюдават и анализират, а изводите да доведат до конкретни мерки.
Икономически ефект и възможности за развитие
В началото на дискусията Георгиева анализира икономическия ефект от изкуствения интелект. Първоначалната вълна на влияние е свързана с увеличеното търсене и инвестиции, включващи строителство на данъчни центрове и инвестиции в AI модели. Това ще подпомогне растежа в ограничаващ брой икономики.
Георгиева отбеляза, че световната икономика продължава да напредва с около 3%, въпреки отрицателното влияние на проблемите с енергийните доставки. САЩ, Китай и Индия са основни играчи в производството на изкуствен интелект, а редица азиатски икономики са ангажирани в логистиката и инфраструктурата за технологията.
Следващата вълна ще е по-широкото внедряване на изкуствения интелект, което, според оценките на Георгиева, би могло да увеличи растежа в развитите азиатски икономики с 0,5 до 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики — с 0,2 до 0,8 процентни пункта. Допълнителен ръст с 1 процентен пункт в развитите икономики би компенсирал загубите от застаряването на населението, добави тя.
За да се възползват от тези възможности, развиващите се икономики трябва да имат достъп до електрическа енергия и дигитална инфраструктура, да подготвят населението за работа с новите технологии и да гарантират защита от злоупотреби.
Създаване на работни места в развиващите се икономики
Президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга подчерта необходимостта от осигуряване на работни места за младите хора в развиващите се държави. Според него, през следващите 15 години, 1,2 милиарда младежи ще влязат на трудовия пазар. Частният сектор генерира между 75% и 85% от работните места, докато правителствата трябва да създадат възможности за инвестиции.
Банга идентифицира пет области с потенциал за нови работни места: инфраструктура, малки фермерски стопанства, основно здравеопазване, туризъм и производство с висока добавена стойност. Той акцентира на значението на „малкия изкуствен интелект“ — достъпни приложения, проектирани да решават специфични проблеми в развиващите се икономики.
Като пример Банга посочи здравен център в Индонезия, където медицинска сестра може да направи снимка на кожен обрив с телефона си и да я изпрати на лекар, който да я прегледа или да използва местен AI инструмент, за да оцени ситуацията и да вземе решения за лечение.
Друг пример е платформа за индийски фермери, разработена с помощта на Google, която свързва фермери и кооперативи с висококачествени семена, торове, застраховки за реколтата, кредити и канали за реализация на продукцията. Фермерка може да насочи телефона си към листо, да установи болест по растението и да поръча необходимия инсектицид от своя кооператив за 25 рупии.
Според Банга, тези приложения могат да увеличат продуктивността и да създадат нови възможности за работа в държави с ниски и средни доходи. Той подчерта, че целта е създаване на работни места, отговарящи на местните нужди, а не просто прехвърляне на работни места от развитите към развиващите се страни.
Президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам предупреди, че икономическият растеж сам по себе си не гарантира създаване на достатъчно качествени работни места. Той отбеляза, че Китай, Индия и развиващите се икономики в Югоизточна Азия показват сравнително добър растеж, но проблемът с работните места остава нерешен. Ако не се подходи целенасочено, изкуственият интелект може да задълбочи това неравенство.
Шанмугаратнам акцентира на зелената енергетика като възможност за нови работни места. По негови думи, инвестиции от 1 милион долара в възобновяеми източници създават три пъти повече работни места в сравнение с инвестиции в традиционни източници на енергия.
Секторът на здравеопазването също носи значителен потенциал. Броят на медицинските сестри на 1000 души в развиващите се страни е между пет и десет пъти по-нисък от този в развитите икономики. Шанмугаратнам посочи, че дори частичното преодоляване на тази разлика би изисквало повече лекари, медицински сестри и здравни работници в общностите.
Промени в образованието и започването на работа
По време на последваща дискусия, Шанмугаратнам отбеляза, че изместването на работни места от изкуствения интелект ще става постепенно, задача по задача, което дава време на работниците да се адаптират, да придобият нови умения и да подобрят вече придобитите.
Той обаче предупреди, че търсенето на първоначални работни места за завършили образование намалява в развитите икономики, особено в технологичните сектори. В САЩ, търсенето на нови завършили университети е намаляло за първи път от сто години, а разликата в заплащането им също е видимо намаляла.
Шанмугаратнам подчерта, че правителствата трябва да работят съвместно с частния сектор за осигуряване на възможности за първа работа на младите хора, и посочи нужда от промени във висшето образование — повече практически упражнения, стажове и обучение в компании, за да отговори образованието на променящите се нужди на пазара на труда.
В заключение, Георгиева изрази надежда, че изкуственият интелект ще поеме задачите, които хората не желаят да извършват, позволявайки им да се фокусират върху дейности, които им доставят удоволствие. Тя свърза тази цел с висока производителност, добър жизнен стандарт и запазване на достойнството на работниците като важна част от обществото.
