Решението на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да се оттегли от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е индикатор за значителна промяна и трансформация от ерата на „колективи“ към период на „суверенни държави“, които действат независимо, коментира египетският експерт Ахмед Кандил в статия за вестник „Ал Ахрам“.
Създаването на ОПЕК през 60-те години е било отговор на доминиращото влияние на големите петролни компании. Петролът не беше само икономически ресурс, а и инструмент за политическа независимост. В този контекст членството в колективната структура е било източник на сила, подчертава авторът.
В съвременния свят обаче колективът започва да се възприема не като опора, а по-скоро като ограничение. Решението на ОАЕ не е симптом на разногласие, а знак за промяна в подхода от солидарност към индивидуализъм. С напускането на ОПЕК, ОАЕ приема модел, основан на бързина и директна връзка с глобалните пазари.
Кандил акцентира на времевия контекст на това решение. Ормузкият проток ескалира от критична търговска връзка до стратегически бариера на фона на конфликта между САЩ и Иран.
“Когато географията сама по себе си е източник на напрежение, икономическите интереси неизбежно се преразглеждат под натиск за сигурност. В такава ситуация действието на ОАЕ може да се види като част от усилие за утвърдяване на независимостта в енергийния сектор, същевременно укрепвайки съюзите си със САЩ в сферата на сигурността,” обяснява експертът.
Друга страна на анализа е, че “светът бавно, но сигурно преминава към нови енергийни системи, които разчитат по-малко на традиционни източници и все повече на възобновяеми, като слънчева и вятърна енергия.” Това показва, че, въпреки все още значимостта на петрола, той не е ресурс с безкрайна стойност в бъдеще.
Абу Даби проектира стратегическа визия, в която стойността не е в запазване на петрола, а в бързото му преобразуване в различни форми на влияние – икономическо, технологично и геополитическо, преди неговата относителна стойност да спадне. Този подход кореспондира с гледната точка, че оставянето на неизползвани резерви е рисково в контекста на глобалната декарбонизация. Целта вече не е само стабилност в цените, а максимизиране на печалбите и реинвестирането им в постпетролна икономика.
Според Ахмед Кандил е твърде скоро да се заявява краят на ОПЕК, но ходът на ОАЕ поставя прецедент, който може да накара и други страни да поискат повече гъвкавост или да осмислят напускането.
Широкият формат ОПЕК+ сега е изправен пред нови предизвикателства. Създанен над крехък баланс на интереси, алиансът е в нова реалност след оттеглянето на важен член, застрашавайки координацията на производителите.
“Тази промяна може да предефинира правилата на световната енергийна система. Дали ОПЕК+ ще може да функционира ефективно в новите условия или ще наблюдаваме идването на своето постепенно разделение? Ще остане ли координацията между ключовите производители – най-вече Саудитска Арабия и Русия, обичайна, или ще стане рядкост?” пита анализаторът.
Той отбелязва, че при липса на координация, световният пазар на нефт ще става все по-нестабилен – урок, който е доказан многократно от историята. Когато страните действат за собствена изгода, равновесието е уязвимо и конкуренцията за пазарен дял може да доведе до “ценови войни”, които, макар и с икономически характер, могат да имат сериозни политически и финансови последствия.
Решението на ОАЕ също така може да ускори сключването на нови финансови споразумения, които предвиждат цени на част от износа на нефт в валути различни от долара или по-дълбоки финансови съюзи с нарастващи икономически сили, като Китай и Индия. Такива развития сочат към постепенно отслабване на “петролния долар” в полза на по-разнообразен паричен заглед.
“В крайна сметка, действий на ОАЕ разкрива повече, отколкото променя. То открива границите на стария ред, леко осветявайки контурите на новия. Ние сме свидетели на време на значителна трансформация в историята на петрола и геополитиката, момент, когато сигурността отстъпва и въпросите се множат,” завършва авторът.
В новия контекст наблюдаваме не само напускането на страна от организация, а и оттеглянето на концепция от историята и възхода на нов модел, който подчертава енергийния суверенитет, геополитическата гъвкавост и прекомерната конкуренция, добавя Кандил.
