Жан-Клод Юнкер поиска в сряда присъединяване на България, Румъния, Хърватска и Словения към граничното споразумение и влизане в „чакалнята“ на еврозоната.
Очевидно, председателят на ЕК иска да бъде запомнен с нещо повече от мигрантската криза и Брекзит и тъй като по-мащабните задачи като енергийния, капиталовия и банковия съюз, вероятно ще надхвърлят по време мандата му, Юнкер предложи и нещо по-просто и изпълнимо – по-нататъшна интеграция в ЕС на България и останалите три балкански страни.
Малко след изказването му, стана ясно, че германският вътрешен министър и австрийският му колега не подкрепят присъединяване на страната ни към Шенген. Томас де Мезиер искал първо да се подсигурят външните граници на ЕС и после да падат временните ограничения, наложени за свободното движение по време на бежанската криза, обясняват родните медии.
Да, но България изгради цялата си репутация на отговорна страна (която се бори за членство в граничното споразумение) именно върху пазенето на външната граница и беше систематично окуражавана да прави усилия в тази посока. Би следвало де Мезиер да е силно вдъхновен от успехите ни в охраната на Съюза.
Какво излиза – че лошият Брюксел ни иска в „А група“, а добрият Берлин – не?
Само дето пречките пред българското членство в Шенген не са от вчера и не са свързани с бежанската криза, а с домашни проблеми, примерно – върховенството на закона.
Интересно е как това ще се продаде тук, като вина на бежанците? И ще стане ли дума, че се касае за откровена реакция към проблемите на българското правоприлагане.
Поне от 6-7 години, страната ни се бори със зъби и нокти да бъде приета в Шенген и това не става. През 2011-та, по време на унгарското председателство на Евросъюза, България беше изпратена на поправителен и оттогава не си е взела изпита. По това време, основният противник пред реализирането на тази ни стратегическа цел беше Дания и по-специално министърът на европейските въпроси – Бен Капен. Понеже нямаше бежанци, основната версия на управляващите в София беше, че се прилага двоен стандарт. Наложи се на няколко пъти Капен да обяснява на български журналисти, че не става дума за персонално отношение, а за изпълнение на определени условия, сред които – върховенството на закона. В подобен дух са издържани европейските доклади за България: все ни мъмрят за корупцията и върховенството на закона. Имаше още няколко неуспешни кампании за членството ни в ЕС – през 2012, 2013-та и 2015-та, все завършили с тиха загуба. У нас официалната версия е, че ЕС прилага избирателно отношение към членовете си и че не си изпълнява ангажиментите по договора с България за членство в ЕС. Да, ама -не!
Казусът с предложението на Юнкер и контрареакцията на Германия и Австрия, може да се тълкува и в друга светлина – че Съветът има преимущество пред Комисията, т.е. централизираните европейски институции още са мираж и в ЕС се слуша гласът на отделните държави, особено на силните икономики.
Преимущество за добро, и за лошо, между другото…
И понеже заговорихме за европейски институции и за българска корупция – през миналата седмица родните ни евродепутати гласуваха против предложението за разследване на Азърбейджанската пералня. Всъщност, гласуването протекло така: 578 евродепутати гласували „за“ разследването, а 19 „против“ (15 от тях – български ). От българските евродепутати „за“ гласували само двама – Момчил Неков и Петър Курумбашев. Разбира се, и без гласовете на представителите ни в ЕП разследване ще има. „Азърбейджанската пералня“ ще се раздуха и вероятно по време на българското председателство на Евросъюза, което ще се отрази зле на имиджа на страната ни.
Дето се казва, от „кумова срама“ евродепутатите ни можеха да подкрепят разследването. Поне да покажат, че у нас има политическа воля, макар и на ниво европейска институция – да се пребори корупцията. Поведението им, за съжаление, говори точно обратното.
Няколко извода, можем да си направим от гласуването на представителите ни в ЕП.
Видя се, че има „невидима Партия на властта“, която държи кукли на конци в разноцветните ни иначе партии и управлява избраните от нас евродепутати.
Видя се кои са „недосегаемите“ за всички партии у нас – онези, които бяха недосегаеми и при социализма.
Да, Германия, Австрия и Холандия имат право – имаме проблем с корупцията.
