Санкциите, наложени от ЕС на Русия, не успяха да сложат край на войната в Украйна. Затова страните от Източна Европа настояват за пакет нови санкции, които да ударят по-сериозно руската икономика. Това пише в свой анализ в. Politico.
Въпреки че Брюксел обмисля как да наложи мерки за спазване на досегашните санкции, това не е достатъчно за Полша и Балтийските страни. Те предлагат нови наказателни мерки срещу руската икономика. Според тях първоначалните пакети от санкции на ЕС са се провалили в основната си цел – да ограничат възможностите на Путин да води войната в Украйна.
В дните след инвазията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да „осакати способността на Путин да финансира своята военна машина“ и да съсипе руската икономика. Но разочарованието, че руският лидер все още държи главата си над водата във финансово отношение нараства. Европа все още плаща на Русия стотици милиони евро на ден за доставка на горива, а рублата се върна до предвоенните си нива.
„Някои лидери на ЕС третират санкциите като димна завеса, която да прикрие бездействието им. Санкциите трябва да донесат мир в Украйна, а не да успокоят гузната съвест на Европа“. Това написа в Туитър полският премиер Матеуш Моравецки.
За да ожесточи санкциите, Полша предлага въвеждането на непосилно висока тарифа за руските горива. А Естония предлага специална ескроу сметка. Тя ще задържи част от плащанията за руската енергия докато руските сили не се изтеглят от Украйна.
За разлика от Източна Европа, Западна иска да избегне подобни драстични стъпки. Единственият начин това да стане е да се гарантиран мерки за спазване на досегашните санкции. Нещо, върху което в момента работят чиновниците от Брюксел. Миналата седмица европейските лидери се съгласиха само да се съсредоточат върху прилагането на настоящите санкции и затварянето на вратичките, с които могат да бъдат заобиколени. „Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към прилагане на тези санкции и предотвратяване на заобикаляне и укриване“, каза фон дер Лайен миналата седмица.
Забрана на руската енергия
Полша и Балтийските държави, обаче, не само не виждат спиране на огъня, ами задълбочаване на хуманитарната ситуация. „Русия продължава да бомбардира украински градове и да убива цивилни. Затова санкциите трябва да се засилят допълнително“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред френския си колега тази седмица.
Призивите от Полша и Балтийските страни за пълна забрана на руската енергия, или поне въвеждането на ембарго на руския петрол, са блокирани от Германия в ЕС. Така че в момента се обмислят други варианти.
„Дългосрочните санкции като забрана на вноса засега остават замразени. Няма единство, за да продължим напред. Но това не означава, че не можем да продължим напред с други неща“, съобщи високопоставен служител на ЕС.
До края на годината Полша ще прекрати вноса на руски газ и петрол, закани се премиерът Моравецки. Полша също така призова Европейската комисия да въведе мита върху руските изкопаеми горива, тъй като Брюксел има изключителни компетенции върху търговската политика на ЕС. „Бихме искали да направим вноса на руски изкопаеми горива нерентабилен. Но и въпреки това ще продължим да убеждаваме нашите партньори да подкрепят ембаргото върху руските изкопаеми горива“, добави служителят.
Компромисно решение
Естония настоява за компромисно решение, призовавайки Брюксел да задържи част от плащанията за руския газ в специална сметка, до която Москва може да получи достъп само след като Русия изтегли армията си. Само за месец от началото на войната ЕС е платила на Русия 22 милиарда евро за доставки на газ и петрол. Това принуди естонският премиер Кая Калас да напише писмо до фон дер Лайен с предложение за специалната сметка тип ескроу. Идеята на премиера на Естония бе неуспешно лансирана на срещата на Европейския съвет миналата седмица.
Въпреки този нарастващ натиск от различни страни за налагане на нови санкции, фокусът в Брюксел остава върху затварянето на вратичките във вече действащите санкции.
Европейските чиновници подготвят и по-нататъшни санкции в случай, че ЕС трябва да действа бързо. Например като реакция на химическа атака от Русия. Но как ще протече такъв по-широк пакет от санкции зависи от преговорите и реакцията на страните от ЕС.
Текстът е публикуван в „Политико“.
