Илияна Йотова е в най-силна стартова позиция за президентските избори – около половината от анкетираните заявяват, че по-скоро или със сигурност биха я подкрепили. На второ място от потенциалните кандидати за президент се нарежда Андрей Гюров – 23%. След него са Даниел Вълчев с 18% и Иван Христанов с 12%. Това сочи изследване на социологическа агенция „Глобал Метрикс“ за обществените нагласи към юли преди президентските избори.
Проучването е проведено между 23 юни и 11 юли 2026 г. сред национално представителна извадка от 1503 пълнолетни български граждани. Методът е стандартизирано интервю по метода „лице в лице“ с таблет – TAPI (Tablet-Assisted Personal Interviewing).
Теренната работа по изследването е приключила много преди 24 юли – датата, на която Илияна Йотова официално заяви намерението си да се кандидатира на президентските избори наесен, уточняват от „Глобал Метрикс“. От социологическата агенция допълват, че това не е изборна прогноза, тъй като въпросът измерва готовност дадена личност да бъде подкрепена, а не избор между взаимно изключващи се кандидати.
Когато изборът е поставен през партийна принадлежност на бъдещия кандидат, най-висока начална подкрепа сред заявилите, че ще гласуват, получава кандидат на „Прогресивна България“ (ПБ) – 39,7%. След това е кандидат на „Продължаваме промяната“ (ПП) и на „Демократична България“ (ДБ) – 13,3%. На трето място е кандидат на ГЕРБ–СДС с 11,5%.
„Партийните електорати показват различна степен на мобилизация и преливане“, коментират от „Глобал Метрикс“. Данните отчитат, че Илияна Йотова има най-широка подкрепа извън едно-единствено партийно ядро. Готовност да я подкрепят заявяват 84% от симпатизантите на „БСП-Обединена левица“ и 78% от подкрепящите ПБ. Сред хората, които не припознават нито една партия, 37% заявяват готовност да я подкрепят, сочат резултатите.
Андрей Гюров има ясно изразено реформаторско ядро – подкрепа заявяват 74% от респондентите с възгледи, близки до тези на ПП и ДБ, отбелязват от социологическата агенция. Извън тази група потенциалът му чувствително намалява – до 22% сред симпатизиращите на ПБ, 19% сред ГЕРБ–СДС и 5% сред „Възраждане“.
При Иван Христанов най-силният резултат е сред респондентите с възгледи, близки до тези на Антикорупционния блок, където готовността за подкрепа достига 47%, а сред симпатизантите на ПП-ДБ получава 27% и привлича собствена периферия от симпатизанти на различни политически сили, отчитат от социологическата агенция.
Даниел Вълчев има по-разпръсната подкрепа – по-високи стойности се наблюдават сред симпатизантите на ГЕРБ–СДС (33%) и на ИТН (34%), сочи анализът на резултатите.
Данните от различните сценарии показват силна мобилизация на ПП–ДБ и ПБ, а при евентуален втори тур именно способността за привличане на гласове отвъд партийното ядро се очертава като решаваща. „Например при отсъствие на кандидат на ПБ 66% от неговите хипотетични избиратели посочват Илияна Йотова като втори избор“, казват от „Глобал Метрикс“.
Данните очертават ясно очакване следващият президент да не бъде нито чисто церемониална фигура, нито носител на радикална промяна към президентска република. Преобладава търсене на балансиран, но активен президентски профил – държавен глава, който обединява, защитава националния интерес, има международна тежест, говори по важните обществени теми и остава далеч от партийните зависимости. В същото време избирателите поставят на първо място личната почтеност и моралния интегритет, а не толкова представителността, комуникационния стил или партийния ресурс зад кандидата, сочат обобщените от агенцията данни.
Най-високо одобрение получава твърдението, че президентът трябва преди всичко да обединява нацията – 79% са напълно съгласни, а общо 89% са съгласни или напълно съгласни. Следват очакванията президентът да защитава националния интерес дори срещу правителството: 73% напълно съгласни и 87% общо съгласни; да има силна международна роля: 73% напълно съгласни и 86% общо съгласни, както и да говори по важните обществени теми: 67% напълно съгласни и 87% общо съгласни.
Индексът на доверие очертава силно поляризирана среда и преобладаващ дефицит на доверие към политическите личности, коментират от агенцията. Положителен баланс между доверие и недоверие се отчита при премиера Румен Радев с индекс +35% и президента Илияна Йотова с +31%. Сред останалите изследвани личности най-близо до неутралната стойност са Даниел Вълчев (-6%), Иван Христанов (-9%) и Андрей Гюров (-10%). Най-ниски стойности се регистрират при Бойко Борисов (-66%) и Делян Пеевски (-86%).
