Паметникът на съветската армия (ПСА), който близо 70 години доминира градския пейзаж на столицата, ще отиде в историята, след като властите започнаха демонтажа му.
Малцина обаче са софиянците, които помнят какво е имало на това място, преди да бъде издигнат монументът, възхваляващ съветските окупационни войски.
Преди Освобождението това място е било на края на града. Там е имало ливади, които често се наводнявали от Кривата река, вливаща се в Перловската река, която и днес минава по средата на бул. „Евлоги Георгиев“, покрай Националния стадион „Васил Левски“.
Частта на терена откъм бул. „Цар Освободител“ била незастроена и в дъждовните сезони мястото се превръщало в блато, става ясно от разкази на Киркор Асланян, публикувани в сайта „Стара София“.
Зимно време тези блата замръзвали и се превръщали в пързалки, на които дипломати и поевропейчени софиянци се пързаляли на някакви „ножове“, пред смаяните шопи.
Фердинанд Сакскобургготски харесал мястото между Университета и Орлов мост, срещу къщата на Сърмаджиеви, на което имал намерение да изгради дворец.
Дълго време на това място придворният градинар Карл Бетц поддържа първите овощни и зеленчукови градини и павильони за цветя.
Теренът бил подготвен за строежа на царския дворец, като около него е издигната ограда от лети чугунени решетки, положени между каменни колони стил „сецесион“.
По-късно тази ограда е монтирана около имота на резиденция „Лозенец“ в столицата, където се намира и до днес.
Проектът за нов дворец на монарха обаче бързо е изоставен след избухването на Първата световна война. Мястото отново остава пусто дълги години.
През 1934 г. на това място започва изграждането на т. нар. Царска детска градина, по проект на известните български архитекти Горанов и Нейков. Това е място, което предлага забавление за всички деца на София.
Теренът преди строежа на ПСА. Изглед около 1940 г. Снимка: Стара София
Царската детска градина е открита през 1936 г. В нея имало истински самолет, танк, и парен локомотив. За децата имало всякакви забавления – въртележки и люлки, катерушки и лабиринт, басейн и летен театър.
„Имаше много различни кътове за игра с пясък, а на сцената на театъра се представяха развлекателни детски програми и концерти. Имаше и малък медицински пункт.
Много обичах да ме водят в тази градина. Но не помня да са ми казвали, че ще ходим в Царската детска градина. Казваха просто „детската градина”, спомня си Асланян.
Според него, архитектът, който е работил върху изграждането на този парк,
е работил и по унищожаването му и издигането на паметника на съветската армия.
Това е Любен Нейков, проектирал Царската детската градина през 1934 г.
Много преди изграждането на този парк обаче, там е била ситуирана зоологическата градина, в която царят е отглеждал много и различни подарени му животни.
За тях започнало изграждането на клетки и така през 1890 година
„се тури основата на сегашната Зоологическа градина от Н. Ц. В. Княз Фердинанд“,
„Между малкото хора, които княз Фердинанд бе довел със себе си от своята родина, бе и един ловец на име Курциус. Него той натовари да гледа животните и да управлява новооснованата Зоологическа градина“, разказва още той.
Скоро нови и нови животни започнаха да прииждат от всички краища на страната, като диви кози, видри и др. През 1892 година в градината пристигнаха и първата двойка лъвове. След тях и една камила.
Оборът, който някога даваше подслон на кравите и конете от градината, бе приспособен за жилище на лъвовете и тигрите.
Една след друга започнаха да изникват и малки къщички с клетки за пойни птици, маймуни, патици, орли.
Така, скоро градината бе изпълнена от чудните звуци на най-различни животни, събрани от цялото земно кълбо.
Едни скъпо купени от чужбина, други получени в замяна срещу наши такива, а трети добити като скъпи подаръци от чужди владетели в знак на особена почит към княз Фердинанд.
Скоро градината можеше да предложи на своите посетители вече една доста пълна сбирка от живи животни.
Снима: Стара София
Хората с извънредно голям интерес посещаваха градината, и броят на посетителите от ден на ден започна да расте и достигна в последни години до 250,000 само за един сезон. (От Великден до Димитровден).
Всеки ден, освен понеделник, се нижат върволици хора, които с необикновен интерес наблюдават редките екзотични животни, радват се на игрите и закачките на маймуните, изтръпват пред кръвожадния вид на тигрите и лъвовете или на крокодила и напущат градината с обогатени познания по зоология.
Зоопаркът ще остане на това място до изграждането на новата зоологическа градина на София през 1980-те години.
Междувременно, с идването на новата власт след Втората световна война, се взима решение за издигане на монумент, който да увековечи мощта на съветската армия.
Първоначално е избрано мястото пред царския дворец в близост до Народния театър, но заради внезапната кончина на Георги Димитров и решението за построяване на мавзолей на това място, за паметника е посочен теренът, на който дотогава се е помещавала детската градина.
Авторският колектив се състои от арх. Данко Митов, скулпторите Любомир Далчев, Иван Фунев, Иван Лазаров, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова и Петър Дойчинов; архитектите Иван Васильов, Любомир Нейков и Борис Капитанов и художник Борис Ангелушев, пише в свой материал сп. „София“ от 1953 година.
Вярно масщабиран с околната среда, чрез хармонично-архитектурно-скулптурни форми, в паметника ще бъде отразена идеята за освободителната мисия на Съветската армия, нейният народоосвободителен характер, борбата й за мир и демокрация, се посочва в статията“, публикувана от „Стара София“.
Специално за паметника са докарани тонове витошки и карловски гранит, който е полиран, а фигурите са излети от бронз, пише в свой материал от август 2023 г. в. „168 часа“.
Подстъпът е с дължина 80 метра, а ширината му е 28 метра. От двете страни има по пет бронзови венеца, които символизират 10-те знакови победи на Сталин над хитлерофашизма по пътя на Червената армия от Сталинград до Берлин.
Оперният режисьор проф. Румен Нейков, син на един от архитектите на монумента, си спомня, че в паметника има тайни вътрешни стълби водят до подножието на трите фигури на върха на паметника.
Той е около 8-годишен, когато заедно с година и половина по-голямата си сестра обикаля иначе строго охранявания строеж.
Но като деца на проектанта Любомир Нейков двамата са имали достъп, се посочва в статията. Заедно с баща си се качвали до горе по стълбите, за да гледат мачове на стадион “Васил Левски”. Музикантът е сигурен, че не са се катерили по външното скеле, което е опасвало целия монумент, а само по вътрешните стълби.
