Само за една седмица в Германия се наблюдаваха две коренно различни политически картини. Първата предизвика възторг сред почитателите на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и особено сред онези среди извън страната, които от години очакват (или по-скоро желаят) политическия крах на германския мейнстрийм.
В провинция Саксония-Анхалт АзГ действително постигна исторически резултат. На изборите за регионален парламент партията получи 43,8% и остави ХДС на канцлера Фридрих Мерц далеч зад себе си със 17,2%. Това е огромен успех за крайнодясната партия, известна и с проруските позиции на редица свои представители.
Само че от един регионален резултат в една от по-малките германски провинции до заключението, че Германия е на път да бъде политически завладяна от крайната десница, има огромна разлика, въпреки медийния шум, който последва.
Седмица по-късно се проведоха избори в Долна Саксония. На местния вот там Християндемократическият съюз на канцлера Фридрих Мерц излезе на първо място с 27,7%, следван от социалдемократите с 24,5%. АзГ остана трета с 16,5%.
И тук има факт, който е изключително важен: Долна Саксония има около осем милиона жители. Саксония-Анхалт – около 2,1 милиона.
С други думи, когато АзГ печели в Саксония-Анхалт, това безспорно е голяма политическа новина. Но когато само седмица по-късно ХДС излиза първа на избори в провинция с почти четири пъти по-голямо население, разказът за неудържимото превземане на Германия от АзГ започва да изглежда доста по-малко убедителен.
Източна Германия не е цяла Германия
Големият проблем при интерпретацията на германските избори е опитът резултатите от отделни източни провинции автоматично да бъдат пренасяни върху цялата федерална република.
Саксония-Анхалт е част от бившата ГДР и носи част от тежкото наследство на германското разделение. След обединението голяма част от младите и икономически активните жители на източните провинции се насочиха към по-богатите западни региони. Демографският спад, застаряването, по-ниските доходи и усещането за изоставане създадоха политическа среда, в която протестният вот има много по-благоприятна почва.
Затова силата на АзГ в Източна Германия трябва да се приема сериозно, но и да се поставя в контекст. Тя показва реален политически и социален проблем. Не доказва автоматично, че същата политическа вълна залива Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Кьолн, Щутгарт или останалата част от страната.
Следва Мекленбург, а сценарият може да се повтори
На 20 септември предстоят избори в Мекленбург–Предна Померания. Там положението за ХДС действително изглежда тревожно, а силно представяне на АзГ отново би дало материал за гръмки заглавия. Но и тук мащабът има значение.
Мекленбург–Предна Померания има около 1,57 млн. жители. Заедно със Саксония-Анхалт двете провинции имат приблизително 3,7 млн. жители. Долна Саксония сама има около 8 млн.
Следователно дори нов успех на АзГ следващата неделя няма изведнъж да означава, че Германия е станала държава на АзГ. По-скоро ще потвърди нещо, което вече знаем: крайната десница има изключително силни позиции в части от бившата Източна Германия.
Това е сериозен проблем за Мерц. Но е съвсем различна теза от твърдението, че Мерц губи Германия.
Успехът на АзГ е реален. „Превземането на Германия“ – не
Именно тук част от коментарите, особено в проруските среди в социалните мрежи, бяха прибързани.
Победата в Саксония-Анхалт беше представена едва ли не като начало на политическия край на сегашния германски модел. Появиха се познатите внушения за разпадаща се Германия, рухващ политически център и неизбежно бъдещо управление на АзГ.
Резултатът от Долна Саксония показва колко прибързано е това.
Да, АзГ расте и там. Резултатът ѝ от 16,5% е повече от три пъти над получените 4,6% на предишните местни избори през 2021 г. Това не бива да бъде заметено под килима. Партията вече не е само източногермански феномен и постепенно разширява присъствието си. Но между „АзГ увеличава подкрепата си“ и „АзГ ще управлява Германия“ има огромна разлика.
Германия не се измерва с една провинция
Германия е федерална държава от над 83 милиона души. Саксония-Анхалт има около 2,1 млн. жители, Мекленбург–Предна Померания – 1,57 млн., а Долна Саксония – 8 млн.
И когато погледнем картата през населението, икономическата тежест и различията между Изтока и Запада, картината става много по-различна от тази, която създават сензационните заглавия.
Фридрих Мерц има сериозни политически проблеми. ХДС има основания да се тревожи от случващото се на Изток. АзГ несъмнено е много по-силна, отколкото беше преди няколко години.
Но тезата, че Германия вече се движи неизбежно към управление на АзГ, просто не се потвърждава от наличните факти.
Една седмица след еуфорията около Саксония-Анхалт осеммилионна Долна Саксония напомни точно това.
Онези, които след Саксония-Анхалт побързаха да обявят края на политическото статукво в Германия, може би просто отвориха шампанското твърде рано.
