Министър-председателят на Косово Албин Курти постигна невъзможното в американската политика: консенсус между демократи и републиканци.
За съжаление на Курти (и на неговата страна), точката на съгласие между тях е, че лидерът на Косово е упорит и на моменти безразсъден политик, който подкопава съвместните американско-европейски усилия за постигане на трайно решение за мир между Косово и Сърбия.
Вашингтон хвърли вината за избухналото насилие между косовските власти и общностите със сръбско мнозинство в северната част на Косово и се опита, засега безуспешно, да го овладее с публична критика.
Припомняме, че конфликтът, който засяга бъдещия статут на сръбските области в Северно Косово и искането на Прищина Белград най-накрая да признае суверенитета ѝ, излезе извън контрол, след като Сърбия арестува трима косовски граничари, а Косово затвори главния пропускателен пункт за Сърбия.
Критиците на Курти го обвиняват, че е създал кризата, като е изпратил паравоенни полицейски части и насилствено е назначил за кметове в региона косовски албанци, заради което сърбите бойкотираха местните избори.
„Имаме някои много фундаментални въпроси относно това дали можем да разчитаме на него като на партньор“, каза този месец Кристофър Хил, посланик на САЩ в Сърбия.
А неговия шеф, държавния секретар Антъни Блинкен, написа туиит, в който каза:
„Остро осъждаме действията на правителството на Косово, които ескалират напрежението на север и увеличават нестабилността.“
Ричард Гренел, който заемаше няколко висши външнополитически позиции по време на администрацията на Тръмп, включително като специален пратеник за мирните преговори между Сърбия и Косово каза, че Курти е показал на Байдън и европейците „среден пръст“.
Докато Гренел отдавна е критичен към Курти, ляв националист, чиито възгледи никога не са съвпадали с тези на Тръмп, публичното порицание от страна на администрацията на Байдън беше изключително интересно по няколко причини.
От една страна, Косово е любим проект на демократичните лидери, откакто бившият президент Бил Клинтън ръководи успешната кампания на НАТО през 1999 г. срещу югославския лидер Слободан Милошевич. Той бе в основата на изгонването на милиони хора от домовете им, при етническото прочистване на албанците от Косово. Много демократи гледат на Косово като на рядък пример за успешно изграждане на нация по американски модел.
От друга страна, Хил е дипломатическа легенда на Балканите, служил в региона от десетилетия. И най-важното – той е един от архитектите на Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 г. Ако някой разбира мащаба на зловредното влияние на Сърбия в целия регион през годините, това е Хил. И все пак дипломатът-ветеран не остави никакво съмнение, че според него в този случай Белград не е виновен за ескалиралото напрежение.
ЕС също загуби търпение с Курти
Дори ЕС, който ръководеше преговорите за „нормализиране“ на отношенията между Сърбия и Косово, като предпоставка за присъединяването на двете страни към блока, загуби търпение с Курти.
Миналата седмица ЕС заяви, че спира посещенията на високо равнище в Косово, както и своето „финансово сътрудничество“.
„Въпреки нашите многократни призиви, премиерът Курти досега не е успял да предприеме решителни стъпки и действия за деескалация на напрежението“, каза говорител на Съюза.
Курти срещу Вучич: Игра на взаимни обвинения
Досега Курти не показва желание да отстъпи и настоява, че категоричният отказ на Вучич да признае суверенитета на Косово и да се примири с реалностите от военното минало на Сърбия е виновен за кризата. Той твърди, че действа от принцип, а не от гняв.
„Мисля, че е важно както за ЕС, така и за САЩ, да кажат на г-н Вучич да се оттегли“, каза Курти пред POLITICO в скорошно интервю.
Курти обвини Вучич, че създава проблеми в Северно Косово, като подкрепя „фашистка милиция“ там, която според него стои зад неотдавнашните атаки срещу косовски и албански журналисти и международни мироопазващи сили.
Малцина биха оспорили, че Вучич, силен лидер с дълга история на антагонизиране на Запада чрез флирт както с Русия, така и с Китай, е ангел. Някои западни критици критикуват Вашингтон, че е застанал на страната на Вучич, точно когато масовите протести в Сърбия срещу все по-авторитарното му управление набират сила.
Независимо от това, Сърбия остава сила в региона и както САЩ, така и ЕС искат да гарантират, че няма да навлезе още повече в сферата на влияние на Русия. Повечето западни наблюдатели се съмняват в перспективите за съпротива срещу Вучич, като се има предвид колко всеобхватна е станала властта му в Сърбия. Значението на Белград беше допълнително подчертано през април, когато изтекъл документ от Пентагона разкри, че Сърбия се е съгласила да достави оръжие на Украйна, което страната публично оспорва.
Въпреки че Сърбия се присъедини към резолюциите на ООН, осъждащи Русия за инвазията в Украйна, официалната й позиция е да остане неутрална в конфликта.
Но Вучич никога не е бил неутрален, когато става въпрос за сърбите в Северно Косово, които наброяват около 50 000 души, разпръснати в четири общини. Докато той се опитва да потуши протестите у дома, Косово отново се превърна в полезен инструмент, с който да разсейва обществеността.
Много косовски сърби смятат Вучич за свой защитник. Наистина, по заповед на Вучич местните жители не участваха в последните общински избори. В резултат на това, четирима косовски албанци, единият от които получи само 100 гласа, бяха обявени за победители. Решението на Курти да ги назначи насилствено всъщност предизвика неотдавнашните вълнения в региона.
Сърбите в Северно Косово казват, че им е писнало от начина, по който са били третирани от правителството на Курти много преди Вучич да им каже да бойкотират изборите. Тяхното основно недоволство е заради присъствието на „специалната полиция“, тежко въоръжени паравоенни формирования, които Курти изпрати в района през 2021 г., заради спор относно продължаващото използване на сръбски регистрационни номера.
Местните гледат на спецполицията като на окупационна сила, а поредица от разстрели на сърби тази година допълнително влоши ситуацията.
Страх от интеграцията
Сръбското недоволство от правителството на Косово обаче е много по-дълбоко. Прищина подозира, че местните сръбски общности се опитват да се отцепят. Дори 15 години след като Косово обяви независимост от Белград, много хора в района продължават да получават държавни заплати и социални помощи от Сърбия.
Структурата на обществените услуги в Косово, от образователната система до здравеопазването, е съществено различна от тази в Сърбия и сърбите в Северно Косово твърдят, че не искат да се откажат от тях. Нещо повече, местните сърби казват, че централното правителство не е направило почти нищо относно пълното им интегриране в косовското общество, особено що се отнася до техния език и култура.
„Имаме лош опит с интеграцията досега“, каза Милица Андрич Ракич, ръководител на проекта в New Social Initiative, независима изследователска група.
Основният проблем с продължаващите преговори, каза тя, е, че международните усилия за разрешаване на конфликта се фокусират върху Сърбия и Косово, а не върху местните жители.
„Ние не сме в преговорния екип на Сърбия и не сме в екипа на Косово, но въпреки това всички говорят за нас. Международната общност се опитва да построи къща от покрива надолу, вместо от основата“, каза Андрич Ракич.
Историята предполага, че тя има право. От десетилетие ЕС се опитва да договори траен мир между Косово и Сърбия. През март върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви, че е сключил сделка след среща на върха в Северна Македония между Курти и Вучич.
В замяна на фактическото признаване на Косово от Сърбия, Прищина се съгласи да приеме „подходящо ниво на самоуправление“ за сръбските общини в Северно Косово.
В рамките на седмици обаче всичко се провали. Западът обвинява Курти, че е наложил проблема с кметовете в деликатен момент, давайки началото на бурните протести в сръбските райони.
Във време, когато САЩ и Европа са съсредоточени върху справянето с войната на Русия срещу Украйна, последното нещо, от което се нуждаят, е нов конфликт на континента. Това се крие зад опитите им да накарат Курти да отстъпи.
Независимо от това дали критиките към Курти са справедливи, напрежението в Косово напомня за собствените провали на Запада в региона и възможността конфликтът да тлее години наред.
В понеделник ЕС поиска Курти и Вучич да пътуват до Брюксел за „кризисна среща“ или ще бъдат изправени пред „опасни“ последици.
До късно в понеделник нито един от лидерите не се е съгласил да отиде.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
