Мотивите на Путин да започне войната в Украйна се оказват не толкова сложни и геополитически. При това руският диктатор очевидно не съвсем сам е стигнал до идеята за агресия – помогнали са му близки олигарси и ченгета от специалните служби. Такава е доста правдоподобната версия в разследването на журналиста Иля Жигульов, публикувано в сериозното руско опозиционно издание „Верстка“, чиято редакция е базирана извън страната.
Лична обида и желание за мъст – това са основните двигатели на кремълския диктатор, докарали го до решението да прегази независимата Украйна. Но до тази идея той стигнал не рязко, а с течение на години. Според „Верстка“ последната капка, преляла чашата на Путин, били украинското отношение към личните медии на близкия до сърцето му кум – олигарха Виктор Медведчук.
Путин взел окончателното решение да нападне Киев още през февруари-март 2021 г. – година преди началото на войната, докато се криел от ковид кризата в резиденцията си и само подбрани хора можели да се доближат до него, и то след двуседмична карантина. През това време в главата на диктатора явно са се оформяли мисли и той е намирал причини и поводи да проведе една бърза, светкавична война, с която да вдигне рейтинга си и да отмъсти на Украйна и Запада едновременно.
До революцията срещу проруския президент Виктор Янукович през 2014 г. целта на Кремъл била да се „сближи“ с Украйна (а всъщност да отнеме независимостта й) по образец със „сближението“ с Беларус – прибиране под крилото на Москва под формата на „съюзна държава“. Плановете обаче се провалили, когато Янукович, въпреки обещанията си пред украинското общество, отказал да подаде молбата на държавата за членство в Европейския съюз. Последвал Майданът, Янукович панически избягал в Русия, а Путин много се ядосал.
Но бил така разочарован, защото: още през 2010-11 г. руският президент взел да се интересува силно от история. За целта в Кремъл създали специална работна група (на заплата към президентската администрация), която да му подбира книги и дори само страници от книги по зададена от него тема. Още тогава той приел за свой любим философ и ментор Иван Илин – краен националист и православен талибан, който дори не смятал Украйна за истинска държава и редовно се подигравал на украинците в своите трактати.
През 2014 г. Путин още даже нямал идея да нахлува в Крим. Решението за анексията било прието спонтанно, защото диктаторът много се ядосал на бързия успех на протестиращите от Майдана в Киев, довел до срамното бягство на приближения му Янукович от Украйна.
Отначало руският президент не очаквал, че анексията на Крим ще бъде така радостно посрещната от масата руснаци. Поддръжката на тълпата го накарала да се възгордее и да погледне още по-надалече. Но дори тогава незаконното откъсване на Донбас от Украйна не било изцяло негова инициатива. Много му помогнали висши чинове от тайните и явни репресивни органи. „Това беше инициатива на ФСБ-шниците, които усетиха накъде духа вятърът, възползваха се от ситуацията и развъртяха цялата тази история“, цитира „Верстка“ свой източник от Кремъл.
С Минските споразумения Москва постигнала целта си – да се появят в Украйна две „разнородни тела, които не се подчиняват на Киев“. Така, отначало тайно (с доставка на „зелени човечета“ и „вежливи хора“ – руски войници без опознавателни знаци, б.р.), а после и явно, се създали и самопровъзгласили за независими Донецката и Луганската народни републики. През 2014 г. Кремъл вече смятал, че Донбас може да се използва като модел за „преустройство на цяла Украйна“ (на парче, поредни независими републики в украинските области, докато Киев бъде обезкръвен, б.р.) „Такъв беше планът“, казва втори кремълски източник пред „Верстка“.
Кагато Зеленски дошъл на власт, в Москва се надявали да изиграят неопитния новоизлюпен политик както си знаят и започнали хибридните атаки – наркоман, евреин, палячо и т.н. Оказало се обаче, за всеобща кремълска изненада, че бившият актьор е костелив орех, а народът го подкрепя въпреки всичко. Поради което, по думите на източник от предизборния щаб на Зеленски: „Вместо Путин да се спусне от висините и да приеме капитулацията на Украйна, се оказа в ролята на прелъстената и изоставена невеста.“
Кампанията срещу проруските медии на Виктор Медведчук и натискът върху сами му кум, били приети от руския президент като „атака срещу самия него лично“. Тогава той се замислил сериозно над варианта за мащабна военна операция.
Мощна роля да избистри решението си за атака изиграл приближеният му олигарх Юрий Ковалчук. По време на пандемията около самотния диктатор се въртял непрестанно именно Ковалчук, който дори не излизал от резиденцията на Путин, за да не се налага да минава през карантина, когато реши да се върне.
Решението за подготовка на операцията било взето в началото на март 2021 г. и след месец на границата с Украйна започнало дрънкане на оръжия – първите военни учения.
А най-веселата част от цялата развила се впоследствие трагедия е, според кремълския източник на „Верстка“, когато през декември 2021 г. – три месеца преди началото на войната – групи висши чиновници и силоваци от ГРУ и ФСБ се събирали по ъглите в Кремъл и около Кремъл, за да се наговорят и споразумеят предварително как ще делят Украйна между различните корпорации след победата. Която, според техните и на Путин сметки, трябваше да се състои някъде в началото на март 2022 г.
Днес сме краят на април 2023 г., върви 425-ия ден от войната, близо 190 хиляди руски войници са вече мъртви, Украйна готви мощна контраофанзива с помощ от целия цивилизован свят (не и от България), а Путин…
Путин стяга парад за 9 май.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
