Гилотината е един от най-мрачните и ужасяващи символи в човешката история, останал като нарицателно за жестоко наказание дори и след като е излязла от употреба.
Машината за обезглавяване по ирония на съдбата е изобретена от лекар. Жозеф Игнас Гилотин е роден през 1738 година в семейство на преуспяващ адвокат. Справедливостта е била издигната в култ в рода Гилотин, а бащата не защитавал хора, за които не е убеден, че са невинни, каквито и пари да му предлагат.
Жозеф сам поискал баща му да го прати за обучение и възпитание при отците-йезуити и се предполагало, че той ще облече расото до края на дните си. Не е известно какво го е отклонило от богобоязливия му път, но той неочаквано дори за себе си в един момент се оказал студент по медицина в университетите в Реймс и Париж, където завършил с впечатляващи резултати.
Гилотин отрича „идеализма“ на известни лекари от миналото като Парацелс, баща и син Гелмонт и др., които разглеждат света като жив организъм. Той се възхищавал на Волтер, Русо и Дидро, а от медицинската катедра повтарял мотото на своята епоха – опит, експеримент и пак експеримент и опит. Човек е сложен механизъм и ако се научим как да въртим неговите винтчета и гайки, всичко ще е наред.
На 10 октомври 1789 година Учредителното събрание на Франция дълго не искало да се разотиде от заседанието. Причината била, че Мосьо Гилотин е предложил за обсъждане изключително важен закон, отнасящ се до смъртното наказание в страната.
Основната мисъл на оратора била, че смъртното наказание трябва да бъде „демократизирано“. До този момент екзекуцията зависела от социалния статус – престъпниците от простолюдието били обесвани, изгаряни или разкъсвани на 4 части, а само благородниците бивали обезглавявани с меч. Другата цел на Гилотин е била хуманна – екзекуцията да става безболезнено и бързо.
Според него на тази безразборна ситуация трябвало да се сложи край. Той шашнал присъстващите, като им казал, че е ползвал консултациите на Шарл Сансон – потомствения палач на Париж, в чието семейство занаятът се предавал от баща на син или на зет, ако нямало мъжки наследници, от 1688 до 1847 година.
по разбираеми причини Сансон нямал много желаещи да му правят компания и затова с охота говорел пред Гилотин. Така лекарят научил способите за „милосърдие“, прилагани от палача.
Пред Учредителното събрание Гилотин изнесъл една стряскаща за повечето депутати реч, в която разяснил проблемите на обезглавяването с меч, като например, че грешката може да доведе до конфузните ситуации, при които главата се отсича чак на десетия удар, което не е достойно зрелище. Това предизвикало шум на възмущение от речта, но лекарят го надвикал:
„Имам кардинално решение на този ужасен проблем“ – казал той и с ясен глас съобщил, че е разработил проект за механизъм, който мигновено и безболезнено отделя главата от тялото. Той наблегнал на мигновено и абсолютно безболезнено.
В крайна сметка заседанието решило да се разгледа проектът за „чудодейния“ механизъм и назначили нещо като комисия – лекар, инженер и палачът Сансон.
През пролетта на 1792 година Гилотин представил проекта на крал Луи XVI, който все още бил държавен глава. Лекарят бил много развълнуван, но кралят направил само една промяна – сменил извитата форма на острието с коса, под ъгъл 45 градуса, защото „не всички имали еднаква форма на шията“.
През април 1792 година Гилотин вече монтирал изобретението си на Гревския площад. Тогава някакъв зяпач се измайтапил „каква красавица е мадам Гилотина“ и така възникнало наименованието на устройството. Първата гилотина всъщност била направена по чертежите на доктор Антоан Луи – преработка на проекта на Гилотин.
Конвентът накрая приел закона за смъртното наказание, който игнорира съсловните различия при екзекуциите.
Общото тегло на машината е 579 килограма, а на острието – 39,9 кг. Гилотин и Антоан Луи се гордеели, че всичко става за части от секундата и жертвите не страдат. Потомственият палач Сансон обаче се опитал да ги разубеди от опита си, че главата след отсичане живее няколко минути и запазва съзнание , като в тези страшни минути тя изпитва ужасна болка в отсечената част на шията.
„Откъде имате тези сведения? – попитал го Гилотин – това абсолютно противоречи на науката!“
Всички събития във Франция и поголовната употреба на гилотината така разтърсили нейния създател, че той на старини смятал името си за „чудовищно“. Подал молба да бъде променено името на машината, за да не бъде свързано с неговото, но му било отказано. Затова потресеният от собственото си творение потомствен дворянин решил да промени родовото си име, което някога било символ на порядъчността и почтеността. Не е известно дали е успял да осъществи това, но потомците на Гилотин завинаги са изчезнали от полезрението на историците.
Приблизителният брой на жертвите, екзекутирани на гилотината през кървавия период 1793 – 1794 година, е до 40 000 души. За последен път тя е използвана във Франция на 10 септември 1977 г., а на 9 октомври 1981 г. смъртното наказание там е отменено.
