Даниел Смилов
на снимката: Даниел Смилов

Гешев срещу Радев. Такива неща обичайно се случват в държави, чиито имена завършват на „стан“. Но с тази атака на прокуратурата България сериозно започна да се превръща в Булгаристан. А най-притеснен трябва да е Борисов.

Демокрацията свършва там, където опозицията е третирана като престъпник. Има такива държави по света, а имената на много от тях завършват на “стан”. С последните атаки на прокуратурата срещу президента България започна сериозно да се превръща в Булгаристан.

Главният прокурор Иван Гешев отправи към Конституционния съд питане (както и своите отговори) по следните въпроси. Дали всяко нарушение на закона е автоматично и нарушение на конституцията за целите на процедурата по импийчмънт. (Според него това е така.) Дали прокуратурата може да води подготвителна разследваща работа по президента по време на мандата му, въпреки че има изрична конституционна забрана за възбуждане на наказателно преследване срещу него. (Според Гешев може). И накрая, но не по-маловажно – какъв е смисълът на термина “държавна измяна” в член 103 на основния закон, който е едно от основанията за отстраняване на президента.

Внушенията

Питането до КС е подготвителна стъпка към започването на процедура по импийчмънт срещу Радев. Главният прокурор Гешев се надява съдът да потвърди неговия прочит на конституцията, след което той ще внесе в НС събраните материали срещу президента. Част от тези материали, под формата на избрани СРС-та, вече бяха публично оповестени от прокуратурата – по начин, който специалисти нарекоха “престъпление”. Но това е без значение, защото разследване срещу главния прокурор може да разреши само той самият – куриозна ситуация, която надскочи институционалното въображение на министър Данаил Кирилов и той все още не може да измисли някакво решение. (В интерес на истината, министър Кирилов не е първият в това конфузно положение, но проблемът е, че май няма да е и последният.)

Дори и НС да не стартира процедура по импийчмънт, факт е, че Гешев започва публична офанзива, с която цели да представи Радев като престъпник. Внушението в досега изтеклите материали гласи, че генералът е опитал да скрие информация от държавни органи за назначението на бъдещата му съпруга като пиар в армията. “Внушение”, защото от разпечатките средно добронамерен човек трудно би стигнал до подобен извод.

Според Иван Гешев обаче, задачата на прокуратурата не е да е средно добронамерена или харесвана (макар че с действията си цели точно това), а да громи възползвалите се от “криминалния преход”, независимо на каква позиция са те в момента. След тази заявка вече наистина можем да затворим политиката и да оставим прокуратурата да възцари справедливост по нашите земи. Явно Гешев се е вживял в ролята на Робеспиер от времето на якобинския терор. Засега, слава Богу, при нас гилотината е заменена с продължителни предварителни арести, слаб надзор от страна на специализирания съд и обилно намазване с катран от страна на пресата на ДПС и ГЕРБ.

Иван Гешев е последователен в желанието си да наложи прокурорски якобинизъм. В изслушването му за поста той не скри възгледа си, че де факто цялата опозиция и особено тези части от нея, които са срещу него, са всъщност престъпници. Те са олигархия, нейни слуги или направо ОПГ-та, които са мотивирани от нездрави интереси. Гешев не скри и другата страна на тактиката си. Той приравнява опозицията (особено „Демократична България“) с хора като Цветан Василев, Баневи, Миню Стайков. По същия начин Румен Радев неслучайно бе “пришит” към започналата процедура срещу хазартния бос Васил Божков – с ясната цел президентът да бъде разглеждан като криминален типаж.

Но големият удар срещу Радев изглежда тепърва предстои. Питането за държавна измяна очевидно предполага, че прокуратурата е работила и по този проблем. Впечатляващ е и самият факт, че президентът е бил толкова детайлно подслушван. “Случайните” СРС-та, които са били разрешени за други лица, едва ли са толкова случайни: само малцина ще се изненадат, ако се окаже, че тези трети лица са подбирани така, че да се стигне всъщност до президента.

Най-притеснен трябва да е Борисов

Най-притеснен от случващото се трябва да бъде премиерът Борисов. Защото действията на Гешев означават край на едно досегашно съглашателство между големите партии да не си гледат много-много в мръсното бельо, а да насочват антикорупционните усилия към маргинални и неудобни опоненти. С атаката срещу Радев червената линия е прекрачена и връщане назад няма.

И досега службите и прокуратурата “профилактираха” отделни политици на БСП. Елена Йончева например. Но и голяма част от водещите лица на парламентарната и извънпарламентарната опозиция имат някакво висящо дело или се радват на засилен интерес от страна на НАП, КПКОНПИ, ХЕИ и други дисциплиниращи и хигиенизиращи служби. Това сигурно обяснява странни факти като този, че Сотир Цацаров бе подкрепен за новия си пост от половината депутати на БСП, въпреки официалната политика на “столетницата”. Но с атаката срещу Радев като престъпник и (евентуално) държавен предател БСП няма да може да се крие зад тегобите на отделни свои депутати. “Войната” става тотална.

В една такава война Борисов, ГЕРБ и ДПС като че ли имат значително първоначално надмощие. Медиите, а досега и прокуратурата, играят основно в тяхна полза. Да, Нено Димов падна жертва, но той така или иначе не беше от “ядрото” на властта, а пришълец от други политически племена – веднага след падането му си спомниха, че бил „човек на Костов”. С подготовката за импийчмънт на президента, с атаката срещу Божков, Гешев дава яко рамо на тандема ГЕРБ-ДПС в момент, в който ситуацията в Перник е на ръба на контрола.

Но тази ситуационна подкрепа едва ли може да излъже Борисов. При първото му отслабване – а нищо на този свят не е вечно – аргументите на Гешев срещу Радев и опозицията ще се стоварят с десетократно по-голяма мощ върху самия Борисов. Та нима срещу него няма изтекли СРС-та, в които по много по-ясен начин да става дума за евентуална злоупотреба с власт (“Мишо Бирата”, “Сам си го избра” и пр.)? Нима вината за безводието в Перник е само на Нено Димов? Или пък Васил Божков сам си е дал толкова голямо парче от държавната данъчна баница, без знанието на управляващите? Да не говорим за спящи бомби като “КТБ” и “ЦУМ-гейт”, които по драматичен начин могат да засегнат и ДПС. При обявяването на тотална война и тези скрити оръжейни запаси в един момент ще бъдат вкарани в употреба.

Началото на края?

Мнозина сигурно си мислят: “Българската политическа система е толкова прогнила, че трябва просто да бъде унищожена. Не е важно къде чука Иван Гешев, важното е с чука си да я строши цялата. Той може да се окаже един от героите, които постигат добро, макар и с не напълно изрядни мотиви”. Проблемът е, че когато безразборно, но енергично размахваш институционалния чук, най-вероятният резултат е самоосакатяване.

“Как умират демокрациите” – това е заглавието на една добра книга на Даниел Зиблат и Стивън Левицки. Един от централните им аргументи гласи, че демокрацията се крепи на самовъздържане и самоограничаване на основните политически сили. Да, те имат инструменти да се “разправят” едни с други – импийчмънт, непрестанен данъчен, съдебен и административен тормоз и т.н. Но когато политиката се превърне в упражнение как да мобилизираш цялата мощ на държавата срещу политическия опонент, демокрацията приближава своя край. Пътят, по който вървим в момента, неизбежно води до подобен край. Или поне до тежко и необратимо самоосакатяване на българската демокрация.

Текст: „Дойче веле“, заглавие: „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!