Турски поток
Снимката е илюстративна

Материалът е  публикуван в  „Свободна Европа“.

Русия от години полага усилия, за да заобиколи Украйна в доставките на газ за Европа. България активно съдейства на Путин и построи „Турски поток“. Резултатът днес е, че Украйна е по-слаба, а Русия е по-силна.

На 24 февруари Русия започна война срещу Украйна. Столицата Киев и други големи градове са под ракетен обстрел, цивилните жертви се увеличават, повече от милион и половина украинци са избягали от дома си.

Същия ден бившият премиер Бойко Борисов каза на пресконференция, че България последна ще “изстине”, ако Русия спре газовите доставки в Европа. Причината за това според него е газопроводът “Балкански поток”, както той нарича продължението на “Турски поток” през България. По-рано Борисов е казвал, че Русия “няма интерес да бомбардира този поток”.

Тръбата, дълга 474 км, беше построена само за около година от правителството на Борисов. Тя струва над 3 млрд. лева, платени от държавния бюджет, и дава възможност на Русия да доставя природен газ през на Сърбия и Унгария. Газопроводът носи икономически ползи на Русия, не на България.

Проектът обаче има и друга роля – “Турски поток” и неговото продължение през България и Сърбия са предназначени да заобиколят Украйна. Същата е целта и на “Северен поток”, който от 2011 г. доставя природен газ в Германия. Такава беше и целта на “Северен поток 2”, който сега е замразен заради руската агресия срещу Украйна.

Направиха ли тези проекти войната възможна?

“Подкопавайки централната роля на Украйна като транзитна държава за руския газ, те [газопроводите] влошиха стратегическата ѝ позиция”, каза пред Свободна Европа енергийният експерт Саймън Декейрел от European Policy Centre (EPC), базиран в Брюксел, Белгия.

“Ако Русия реши, тя може лесно да отклони износа си към Европа далеч от украинската транзитна система.”

Освен това тези газопроводи увеличават енергийната зависимост на Европа от руския природен газ.

“Старанието да се намали транзита през Украйна е с цел да се упражнява политиката “разделяй и владей”, смята Костанца Рангелова, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в София.

Колко е зависима Европа от руския газ

Природният газ представлява над 22% от енергийния микс на Европейския съюз (ЕС) по данни на Евростат. Най-голяма част от вноса на природен газ в Европейския съюз е от Русия. През 2019 г. руският природен газ е бил 41,1% от общото количество на внесения в ЕС газ според Евростат.

Зависимостта на отделните държави членки от руския газ обаче варира – от над 95% в Унгария през 2020 г., през над 75% в България, до под 10% в Испания и Португалия.

“Огромната зависимост от руския износ на газ, петрол и въглища и свързания с нея риск от пълно спиране [на доставките] обяснява защо държавите от ЕС не бързат със санкциите срещу руския енергиен сектор”, обясни Саймън Декейрел от European Policy Centre.

“Сега е по-ясно от всякога как зависимостта на ЕС от руския газ влияе върху политиката му към Русия. Европейските санкции срещу Русия след инвазията ѝ в Украйна подминаха основния източник на приходи на Русия от износ – този на нефт и газ – заради последствията върху самия ЕС. По този начин ЕС се озова в изключително неудобната позиция да осъжда и едновременно с това да продължава да финансира военната машина на Путин.”

Декейрел отбеляза, че зависимостта на Европа от руския природен газ всъщност се е увеличила след газовите кризи през 2006 и 2009 г. Той посочи, че ако доставките на газ от Русия бъдат прекъснати за по-дълъг период – след началото на следващата зима, липсите няма да могат да бъдат компенсирани с внос от други държави или с увеличаване на производството в Европа.

Сред държавите, които зависят в най-голяма степен от природния газ като гориво и едновременно с това внасят по-голяма част от газа от Русия, са Германия, Италия и Унгария, показват данните на Евростат.

Няколко световни медии съобщиха, че първоначално те са били против изключването на Русия от глобалната система за междубанкови преводи SWIFT – една от най-тежките финансови санкции, които Западът наложи на Москва заради агресията срещу Украйна. Председателят на Европейската народна партия Доналд Туск критикува трите държави в публикация в Туитър на 25 февруари.

“В тази война всичко е реално: лудостта и жестокостта на Путин, украинските жертви, бомбите над Киев”, написа той.

“Само вашите санкции са наужким. Европейските правителства, които блокираха трудните решения (напр. Германия, Унгария, Италия), се опозориха.”

Според анализатори това не е случайно съвпадение. Напротив, зависимостта от руския газ влияе на политиката на тези държави.

Колко печели Русия от износа на газ за Европа

Проблемът обаче не е само, че европейските държави са уязвими при евентуално спиране на руския газ. Проблемът е, че Москва получава приходи от това, с които може да финансира войната в Украйна, каза енергийният експерт Костанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията.

“Ние, купувайки газ от Русия – а дори в момента цяла Европа продължава да купува много газ от Русия – това храни руския бюджет. И по този начин ние помагаме на Русия икономически”, каза тя пред Свободна Европа.

“Природният газ е третият най-значим продукт, който Русия изнася, след суровия петрол и рафинирания петрол. Огромна част от този газ е предназначена за Европа”, посочи Декейрел.

“Природният газ е важен източник на приходи за руската икономика – 26,3 млрд. долара през 2019 г. от общо 407 млрд. долара приходи от износ за тази година.”

Как “Северен поток” и “Турски поток” се оказаха оръжие

Дълго време почти целият транзит на природен газ от Русия към Европа минаваше през Украйна. През последните години обаче Москва, с помощта на някои европейски държави, построи ключови газопроводи, които заобикалят Украйна.

Такива са “Северен поток 1”, “Турски поток” и “Северен поток 2”, чието сертифициране беше спряно заради руската агресия.

Тези проекти позволяват на Русия да продава природен газ на Европа дори ако реши да прекъсне транзита през Украйна. Това вече се е случвало, а последният път беше през зимата на 2009 г. Благодарение на тези газопроводи Русия ще може да изнася газ за Европа дори при прекъсване на тръбите в Украйна. Още през първите дни на войната украинските власти съобщиха за взрив край газопровод до Харков. Няма данни той да е причинил проблем, но опасенията са налице.

Според Декейрел съществуването на тези проекти е допринесло за това Русия да може да води война срещу Украйна.

“Подкопавайки централната роля на Украйна като транзитна държава за руския газ, те влошиха стратегическата ѝ позиция и отнеха лостовете ѝ спрямо Русия”, каза Декейрел.

Той добави, че съществуването на тези проекти има негативен икономически ефект върху Украйна, защото тя губи приходи от транзитни такси.

“Те направиха приходите от транзит по-малко надеждни. Ако Русия реши, тя може лесно да отклони износа си към Европа далеч от украинската транзитна система като използва тези газопроводи – нещо, което беше много по-трудно в миналото.”

Освен това газопроводите “Северен поток” и “Турски поток” увеличават зависимостта на Европа от руския газ, смятат всички експерти, с които Свободна Европа говори. По този начин те влияят на способността на Европа да противодейства на Русия.

“Заобикалянето на Украйна дава известна сигурност на Русия. Но също старанието да се намали транзита през Украйна е и с цел да се упражнява политиката “разделяй и владей”, смята Рангелова.

Каква е ролята на България

България построи за около година продължението на “Турски поток”, което позволява на руския газов гигант “Газпром” да доставя природен газ в Сърбия и Унгария. Правителството на Бойко Борисов финансира изграждането на тръбата с над 3 млрд. лева от държавния бюджет. Очаква се инвестицията да се възстанови от транзитни такси, но според разчети на служебното правителство от лятото, това ще стане след поне 15 години. България не може да изнася природен газ по тази тръба, защото почти целият ѝ капацитет от входната до изходната точка е резервиран от “Газпром” до 2039 г.

“Това, че “Турски поток” беше построен толкова бързо и вече работи, по никакъв начин не подобрява енергийната сигурност на България”, каза Костанца Рангелова. “Даже напротив, всъщност ѝ вреди. Защото инвестициите, които се правят в него, биха могли да се насочат в други проекти, които реално да подобрят енергийната сигурност на България.”

Освен това България е в голяма степен зависима от вноса на руски природен газ. По данни на Евростат от 2020 г. над 75% от вноса на природен газ в страната идва от Русия.

“Това, разбира се, е сериозна заплаха за българската енергийна сигурност и в резултат – за българската икономика, особено сега”, коментира Декейрел.

Ключова за диверсифицирането на източниците на природен газ в България е газовата връзка с Гърция. Идеята за построяването ѝ е от 2009 г., когато спор между Русия и Украйна доведе до спиране на газовите доставки за Европа.

Целта на интерконектора е България да може да получава природен газ от Азербайджан и от терминала за втечнен газ в Александруполис. Капацитет са резервирали няколко компании, сред които американската Linden Energy, гръцката ДЕПА и италианската Edison.

България има дългосрочен договор за доставка на 1 млрд. куб. м годишно природен газ от Азербайджан – една трета от годишното потребление в България. В страната обаче се доставя само малка част от този газ, защото интерконекторът не е завършен вече 13 години след началото на планирането му. Строителството започна едва през 2019 г., а от началото на годината фирмата строител плаща неустойки заради забавянето да изпълни проекта в срок – края на 2020 г.

“Със сигурност забавянето на този проект е изключително в интерес на Русия”, коментира Рангелова.

“Несъмнено, както настоящите обстоятелства болезнено разкриват, финализирането на интерконектора Гърция-България трябваше да има приоритет пред изграждането на “Турски поток”, каза Декейрел.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук