Как Германия се пребори с популизма?

Гласуването за Брекзит (23 юни) и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ, от миналата година наложи извода, че популизмът помита Запада. А предстоящите избори в Австрия, Холандия, Франция и Германия, биха „тревога“ в редиците на международния естаблишмънт, че центристките коалиции, управлявали близо половин век, независимо дали със сили от левия или от десния политически спектър – са изчерпани.

Резултатите, дотук дават глътка въздух на тези страни и показват, че ситуацията не е така критична, както изглеждаше година по-рано.

А в Германия, където изборите са през септември изглежда, че канцлерът Ангела Меркел ще бъде преизбрана за четвърти мандат. Но миналото лято това не беше сигурно. Европа беше изправена пред най-сериозната си бежанска криза от времето на Втората световна война. Политиката на правителството на Меркел, която отвори вратите на Стария континент за сирийските бежанци, срещна сериозна критика от страна на германците. Недоволството беше заради влиянието, което оказват новодошлите върху живота в страната, включително и върху спазването на закона и поддържането на реда. Седем месеца след посегателствата срещу жени в Кьолн и други градове, опозицията в Германия се сдоби със значителна обществена подкрепа, а крайната десница, която по-рано изглеждаше твърде екзотична, също увеличи привържениците си.

И въпреки това, Германия остана незасегната от популизма, успя да се изтръгне корените му, иначе казано – да се пребори с недоволството, породено от социално-икономическите трудности и културните различия.

СТАБИЛНО ОБЩЕСТВО

Може би звучи твърде елементарно, но голямата заслуга за преодоляване на социалните сътресения от зимата на 2016-та, е силната икономика на Германия, която е най-голямата в Европа. Именно в това „море“ се разтвори напрежението и страната успя да удържи популизма под контрол.

Германия има много добър икономически ръст; рекордно ниска безработица, включително сред младежите; работеща, при това -добре социална система. А всичко дотук означава, че много малка част от хората се чувстват „изоставени“, че няма голямо неравенство и че малцина обвиняват глобализацията за лошия си стандарт.

Безработицата в Германия, по данни на Евростат, към края на май 2017-та е около 3.9 процента, което според икономистите клони към „пълна заетост“. Младежката безработица в страната е около 6.7 процента, което е най-ниската стойност за ЕС, където отделни държави все още не са възстановили икономиките си след глобалната криза от 2008-ма и последвалата криза на еврозоната.

Ед Лука, вашингтонският коментатор на „Файненшъл таймс“, пише, че Германия е единствената от богатите държави, която обръща внимание на средната си класа. По думите му в световен мащаб тази прослойка беше смачкана от глобализацията и влиянието на технологиите.

Той счита, че устойчивостта на Германия срещу популизма, не е случайна.

„За разлика от англосаксонските демокрации, те не бъркат уменията с дипломата“, пише Лука.

БЕЗ АНТИЕВРОПЕЙСКИ ЧУВСТВА

За разлика от другите страни членки на Блока, където бюрократите в Брюксел са настолен пример за неефективност и всичко това петни европейската идея, германците са изключително добре настроени към ЕС и институциите му.

В тази посока работи и фактът, че страната има най-голямо влияние при вземане на решенията в ЕС. И макар че, в Германия национализмът беше избуял по едно време, не се стигна до антиевропейско говорене.

Именно този дискурс, доведе до това, което видяхме на референдума във Великобритания от миналата година. Според проучване на общественото мнение, около 70 процента от германците са доволни от членството в ЕС, което е най-високата подкрепа в страните, основали общността.

И още нещо интересно от проучването – подкрепата за ЕС се е увеличила във всички страни от Блока, след вота за Брекзит, включително във Великобритния , където евроскептицизмът беше подводно течение от години.

РОЛЯТА НА МИНАЛОТО

Стигмата на нацисткото минало на Германия , все още хвърля сянка върху германските политици, и в частност върху всякакви националистически движения. А възходът на ултрадесните партии и авторитарните импулси беше задържан от този „похлупак“. Все пак, подобни настроения съществуват и сега в Германия, но са по-ограничени от зимата на 2015-2016-та.

Миналата година, по време на мигрантската криза популистката партия „Алтернатива за Германия“ започна да набира привърженици, благодарение на недоволството от промяната на културната идентичност. Въпреки че се очаква крайната десница да влезе в германския парламент през есента, което е прецедент от Втората световна война насам, подкрепата за „Алтернатива за Германия“ е спаднала, сочат данни на агенцията за социологически изследвания „Политикс“.

От друга страна, факът,че популистки движения печелят привърженици, дори в страните, които са добре подготвени да се справят с разпространението на подобни настроения е сигнал, че все пак сме уязвими.