Какви са подводните камъни в устните сделки между „Лукойл“ и България?

„Лукойл“ обяви, че вече ще плаща корпоративни данъци в България – и то не символични суми, а огромни средства от рода на 700 милиона лева годишно. Това на пръв поглед е чудесно и е голям пробив в проблем, по който от десетилетия няма никакво развитие. И наистина може да се постигне пробив, но ще са нужни допълнителни усилия.

Защо се случва това?

Една от причините е глобалната данъчна реформа, която цели точно това – поне част от данъците да се плащат там, където се извършва дейността (а не всичко да се укрива по офшорки). Друга причина са санкциите, който забраняват вноса на руски петрол в Европа от 5 декември (само България има изключение от петролното ембарго по морски път). Но не на последно място, общественият натиск за цените на горивата е висок – България е дала изключение от ембаргото, внася се евтин нефт, но цените на горивата не са ниски. Затова и има различни законодателни предложения как да се обложат тези приходи и да се върнат на потребителите.

В предишни периоди защитата на цените на горивата е била, че това са пазарни цени и държавата не може и не трябва да се намесва. Но в момента не говорим за никакви пазарни цени – говорим за привилегия, която позволява да се заобикаля петролното ембарго и да се внася евтин нефт (руският нефт е евтин, защото почти никой не иска да го купува и затова се продава с огромна отскъпка). Печалбите не са пазарни, а са в резултат на привилегия, предоставена от българското правителство. Но тази привилегия както е дадена, така може и да бъде премахната – така че това също е натиск върху „Лукойл“ да предложи насрещни отстъпки.

Подводните камъни

Целият проблем с „предложението“ на „Лукойл“ да плаща данъци в България е, че то е доброволно – в смисъл, днес казват, че ще плащат данъци в България, а утре може да кажат точно обратното. Няма никаква правна сила, нито задължителност. Това дава възможност да се изнудва местното правителство да прави едни или други отстъпки за „Лукойл“ – заплахата е, че в противен случай компанията отново ще спре да декларира и плаща данъци в България. Това го виждаме от ден първи – още при обявяването на „офертата“, „Лукойл“ поиска да получи още едно изключение от ембаргото, а именно да изнася петролни продукти в цяла Европа.

Ще спре ли „Нефтохим“?

Подхвърлят се абсурдни твърдения, че без да получи възможност за износ, „Лукойл“ ще е принудена да затвори рафинерията си в Бургас. Аргументът е, че без износ капацитетът на рафинерията не може да се натовари и тя няма как да работи. Това разбира се, не е вярно – никой не забранява износа на петролни продукти, забранява се само износът на петролни продукти от руски петрол. Разбира се, че рафинерията може да работи за износ като преработва неруски петрол.

Рафинерията може да работи с руски петрол за местния пазар и с неруски петрол за износ. В това няма технически проблем – всъщност винаги в предишни години рафинерията е работила с комбинация от руски и неруски петрол. Няма и икономически проблем – при тези цени на горивата в Европа рафинерията ще прави големи печалби от износ, независимо с какъв петрол работи. А за българския пазар може да се внася евтин руски петрол и да се продават евтини горива на местния пазар.

Как да се реши въпросът с облагането?

Данъците в България са ниски, но трябва да се плащат от всички. Тук не може да има доброволност и избор. За да няма възможност за натиск и всяка година „Лукойл“ да си сменя мнението дали ще плаща данъци в България, или не, въпросът трябва да се реши устойчиво и с правни гаранции. Тоест, по законодателен път.

Например, в закона може да се запише, че петролните рафинерии се облагат с данък/такса на база внесен петрол (данъкът съответно ще е по-висока за руския петрол, отразявайки неговата по-ниска цена). По този начин ще се обложат както нормалните печалби на една рафинерия, така и свръхпечалбите заради изключението от ембаргото. При това, данъкът няма да е по избор, а ще се внася авансово – още при влизането на петрола в България и няма да може да се заобиколи. И събраните приходи вероятно ще са доста повече от изчислените от „Лукойл“ 700 милиона лева.

Текстът е публикуван от Георги Ангелов в неговия профил във Facebook. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук.