Калинингард, карта
Исторически част от Източна Прусия, територията на Калининград е анексирана от СССР през 1945 г. По време на Студената война Калининград е сред най-милитаризираните и уединени части на СССР.

Военните стратези на НАТО отдавна са загрижени заради руския стратегически Калининградски ексклав. Заклещен между Полша и Литва, частта руска територия, с население около половин милион души, е важен елемент в архитектурната сигурност на региона на Балтийско море. Руските действия за подобряване на военното си присъствие там, предизвикваха опасения още в годините преди войната в Украйна. Сценариите зависят от това как завършва войната в Украйна и дали режимът в Беларус ще оцелее.

Засиленото военно присъствие включва въвеждането на балистични ракети „Искандер“, които могат да носят ядрени бойни глави, в комбинация с най-добрите руски системи за противовъздушна отбрана С-400, и системи за брегова отбрана „Бастион“. Междувременно сухопътните войски бяха подсилени с нови части, включително повече и по-добри танкове и артилерия. А Балтийския флот, също базиран в най-западния руски град Балтийск, получи както подобрения, така и допълнителни кораби.

Тъй като руската „специална военна операция“ в Украйна продължава да показва катастрофални недостатъци, остават въпросите, колко от това превъоръжаване все още има значение, и дали Калининград ще изиграе голяма роля в бъдеще.

Военното значение на Калининградския ексклав

Основната причина, НАТО да се притеснява е свързана с разкритата позиция на двете северни балтийски държави. Както стана ясно от многобройни военни учения, едно руско въоръжено нахлуване в Естония например, може да бъде бързо и би поставило НАТО пред свършен факт. Ако не успее да отблъсне атаката, алиансът ще се окаже в незавидната позиция да изгони нашественика, за да изпълни задълженията си по взаимна отбрана по член 5.

Ако такова спасяване трябва да бъде извършено по суша, то ще трябва да продължи от Полша към Литва. Силите на НАТО ще трябва да преминат през „пропастта Сувалки“, 70-километров участък между Калининград и Беларус, а опозицията ще го бомбардира силно от двете страни. Алтернативата би била комбиниран въздушен транспорт и военноморски конвой, който да продължи нагоре по Балтийско море покрай ракетните батареи на Калининград.

Като се има предвид, че военните части на НАТО, опитващи се да преминат през тази зона, трябва да се съобразяват с тежки загуби, Калининград служи като смущаваща руска ключалка на Балтийско море. На военен жаргон това е „балон A2/AD (анти-достъп/отказ на зона)“. Като добавим, че руска атака срещу една или повече балтийски държави вероятно би била свързана с руско нападение за превземане на стратегическия демилитаризиран шведски остров Готланд, разположен в центъра на Балтийско море, ситуацията изглежда доста трудна.

Въпреки че никой от НАТО не би допуснал тази възможност, Москва може би е изчислила, че ако реши да нахлуе, да речем в Естония, НАТО ще търси и намери извинение да уреди въпроса без използване на сила. В случай на приемане на Финландия и Швеция в НАТО този вариант ще се промени до неузнаваемост.

Нахлуване във Финландия и Швеция

Вярно е, че Русия отдавна е разглеждала двете страни като де факто членове на НАТО, и въпреки техния необвързан статут, войските на НАТО все пак биха могли да дойдат на помощ на Балтийските страни през шведските и финландските територии. Но тук трябва да се отбележат три важни точки.

  • Едната е, че с присъствието на войски на НАТО във Финландия, руският тил ще бъде опасно изложен на ракетни и артилерийски удари.
  • Друг е, че шведските и финландските военновъздушни сили, които сега имат богат опит в съвместни операции, биха представлявали огромен проблем за руската авиация.
  • И третото важно обстоятелство е, че шведските военноморски сили разполагат с усъвършенствани подводници, които бързо могат да поемат двойната задача да елиминират всякаква руска военноморска опозиция и агресивно да минират подстъпите към Санкт Петербург, включително към руската военноморска база в Кронщад.

По-добрата позиция на НАТО да защитава Естония и Латвия значително ще намали значението на Калининград. Макар че това ще намали стимула на руските военни да инвестират в поддържането му, гарнизонът там ще остане. Но Калининград запазва стратегическото си местоположение в южната част на Балтийско море и от него могат  да се нанасят ядрени ракетни удари срещу Варшава – опция, която е ключова за военните игри.

Възможни сценарии

От далечния хоризонт на Кремъл обаче, Калининград може да се превърне от актив в пасив. Перспективата включва много различни сценарии, където най-важният елемент се отнася до това, което ще се случи в Беларус.

Отблъскване на Русия

Първият сценарий се появява, ако решително руско поражение в Украйна доведе до срив на режима на Александър Лукашенко в Беларус. Прекратяването на икономическата подкрепа от Русия за Беларус може да предизвика каскадна криза, стачки и граждански вълнения, като части от въоръжените сили в крайна сметка ще сменят своята вярност. Закалените в битки белоруски доброволчески сили, които се бият срещу руснаците в Украйна, могат да бъдат решаващи тук и да се завърнат у дома, за да помогнат за изгонването на всички останали руски войски от Беларус.

Ако Беларус смени страната, последствията за руския гарнизон в Калининград ще бъдат огромни. Вече изчерпан от участието на войски във войната в Украйна, военният пост ще се окаже заобиколен от враждебни сили. Тъй като границите на Русия на Запад ще бъдат изместени приблизително на мястото, където са били в края на 16-ти век, „пропастта Сувалки“ ще престане да има значение. Комуникационните линии между Полша и Литва, и точките по-на север, ще бъдат широко отворени.

Последици от отбраната

След като вече обяви Русия за терористична държава и заклейми руската война в Украйна като геноцид, може да се очаква правителството в Литва да се присъедини към Полша в натиска върху Калининград. Това няма да доведе до формално демилитаризиране на ексклава, но с течение на времето положението на гарнизона му ще започне да прилича на това на руския аванпост в Приднестровието в Молдова.

Армията ще деградира, дори Русия да разполагаше с излишни ресурси за Калининград, което в момента изглежда съмнително. Военните стратези биха били ограничени от забраната за транспортиране на войски или военна техника над сушата. С Балтийско море в ръцете на НАТО, снабдяването по море ще бъде на милостта на Алианса. Със сложни ракети, разположени на шведския остров Готланд, въздушното пространство също ще принадлежи на НАТО.

Икономическо влошаване

Икономиката на ексклава ще спадне. Режимът на санкциите ще блокира всички форми на внос по суша, оставяйки корабоплаването като единствената спасителна линия. Руските кораби ще изпитват трудности да намерят чужди пристанища на разумни разстояния, които да ги приемат. Недостигът ще стане повсеместен.

В резултат на това за местното население ежедневния живот ще се оказва за все по-сложен. Заетите в доминиращия военен сектор биха усетили намаляващите плащания от Москва. В същото време тези, които са извън граничната търговия, вече няма да могат да продължават дейността си.

При този сценарий Калининград ще загуби значението си. С премахването на ядрените оръжия регионът на Балтийско море ще се радва на мир и стабилност.

Русия надделява

Алтернативен сценарий би възникнал, ако решимостта на Запада да застане до Украйна се разпадне с течение на времето и Киев бъде принуден да приеме споразумение. Сделка между Европейския съюз и Русия може да сложи край на военните действия и да доведе до изтегляне на руските сили от голяма част от Украйна. Цената за това ще позволи на Кремъл да запази контрола над Кримския полуостров и Донбас (поне), плюс най-вероятно бреговата линия до и отвъд Крим.

Такъв изход би позволил на руския режим да се запази, като по този начин ще премахне заплахата от смяна на режима чрез преврат. Това ще бъде свързано и с постепенното премахване на санкциите, за да се позволи на Русия да възобнови сътрудничеството с бившите си европейски партньори. И това би било свързано с факта, че Беларус остава в рамките на руския лагер, насърчавайки още по-дълбоки връзки между двете милитаризирани автокрации.

Ако режимът на Лукашенко оцелее, може да се очаква да се справи сурово с онези, които се опитват да подкопаят руските военни усилия в Украйна, вариращи от доброволчески сили до железопътни диверсанти и активисти на гражданското общество. Засилените репресии ще включват използването на наскоро въведеното отново смъртно наказание и вероятно дори убийства на опозиционни фигури в чужбина. Потенциалните последици за Калининград са значителни.

Възвръщане на силата

Русия възстановява икономическата си сила и може да започне да възстановява военните си способности. Тя би могла да бъде подкрепена от продължаващия износ на енергия за Европа и възобновяването на търговията, като големите европейски индустриални компании се завърнат на руския пазар. Огорчен от унижението си в Украйна, Кремъл би бил склонен да използва оста Беларус-Калининград, за да се обърне към дома, където гласът му все още бива чут.

Като се има предвид, че договореното уреждане на войната все още ще бъде свързано с концентрирано натрупване на сили на НАТО по западните граници на Русия, руските стратези ще увеличат заплахите за използване на ядрени оръжия, а Калининград ще получи решаваща роля в това начинание.

Наземните ракети „Искандер“ на ексклава представляват смъртоносна заплаха за Полша. Балтийският флот разполага с ракетни корвети, които могат да изстрелват крилати ракети „Калибр“ с ядрен капацитет, способни да поразяват наземни цели на разстояние 1500-2500 километра, и крилати ракети Х-35, които могат да поразяват вражески кораби. Ако тези сили се поддържат и модернизират, мирът и сигурността в региона на Балтийско море попадат под много тъмен облак.

Вечна заплаха

Възможен е среден вариант, при който Русия претърпява решителна загуба в Украйна, но Беларус все още успява да се намеси. Съгласно този сценарий страната предлага на Кремъл нова гледна точка за разширяване на бъдещо влияние към Калининград и ЕС. Но това е по-скоро слабо звено.

Очевидната алтернатива на ясното руско поражение е съмнителна сделка. Решителността на Запада може да се разсее с времето. Водещите европейски сили може да успеят да посредничат в план за „мир“. Той ще позволи на Русия да запази контрол над Украйна и Беларус, и те да останат в руския лагер. Този сценарий ще осигури  достъп до ресурси за руските лидери, които ще бъдат настроени да търсят отмъщение.

Текстът е публикуван в gisreportsonline.com, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук