Стивън Хокинг често е бил цитиран, като казва, че е „напълно рационално да се предположи, че интелигентен живот съществува някъде във Вселената“. Той обаче вярвал, че ако извънземните са достатъчно напреднали, за да ни достигнат, те ще представляват огромна опасност за всеки и всичко на Земята. Така ли е наистина? Ето някои неща, които вероятно ще се случат, ако бъдем посетени.
1/ Първи контакт – дали ще бъде прикрит, само с правителствата, или ще е в хипи стил – всеки може да дойде и да види?
Вероятно по малко и от двете. През 50-те години армията на САЩ разработи процедура за първи контакт от 7 стъпки, която дава детайлни предписания за действия при среща с други цивилизации. Препоръчва се първо да се предприеме скрито наблюдение за определяне на технологичното им ниво, като отначало не се оповестява собственото присъствие, особено ако става дума за по-слабо развити цивилизации. Може ли извънземните да приложат това към нас?
Някои учени смятат, че тази първа стъпка вече се осъществява на Земята. Извънземните ще ни разкрият присъствието си само след като преминем определен цивилизационен и технологичен праг. Тази теория се подкрепя от астронавта Джон Грънсфелд. Той казва, че ако те се някъде там, в космоса, вече знаят за съществуването ни заради видимите промени в околната среда на планетата ни.
2/ Тайни посещения – те ще бъдат предназначени за по-задълбочена оценка на нашите технологични познания, както и това дали сме враждебни. Честно казано, отговорът на последното може да бъде „да“. Изследователите още ще вземат проби и образци, които може да включват живи хора. Ние не бихме повярвали на завърналите се с истории за отвличанията – впрочем отвличанията от извънземни започнаха да привличат внимание, чак когато станаха известни седемте стъпки, предписани от американската армия, и това бе включено в една от тях.
Ако бъдем оценени за пригодни за контакт, вероятно те ще се разкрият публично, пред много хора, а не в скрити срещи само с управниците. Това се предписва в 7-те стъпки и е вероятно и извънземните да постъпят така.
Въпросът е какво ще стане, когато се срещнем?
3/ Хората могат да започнат да полудяват.
Ако извънземните ни се разкрият, ще може ли нашата инфраструктура да издържи? Не става въпрос дали можем да им осигурим „място за гости“, а за електрическата мрежа и интернет – ще издържат ли на страхотното увеличение в нуждата от тези две неща, породена от предаването на информация, свързана с контакта. Сега дори броят на телефонните повиквания покрай финалите на Световното първенство по футбол, Коледа и новогодишната вечер са голямо предизвикателство, а пристигането на извънземни направо ще е взривоопасно откъм натоварване. Обменът на информация ще е нещо, което не е виждано преди.
Реакциите: те могат да бъдат от хвърляне на оръжията и умиротворяване на всички конфликти до опит да ги ударим с ядрено оръжие от страх. Много от нас няма да приемат визитата като приятелска. Настроенията ще варират от страх до религиозно опиянение. За някои това събитие ще е всичко, за което са мечтали, но за други то ще е заплаха за тяхната власт, вярвания и смисъл на живот. Разбира се, много е възможно хората скоро да превъзмогнат шока и да се завърнат към рутинните си занимания, за да оцеляват.
4/ Ще донесат промени, които може и да не проумеем?
Тъй като те са много по-напреднали, ще бъдат наясно с опасността от заболявания и за двете страни и да се надяваме, че ще се погрижат за някаква защита. Когато обаче решим, че е безопасно да взаимодействаме, как ще го направим?
Напреднала цивилизация може да използва универсален транслатор, но има опасност да надценят нашите способности и просто да ни оставят в положението н котката, преследваща лазерната точка.
Колкото и величаво да изглежда две цивилизации да се срещнат и да обменят знания и технологии, трябва да е ясно, че ако посетителите идват от дълбочината на галактиката, те сигурно са ни изпреварили с хиляди години в технологичното ниво.
Така че какво ще направят?
Дали ще ни помагат и ще отделят време да ни научат на това-онова, дали ще ни съжалят, при условие, че за тях сме както нашите предшественици отпреди стотици хиляди години спрямо нас. Бихме ли опитали да обучим някой от тях как да кодира програма или да построи автомобил?
Друга трудност е установяването на общ език. Това е било трудно още за колонизаторите на Новия свят, да не говорим за ситуация, в която нямаме общ свят, за който да установим еднакъв език /ако те всъщност имат езици/.
Дали изобщо ще бъдем в състояние да различим и разберем кои и какво са те? Не може да се каже, но ако дойдат и са интелигентни, как да сме сигурни, че ще дойдат и ще си отидат в мир?
5/ Намеренията им може да не са добри
Трудно е да се каже дали извънземните биха споделяли нашите представи за добро и зло, така че как да сме сигурни, че те идват с добри намерени?
Стивън Хокинг вярвал, че това не е така, като правел аналогия с колонизирането на Северна и Южна Америка, което, както знаем, не свърши добре за местните индианци.
Хокниг смятал, че армадата от гигантски кораби, устремени към нашата планета, е отчетлива възможност, и че ние нямаме никакъв начин да се защитим от това нашествие. Ако ние сме колонизирали за ресурси, защо извънземните да са по-различни?
За щастие има и основателни противоположни мнения. Съоснователката на Институт СЕТИ /програма за търсене на извънземен разум/, Джил Тартър, смята, че при такова ниво на развитие извънземните биха дошли само за да изучават.
Нашите ресурси не са им необходими, защото те биха могли практически да имат достъп до всякакви други източници в галактиката, без да им се налага да се справят първо с група ядосани местни диваци. Те даже не биха ни заробили, защото имат много по-напреднала технология с която да си вършат черната работа.
В тази теория, колкото и да изглежда странно, контактът ще бъде взаимно изучаване за известно време, след което на тях ще им писне… и просто ще си отидат.
Най-депресиращата мисъл, която може да последва от тези разсъждения е: дали изобщо смятаме, че свръхразвита технологично извънземна раса, която кръстосва галактиката, ще ни намери за достатъчно интересни, за да ни отдели няколко минути? Простият отговор е – вероятно не. Възможно е да се отнесат към нас както ние, когато откриваме нов вид безвредна бактерия:
„Ей, виж – тези се държат малко по-различно от всичките други! Кой е следващият?“
Осъзнаването на това наистина може да докара човек до екзистенциална криза.
