Ако днес Народното събрание одобри обявяването на извънредно положение в държавата заради разпространението на коронавируса, по всяка вероятност ще бъдат ограничени редица права и свободи на българските граждани.
Юристите са категорични, че законодателната уредба у нас е доста лаконична по този въпрос и няма ясен отговор на въпроса „кой” и в известна степен „кога” е упълномощен да въведе извънредно положение, но е оставен открит въпросът „как“ се прилага извънредното положение от гледище на разместване на конституционни функции и правомощия на висшите конституционни органи.
Според българската Конституция, Народното събрание има право да обяви извънредно положение.
В чл. 84, т.12 пише:
„Народното събрание:…
- обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет”.
В чл. 100 на Конституцията пише, че и президентът може да обявява извънредно.
„Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.” (чл.100, т.5.)
В чл.64, ал.2 на Конституцията се твърди, че:
„В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.“
Важно е да се знае, че според Конституцията, по време на извънредно положение може да бъдат ограничени правата на българските граждани.
„При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.” (чл. 54, ал.3).
Респективно:
Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Въвеждането на военно или извънредно положение е записано и в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Въведен е милитаризиран модел на държавна реакция. При война или военно положение ръководството на отбраната и въоръжените сили се съсредоточава напълно в държавния глава. Функцията по осигуряване на вътрешния ред се прехвърля от Министерския съвет към президента.
В правомощията на държавния глава, като върховен главнокомандващ, е военновременното ръководство на страната и всички предвидени мерки и ограничения, уредени в чл. 123 и сл. от ЗОВС. В това отношение президентът е подпомаган от Върховно главно командване, в което са включени: министър-председателят, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на икономиката, министърът на енергетиката, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите, началникът на отбраната, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ и други лица, определени от върховния главнокомандващ (чл. 114 от ЗОВС).
Такова „милитаризиране“ на властта, пише юрист-конституционалист д-р Борислав Цеков, е предвидено от българския законодател и за режима на „извънредно положение“ (чл. 122 от ЗОВС) с тази разлика, че не се предвижда преместване на функцията по осигуряване на вътрешния ред под ръководството на президента.
Разпоредбата на чл. 113 ЗОВС изрично урежда такова преместване само за положението на война и за военното положение. Нормативната уредба се ограничава само до дефиниране на ролята на въоръжените сили в условията на извънредно положение. Предвидено е, че с акта за обявяване на извънредно положение – решение на НС или указ на президента – се определят и задачите, числеността, срокът за използване и ръководството на формированията от въоръжените сили.
Наред с това, при извънредно положение се въвежда задължение за министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предоставят на министъра на отбраната пълния обем информация, свързана с изпълнението на задачите по отбраната на страната (чл. 125, ал. 2 ЗОВС).
