„Всичко, което исках да изразя, съм го направил чрез моите пиеси. Те представляват именно това, което са“, споделя британският драматург и сценарист Питър Шафър в предговора на своя сборник „Събрани пиеси на Питър Шафър“, публикуван през 1982 година от „Хармъни букс“. Тази година се отбелязват 100 години от неговото раждане.
Въпреки че сър Питър Шафър, който напусна този свят през 2016 г. на 90-годишна възраст, е известен с една от най-известните абсурдни комедии в следвоенния британски театър – „Черна комедия“ (1965), той по-често е асоцииран с философските си произведения „Кралският лов на слънцето“ (1964), „Еквус“ (1973) и особено с „Амадеус“ (1979), отбелязва „Гардиън“.
„Амадеус“ разказва за разрушителната завист на придворния композитор Салиери към неговия опонент Моцарт. Пиесата, адаптирана за голям екран, се превръща в един от най-успешните филми на 80-те години и печели осем награди „Оскар“, включително за най-добър филм. Режисьор на продукцията е Милош Форман, а самият Питър Шафър е отличен с „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добър адаптиран сценарий.
Преди това, през 1981 г., мюзикълът „Амадеус“, поставен на Бродуей, е удостоен с пет награди „Тони“, сред които и за най-добра пиеса, а Питър Шафър получава статуетка за своята работа, отбелязва „Гардиън“.
Реакцията на критиката към „Амадеус“ не е еднозначна, отбелязва АП. Мненията относно автора варират от силен възторг до пълно отричане, което показва как публикацията възприема Питър Шафър. Някои го смятат за автор с уникален театрален стил, докато други считат, че зрелището в произведенията му замаскира липсата на дълбочина. Режисьорът Питър Хол нарича пиесата „една от най-вълнуващите“, но Майкъл Блейкмор я описва като повърхностна.
На протежение на своята убедителна кариера, Шафър постига необичайната задача – да съчетава търговски успех с положителен отзвук от критиката. Неговите пиеси успяват да привлекат вниманието както на театралните експерти, така и на широката публика, утвърдили се като значими произведения на сцената в Лондон и Ню Йорк, добавя агенцията. Питър Шафър искаше да създава въздействащ театър, и със сигурност успя, според „Гардиън“.
По същото време британското издателство „Пенгуин букс“ нарича сър Питър Шафър един от най-влиятелните и успешни драматурзи на 20-ти век. Той е роден на 15 май 1926 г. в Ливърпул в еврейско семейство и има брат близнак, също драматург – Антъни Шафър. В ранната си кариера, двамата съвместно пишат романи под псевдонима Питър Антъни, публикувано от „Гардиън“.
Питър Шафър става бакалавър по история в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преди да се посвети на драматургията, работи като библиотекар в Нюйоркската обществена библиотека и в музикално издателство, посочва „Британика“.
Успехът му в драматургията започва с първата му пиеса „Солената земя“ в средата на 50-те, прослушана от Би Би Си. Следва „Упражнение за пет пръста” (1958), която му донася нюйоркската награда на театралните критици за най-добра чуждестранна пиеса през 1959 г. Неговите произведения също така са редовно включвани в репертоара на Националния театър на Великобритания, сочи „Гардиън“.
Друг значим труд на Шафър е „Еквус“ от 1973 г., разказваща за момче, което заслепява шест коня, а през 1977 г. е екранизирана от Сидни Лъмет. На световната театрална сцена роли в „Еквус“ изиграват такива актьори, като Антъни Хопкинс, Ричард Бъртън и Даниел Радклиф.
В статия на „Гардиън“ през април 2025 г., някогашният актьор и психотерапевт Ричард Тайлър споделя, че „Еквус“ е променило живота му и го е вдъхновило да стане психотерапевт. Той разказва как е участвал в поставянето на пиесата, играейки ролята на Алън. Сюжетът дълбоко го впечатлил, което го подтиква да изучава човешката психика и да се реализира в психотерапията, след като преди това е бил актьор. „Гардиън“ подчертава, че произведенията на Шафър оставят задълбочен психологически отпечатък в публиката.
За изключителния си принос към театърa, Питър Шафър е удостоен с рицарско звание от кралица Елизабета Втора, съобщава Би Би Си. Сър Питър Шафър умира на 6 юни 2016 г. в Каунти Корк, Ирландия, в дома на племенничката си Кресида.
