Проф. Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.).
Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура).
През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев – „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Г-н Янакиев, като гледахте откриването на новия парламент, имахте ли усещането, че парламентаризмът се завръща и спомнихте ли си парламента от първите години на демокрацията?
Разбира се. Откриването на Народното събрание даде обнадеждаващо чувство. След десетилетие, в което политическият живот на България показваше все повече черти на авторитаризъм. В четвъртък видяхме една истинска демонстрация на различие. Нова парламентарна реторика, а онова, което мен ме зарадва е почти, изцяло в контраст с безличността и словесната простащина, която цареше в предишния парламент. Няма ги кресливите гласове на така наречените патриоти, няма ги обидните квалификации от олигархичната фигура на Марешки. Няма го нахалството на някои от депутатите на Бойко Борисов. Имам надежда, че въпреки фрагментираният нов парламент нещата ще тръгнат добре.
Но искам да обърна внимание на един позорен и циничен ход, който извърши досегашният министър-председател. Той отказа да се яви на изслушване в парламента, с което по един директен начин засвидетелства, че за него парламентарната република не е върховна конституционна ценност. Подозирам, че го направи от страх, че ще получи унизяващи реакции вътре и освирквания отвън. Освен това направи още един циничен ход, който трябва да възмути хората – разпусна НОЩ. И каза „След нас и потоп“, отказваме да носим отговорност”.
След вчерашното заседание на парламента, можем ли да кажем, че имаме ново мнозинство, което иска промяна на модела Борисов и колко устойчиво е то?
Видяхме това, което беше очевидно на 4-ти април. Ерата Борисов започна да приключва, защото над един милион гласуваха преди всичко за своята партия и после за ликвидиране на ГЕРБ статуквото. Те ентусиазирано пожелаха да бъде сложен край на това. И то да бъде сложен край не просто на господството на превърналата се от политическа партия в политическа клиентела гербаджийска общност. Но и да бъде сложен край на едно омръзнало на хората статукво, което бих определил като непрекъснато „биещият” бившите комунисти, беззъбо зъбещите им се представители на БСП и вечно задкулисно дирижиращата политическите процеси в България партия на Ахмед Доган. Цялото статукво бе осезателно ударено. Ситуационните подкрепи, които ДПС и БСП дават на новите партии в парламента не са нещо, на което може да се разчита за в бъдеще. Но в края на краищата вълната на това гласуване срещу статуквото, което извършиха българските граждани на 4 април увлича по-голямата част от новите депутати и ние виждаме, че ГЕРБ остава в почти пълна изолация.
Това съдружие не може да бъде устойчиво. БСП не може да бъде партия на антистатуквото, понеже тя е част от него. Това че в последните години беше в опозиция съвсем не я прави такава партия. Тя беше един от играчите в тази комедия, която разиграваха ГЕРБ и БСП в последните години. Една дихотомия в настоящия парламент, която се определя като системните партии и срещу антисистемните партии. Това е тънка манипулация, тъй като на прилагателното “системни” като подразбиращо се, противоположно стои “антисистемни”, а то е понятие за деструкция. Не за промяна, а за рушене.
“Антисисистемните” партии, уви опитват се да ни внушават, са партии, които имат за цел да докарат страната до хаос. В тази дихотомия се прави опит партиите на досегашното статукво, въпреки техните противоречия – това бяха партии на съперничели си помежду си клиентели и олигархии, да бъдат събрани в ситуационен съюз срещу желаещите да разрушат системата и да доведат страната до хаос. Това е много тънка и подла манипулация. Партиите, които осъществяват тази обща цел – ликвидиране на десетилетното статукво в България – нито са антиситемни, нито са толкова нови с изключение на „Има такъв народ” и част от „Изправи се! Мутри вън!”, а част „Демократична България”, например, има по-дълга история от ГЕРБ.
Сякаш всички от новите партии заговориха за радикална промяна на Изборния кодекс. Как оценявате този факт и според вас БСП и ДПС ще ги подкрепят ли, за да има по-честни избори?
Не мога да бъда сигурен. Ако в подкрепа за промяна в изборното законодателство не се получи, това ще бъде първият сигнал, че в този парламент няма да може да се работи в по-дълга перспектива и ще трябва да ходим към нови избори. Това е нещо,което всички в този парламент знаят. Волята на новите партии е да бъде извършено нещо полезно и тогава да се отиде на нови избори. Ако това не се случи, то ще бъде не по вина на новите, а по вина на партиите на статуквото.
В този контекст има още един детайл – новите партии внесоха предложение за промяна и в съдебните закони. Вероятно там няма да намерят съюзник в лицето на ДПС, но могат ли да съберат нужното им мнозинство по този въпрос или ще са нужни компромиси и договорки?
Трудно ми е да гадая, но имам усещане, че закони, свързани с промени в съдебната система биха могли да бъдат постигнати, защото не съм чувал БСП да е радикално против такива промени, още повече и ако сега тя се опита да ги блокира, окончателно ще се маргинализира, защото летният протест, който БСП почти проспа, беше протест колкото срещу корупционното управление на ГЕРБ, толкова и срещу дефектите в съдебната система, довели до Иван Гешев. Ако БСП продължи да се дистанцира от тази ентусиазирано изразена воля за промяна, тя ще се затвори окончателно в „политическия старчески дом”, в който попадна след 4-ти април.
Какво бихте препоръчали на новия парламент и евентуално правителство, което никога да не забравят?
Да не забравят по никакъв начин основният мотив, с който те бяха изпратени в този парламент. В мнозинството си българският парламент изгради нетърпимост към едно десетилетно статукво, олицетворител, на което беше Бойко Борисов и който в последната година предизвикващ народния респект със своя политически майсторлък, постепенно се превърна в посмешище и в нещо, което гневи много хора. Партиите, особено тези в този парламент попаднаха за първи път, не трябва да забравят тази основна задача, с която и трите бяха изпратени и да се движат в посоката на изразеното народно желание.
