Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Преди това, в продължение на десет години е анализатор от експертната структура на Института за пазарна икономика. Преди това работи като икономист в Центъра за икономическо развитие. Той е част от група експерти и икономисти, които от години настояват за засилване на конкуренцията в енергетиката до пълната ѝ либерализация. Автор е на редица публикации и анализи в тази посока.
Той е член и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Докторант в Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Магистър по Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги с бакалавърска степен по международна икономика и бизнес със специализация финанси от Амстердамския университет, Холандия.
Какво се случва на европейския енергиен пазар след нахлуването на Русия в Украйна?
Европейският енергиен пазар се успокои след първоначалната паника. Такава има края на зимата на миналата година, след началото на войната, и в последствие през лятото, когато в резултат на войната и санкциите срещу Русия, руската страна ограничи доставките на природен газ за Европа. Тази ситуация обаче сравнително бързо беше превъзмогната, както на енергийния пазар, така и на пазара на храни, където имаше сходно напрежение. В края на миналата година и началото на тази година се почувства по-голяма сигурност на пазарите, по-малък риск и по-малко въпросителни относно доставките на природен газ. Оттам се успокоиха и цените на електрическата енергия.
Разбира се, за цените на електрическата енергия допринася и ускореното инвестиране във възобновяеми енергийни източници през миналата година. Освен всичко останало, това е по-евтин вътрешен енергиен ресурс, който не зависи от вноса на енергийни суровини и не зависи от цената на природния газ. В момента наблюдаваме успокоение, макар че продължават да стоят на дневен ред редица въпросителни относно бъдещето на енергийния сектор, индустрията и предстоящата зима.
Как България се адаптира към новите реалности с продажбата на нефт и газ? Адекватни ли сме?
Трудно е да се даде еднозначен отговор. По отношение на доставките на петрол страната ни получи двугодишна дерогация от ембаргото, което беше наложено за вноса на руски нефт в Европа. В този период би трябвало да се организира алтернативна доставка, така че работата на рафинерията да не бъде поставена под въпрос. Втората важна причина, поради която беше дадена тази дерогация, е да не създаде сериозен ценови шок на вътрешния пазар. За момента обаче няма публична информация да се работи по този въпрос, а времето минава. Разбира се, винаги стои рискът да изтече този гратисен период и след една година да изпаднем в ситуация бързо да се направи нещо, защото няма накъде. Твърде често политиката в България следва точно този подход – да се надяваме бурята да ни подмине, на нас да ни се размине и накрая зимата пак ни изненадва. Надявам се, следващите месеци да се използват по-активно в тази посока, за да може да се организират тези алтернативни доставки.
По отношение на природния газ, там за съжаление цари сериозна несигурност и липса на каквато и да е информация. Единствената причина това да не е сериозен въпрос и да не стои на дневен ред е, че цените се успокоиха. Не бих казал, че е някаква заслуга на правителството или на „Булгаргаз“, това просто е световна тенденция. Затова въпросителните пред развитието на пазара на природен газ продължават да стоят на дневен ред. Те не са изчезнали и предстои да разберем как ще се решат всички тези проблеми през идната зима.
По-скъпа енергия ли купуваме от европейците? Пазарни ли са цените у нас?
Цените със сигурност са пазарни. Много е трудно в условия на интегриран електроенергиен пазар да нямаме пазарни цени, просто защото българската електроенергийна система е много свързана със съседните страни. Всяко сериозно отклонение в цените се трансформира в засилен внос или износ. По-висок внос наблюдавахме през май месец. През миналата година наблюдавахме много сериозен износ на електрическа енергия, защото в цяла Европа имаше недостиг и българските компании се възползваха от тази ситуация.
По отношение на природния газ там ситуацията е малко по-различна. Самите газови мрежи не са толкова гъвкави и не са предвидени за такива потоци. Те не могат бързо да се реорганизират и изведнъж потоците да бъдат променени – потокът, който преди идваше от изток на запад и от север на юг сега да идва от запад на изток и от юг на север. Така че там ситуацията е малко по-различна. Има цялостно успокоение на международния пазар, което естествено оказва влияние и върху българския пазар.
Служебното правителство заговори за нови американски и френски ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Има ли някакво развитие по този въпрос или беше просто политическо говорене?
Има развитие. В момента се прави анализ от френска страна за евентуално реализиране на реакторите, които бяха поставени на площадката в Белене. От друга страна тази седмица беше подписан договор с „Уестингхаус“ за предварителни инженерни дейности за нова ядрена мощност на площадката в Козлодуй. Очевидно, има дейност в тази посока. Остава обаче въпросът на какво е базирана тази дейност. В момента нямаме приета енергийна стратегия, интегрираният план за енергетика и климат трябва да бъде обновен през тази година и тези дейности изглеждат като извадени от общия енергиен контекст.
Ние нямаме стратегия какво ще се случва в следващите 10 години в енергийния и съответно в електроенергийния сектор, но за пореден път се проучват възможности за строеж на нови ядрени мощности. Не казвам, че подобни инвестиции не са разумни. Просто те трябва да намерят своето място в общата енергийна политика, а не да се извадят извън нея и това в последствие да ни върже ръцете. Инвестират се сериозни суми в развитие на ВЕИ сектора, което предопределя и структурата на енергетиката, която може да се развива в следващите години. Но голяма инвестиция в една атомна централа или друга базова мощност има същия ефект – ограничава степента на свобода при развитието на този сектор, тъй като политиката и инвеститорите вече трябва да се съобразяват със съществуването на тази мощност.
Затова е хубаво да се върви от общото към частното. Да имаме яснота, как бихме искали да изглежда енергетиката през следващите години и оттам вече да търсим инструментите за постигането на тези цели, а не по обратния път – да си харесаме проект, който според нас е важен, но той да не се вписва в общата енергийна рамка.
Възобновяемите енергийни източници у нас добиват все по-голямо значение. Каква е ползата от тях за българските граждани?
Възобновяемите енергийни източници са политическа цел, която е насочена към намаляване на използването на изкопаеми горива. Впоследствие тя се възприема и като бизнес цел на различни компании, на различни корпоративни стратегии и съответно така се развива този сектор. Пряката полза от тях естествено е намаляването на емисиите, въпреки че това е малко условно. Най-очевидният смисъл от инвестиции в подобни централи е сравнително ниският им оперативен разход и липсата на енергийна компонента, тоест няма енергийна суровина, която се влага в работата на тези централи. Те използват вятърна енергия, слънчева енергия, водна енергия – източници, които са възобновяеми. Оттам идва и името им.
Ниската цена е изключително привлекателна за потребителите, не само за домакинствата, но и за бизнеса. Но това е само част от историята, тъй като тези централи са с променливо производство. Тоест не може да се разчита, че във всеки момент, в който потрябва електроенергия те могат да я произведат. Това създава допълнително разходи и допълнителни рискове за системата, които трябва да се управляват.
Така изглежда новият вид на електроенергийната система не само в България, но и по целия сват. Такива инвестиции се случват навсякъде в различни мащаби и с различна скорост. Изглежда, че това е пътят, по който ще се върви.
Разбрахме че в последния си работен ден, служебният енергиен министър Росен Христов е подпомогнал отново държавните въглищни централи. Трябва ли да се стремим към опазването им, при условие, че те са пречка за усвояване на европейски пари, плащаме по-висока енергия и са източник на замърсяване?
Въглищните централи имат своето място в електроенергийния микс. Това много ясно се видя през последните две години. Идеята, че от днес за утре можем да се откажем от тях просто не е реалистична. Алтернативно, можем да го направим, но зимата като ни изненада, ще се чудим защо се е получило така. Независимо от това, ролята на въглищните централи ще се промени, защото при тези цени на пазара те не могат да продължат да работят така, както работеха преди десет години. Техният бизнес модел трябва да се промени, както и начина им на работа. При някои от тях това е възможно и в сегашния им вид. При други – може да са необходими допълнителни инвестиции. Но тези инвестиции трябва да се оценяват на база на предвидения живот и съответно използване на тези централи, защото в някои случаи ще се окаже, че не са целесъобразни.
Връщайки се към самото решение, не мисля, че това беше най-добрият начин да се подходи към казуса, просто защото проблемът с „Марица изток 2“ специално, стои на дневен ред още отпреди 2019 г. Централата постоянно трупаше загуби. Беше на печалба едва през последните две години, но по конюнктурни причини. Трябваше да се потърси някакво по-дългосрочно решение, а настоящото изглежда просто като прехвърляне на топката на следващото правителство. Реално погледнато просто казаха „вие сте наред, вие се оправяйте с този проблем“.
Ситуацията, в която „Марица изток 2“ изпадна през тази година беше ясна още в края на миналата година, когато цените на природния газ започнаха да намаляват, съответно и цените на електрическата енергия започнаха да намаляват и централата вече нямаше как да продължи да работи при натоварването, при което работеше през цялата минала година. Това означава, че същите проблеми, с които бяхме свикнали, просто ще се върнат отново. Подобно решение единствено отлага неизбежното по-генерално и стратегическо решение, а именно намирането на ясна роля на въглищните централи при тези пазарни условия. Това е бъдещето, към което вървим.
Още актуални интервюта – четете тук
