Руски военни товарни самолети прелетяха през българското въздушно пространство до Сърбия и обратно и, както става обикновено щом руски военни самолети летят за някъде, възникналите въпроси са повече от отговорите. В този конкретен случай те оставиха след себе си поне два въпроса – един за нас и едни за комшиите.
В България се наложи институциите да дадат отговор всичко ли е наред с това прелитане, докато за Сърбия въпросът е много по-дълбок – кого лъже сръбската власт с опита са да играе „и тако и вако“ както с ЕС, така и с Русия.
Министерство на външните работи успокои вече духовете, като обяви, че двата руски транспортьора, превозвали личен състав и въоръжение, вкл. противовъздушна система С-400 за участие в съвместно учение в Сърбия, са прелетели с разрешението на България. Друг е въпросът дали допускането на полета е правилното решение, особено ако е вярно, че други европейски страни, като Румъния и Унгария, са отказали гигантските „Ан-124“ да минат през тяхното въздушно пространство напът за Сърбия.
„През 1999 г. имаше полет от Русия за Сърбия и българското правителство не му даде коридор. И в по-скоро време се е случвало с руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия, които не са били допускани от МВнР през 2015 г., когато министър беше Даниел Митов. Така че това не е прецедент. Още повече има една статия на АП, в която се казва, че Румъния и Унгария не са дали коридор на руснаците. Обяснявам си го като неразбиране значението на този факт. Това би било най-лекото обяснение“, каза в коментар по случая проф. Тагарев, бивш министър на отбраната от 13 март до 29 май 2013 г.
Дали България щеше да постъпи по-добре, ако беше отказала трасе на руските самолети, е въпрос, чийто отговор до голяма степен е свързан с евентуалната мотивация на такъв отказ. Изглежда логично да проявим солидарност с нашите съюзници, които са намерили полета на руските военни над страните им за неприемлив. От друга страна един отказ щеше да бъде представен в Русия като „заяждане“, още повече, че тези самолети отиват не на война, а на учение. Контрааргумент обаче е, че България не бива да остава безразлична към процесите в армията на съседна страна, каквато е Сърбия, и трябва да действа и в качеството си на член на НАТО според нуждите и концепциите в подобни случаи на алианса.
Точно тук като че ли идва връзката с втория и по-важен въпрос, който става все по-належащ за задаване и отговор: в коя посока – изток или запад – гледа Сърбия и докога Белград смята, че може да се опитва да седи едновременно на два все по-отдалечаващи се стола, докато всъщност виси над бездната на политическия хаос, зейнала между тях? Разбира се, става дума за декларираното желание на страната да влезе в Евросъюза, докато реално направените от нея стъпки я заведоха засега точно в обратна посока – Евразийския съюз, чието единствено общо с цивилизована Европа е абревиатурата на наименованието.
Не е тайна, че Евразийския съюз, замислен някога едва ли не като конкурентен на ЕС, има общ БВП близо 2 пъти по-малък от този на Германия и това е фактът, който е показателен в кое от двете „сдружения“ членството и по-ценно. Сърбия, в лицето на президента Вучич, непрестанно заявява стремеж за влизане в ЕС, но реалните й стъпки в тази насока са твърде плахи, да не казвам неохотни. Европа има високи изисквания и едно от тях е решаването на проблема с Косово – нещо, което явно не притеснява другия ЕС, т. е. Евразийския. Там питат за нови членове и Белград се полъга, като така демаскира истинските пристрастия на своето управление, което ежеседмично дава доказателства за лицемерието на външната си политика.
Как, друже Вучич, очаквате някой да повярва, че Сърбия действително иска да бъде нормален член на ЕС, след като по 10 пъти годишно ходите да се съветвате с Путин? Каква точно помощ очаквате от Москва по Косовския проблем? Наистина ли смятате, че някой ще повярва на декларациите на Сърбия за стремеж към европейска интеграция, докато в същото време тя провежда съвместни военни учения почти изцяло с Русия? И това на фона на новопродобитото членство в ЕС, ама в другия ЕС, Евроазиатския? Защо при вчерашния пожар в Стара планина Сърбия се обърна към Русия за помощ, а не към комшиите от ЕС?
Да, България сигурно отново ще пропусне руския противопожарен самолет, независимо дали вътре ще има само противопожарно оборудване или и нещо друго. Обаче въпросът дали има пилот в политическия самолет на президента Вучич, който уж лети към Европа, но приземява все в Евразия, става все по-натрапчив, а за голямо съжаление – отговорът също.
Ясно е, че съвременна Сърбия я тегли към великоруския и панславянския авторитаризъм, ама и окото й не може да се отдели от милиардите от фондовете на ЕС, до които би имала достъп като член. В Белград би трябвало да са наясно, че колкото и стари изтребители да им подари Москва, и дори да им остави една система С-400, за която Вучич си направи устата, това е капка в морето в сравнение с възможностите на Евросъюза. Оттук се поражда и голямата дилема на сръбската политика, само че днешния вариант на „и тако, и вако“ повече не й носи дивиденти.
Европа няма да си вкара в двора троянски кон, чието предназначение дори не се прикрива.
И Белград може да си остане вечен член на ЕС. Само че на грешния.
