За момента европейските лидери разглеждат независимостта на Каталуния като вътрешен проблем на Испания, но решението на сваления й лидер да отиде в Брюксел, променя това.
Европейският съюз (ЕС) не може да запази неутралитет за кризата в Каталуния, която се задълбочи в края на октомври, след като парламентът реши да отнеме независимостта на областта. Отцепническият акт беше отхвърлен от Мадрид и не привлече вниманието на останалите европейски страни. Напрежението относно териториалната цялост на Испания се покачи миналия месец, европейските лидери заявиха, че референдумът от 1-ви октомври за незвисимостта на Каталуния е вътрешен въпрос.
За голяма изненада, бившият каталунски лидер, реши да направи друго.
При първата си официална изява, след като испанското правителство пое контрола над областта, сваленият президент Карлос Пучдемон, се обърна към Брюксел, в опит да обясни какви са следващите планове на движението за независимост на Каталуния.
В компанията на петима поддържащи го депутати от местния парламент, Пучдемон обяви, че ще приеме резултатите от извънредните избори на 21-ви декември и заяви, че ще се върне в Каталуния, след твърди гаранции от страна на правителството за справедлив процес. Той също заяви, че няма да търси убежище в Брюксел, както се говореше.
Спекулациите не бяха без основание. Мадрид обвини Пучдемон и други членове на местната власт в опит за бунт, безстопанственост и злоупотреба с публични фондове – само първото обвинение, може да му осигури 30 години лишаване от свобода.
Обвиненията, в комбинация с очевидната покана на белгийския министър по имиграцията Тео Франкен към каталунския президент да потърси убежище в Брюксел и наемането на белгийски адвокат по човешките права, навежда на мисълта, че той вероятно планира да продължи борбата за независимост в изгнание. (В тази посока говори и промяната в адреса на уеб сайта му от president.cat на president.exili.edu)
Когато по време на пресконференцията той беше попитан за слуховете, отговори, че е имал друга причина да отиде в Брюксел.
„Тук съм, защото градът е столицата на Европа“, заяви Пучдемон по време на обръщението си, произнесено на испански, каталунски и френски. И допълни, че според него „кризата в Каталуния е европейски проблем и очаква действия от ЕС“.
Той обаче, сякаш не забелязва, че европейските лидери не вземат на сериозно „каталунския въпрос“. Блокът нееднократно определи референдумът за незаконен и подкрепи опита на правителството да удържи върховенството на закона (макар че се чу и критика за упражнено насилие от страна на полицията в отговор на вота). Независимо от всичко, Пучдемон се обърна към ЕС преди и след обявената от него и поддръжниците му декларация за независимост, надявайки се, че общността на драго сърце ще го подкрепи. Но въпреки това редица анализатори отбелязват, че това е опит ЕС да бъде набъркан в скандал. И вероятно е част от стратегията за нагнетяване на обществено напрежение, която се водеше преди референдума посредством сайтове, хоствани на територията на Русия. В редица публикации се твърдеше, че ЕС подкрепя и ще признае независимостта на Каталуния.
Извън контекста на руската хибидна война, обръщението на Пучдемон към ЕС и очакваната подкрепа в националистическите амбиции, е лишено от логика. По своя замисъл, Блокът е олицетворение на стабилността и мира, а не средство за отправяне на атавистични и националистически внушения. Още повече, че националистическите партии бяха основно предизвикателство за европейската идея през 2016-та, годината на изборите в страните от Общността. Очевидно е, че случилото се в Барселона е нова стратегия на Москва за саботаж и дестабилизация на ЕС. И на Пучдемон му е ясно, че никой трезвомислещ европеец няма да се хване, че каталунският въпрос „опира до основните ценности на ЕС“.
Ако различни автономни области в Европа обявят независимост, ще се стигне до обезсмисляне на ЕС и неговото съществуване. От тази гледна точка, каталунската криза е пробем за ЕС. Блокът като политически проект, е основан на идеята, че гледаме отвъд тесните национални граници, но иронията е, че днес ЕС е призван да защитава националната идея. Блокът застава зад идеята за единство на нациите и не подкрепя сепаратистките движения в континента.
Ако се замисли, едва ли има кой знае какво да бъде направено от страна на ЕС за Каталуния.
Блокът няма законов механизъм, според който да се немеси в диспута между Мадрид и Барселона. Според член 4 от Лисабонския договор, ЕС трябва да учажи „основните функции на страните членки“, включително да „осигурява териториалната им цялост, поддържайки закона и реда и като защитава националнатс сигурност“.
В допълнение, със случващия се Брекзит и рефрмата в еврозоната, няма никакви основания да се мисли, че Блокът ще се занимава с въпроси, които попадат извън юрисдикцията му.
И ако ЕС иска да върви напред, освен Франция и Германия, важни са и останалите страни като Испания и Италия (където също се пробват сепаратистките настроения във връзка с исканата по-голяма автономност на северния промишлен район Венето).
Това, което ще се случи зависи от резултатите на изборите през декември, в които участие ще вземат най-големите политически сили, включително тази на Пучдемон. И ако за партията на бившия президент на областта, защитата на независимостта ще е основна тема, то останалите ще се обединят около запазване целостта на държавата. Мадрид се надява, че подкрепата за сепаратистките партии ще е слаба и че ще сложи края им.
Въпреки почти ясния резултат от изборите, проблемът със сепаратизма в страната ще остане. Ще бъде нужно правителството да подходи гъвкаво и да намери решение на проблема.
