На 22 декември Северна Македония навлезе в ерата след Заев. В кратко изявление той обяви, че е подал оставката си като министър-председател пред председателя на парламента на страната Талат Хафери. Решението изненада неговата партия, опозицията и международните съюзници на Заев. Анализаторите не бяха убедени, че истинската причина за оставката му е тежкото поражение на неговата Социалдемократическа партия на местните избори през октомври миналата година.
В демократичните държави местните избори не са предназначени да избират правителства и министър-председатели. В края на краищата, казват скептиците, Заев е имал повече от две години пред себе си, за да отстрани проблемите в своята администрация. Много наблюдатели са съгласни, че Заев просто не е могъл да издържи повече на натиска – тълкуване, което беше предложено и от президента на страната Стево Пендаровски. Запознати твърдят, че Заев отдавна е усещал, че нищо не върви по неговия план.
По-важното е, че той се е чувствал изоставен от европейските правителства, които с право са го лишили от солидния дневен ред, от който се нуждаеше до края на мандата си, а именно интеграцията на Северна Македония в Европейския съюз. Заев може да остане в историята като слабохарактерен лидер, който не успя да прокара ключови политически решения. Той обаче безспорно беше най-проевропейският и (що се отнася до Атина) най-прогръцки настроеният лидер в историята на Северна Македония.
Заев може би дори е най-значимият лидер след Киро Глигоров, първият президент на тогавашната Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Той беше министър-председателят, който имаше смелостта да провежда немислими дотогава политики, като промяната на конституционното име на страната (по силата на Преспанското споразумение), признаването на албанския език за официален в цялата страна и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г.
Какво ще последва сега, след като Заев си тръгна?
Управляващата социалистическа партия СДСМ избра млад технократ, бившия заместник-министър на финансите Димитър Ковачевски, който да заеме мястото му до края на мандата. След два месеца на несигурност, в неделя той беше избран за ръководител на коалиционен кабинет от 62 депутати в 120-местния парламент.
В сенките, обаче, се спотайва балканският призрак на унгарския министър-председател Виктор Орбан. Въпреки обещанията на правителствената коалиция, че възнамерява да изкара остатъка от мандата си, спекулациите за предсрочни избори се засилват. И предвид бързия спад на популярността на СДСМ, инерцията изглежда е в полза на националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ, която води по популярност в последните социологически проучвания.
Анализатори в Скопие и Брюксел твърдят, че европейците и американците ще подкрепят политически крехкото правителство на Ковачевски като преходна администрация, докато върху ВМРО-ДПМНЕ не бъде упражнен необходимият задкулисен дипломатически натиск, който да гарантира, че партията ще смекчи националистическата си реторика, ако дойде на власт, преосмисляйки въпросите за баланса на силите и стабилността на границите.
Северна Македония е обвързана със споразуменията, подписани от Заев, които се разглеждат като основни стълбове на съществуващата геополитическа карта на Балканския полуостров. Всеки опит за тяхното отменяне би предизвикал реакция от страна на Европа и (което е по-важно) на Съединените щати. Те не биха позволили на ВМРО-ДПМНЕ или на който и да било друг да пусне духа на национализма от бутилката или да постави под въпрос геополитическата ориентация на Северна Македония. Това беше ясно заявено на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, който започна да смекчава остротата на реториката си.
Въпреки това да се насочи ВМРО-ДПМНЕ в умерена посока няма да е лесно, като се има предвид, че националните въпроси са смисълът на съществуването на партията. Тя нарече Заев предател заради подписването на споразумението за името с Гърция. В същото време партията е подкрепяна от унгарския националистически лидер Орбан. Говори се, че тя е и финансирана от него.
ВМРО-ДПМНЕ и Виктор Орбан
За мнозина ВМРО-ДПМНЕ е върхът на орбанизма в Западните Балкани. Евентуална победа на ВМРО би превърнала Орбан в силен играч в региона (разширявайки влиянието му отвъд Вишеградската четворка), за голямо неудоволствие на Брюксел и Вашингтон. Унгарски дипломатически служители помогнаха на идеологическия родственик на Орбан, Никола Груевски (бивш министър-председател на БЮРМ), да избяга от присъда за корупция. Сега режимът укрива осъдения беглец в Будапеща, откъдето той изглежда подготвя начин да бъде освободен от обвиненията, ако ВМРО-ДПМНЕ вземе властта.
Междувременно преди последните избори в Северна Македония унгарският лидер изпрати послание за подкрепа на своето протеже Мицкоски, в което заяви: „Тук, в Унгария, бихме искали да видим победа на ВМРО-ДПМНЕ, тъй като по време на борбата с миграцията изградихме партньорство, основано на националната гордост, за да защитим семействата си и свободата, което ни дава увереност за консенсус по бъдещите въпроси.“
С напускането на политическата сцена Заев на практика остави незавършени преговорите с България относно ветото на София върху членството на Северна Македония в ЕС и няколко нерешени аспекта на споразумението за името от Преспа. Сега те или ще трябва да бъдат уредени от слабото правителство на Ковачевски – което е много малко вероятно, тъй като неговата политическа легитимност ще бъде поставена под въпрос – или ще трябва да бъдат решени от ВМРО-ДПМНЕ, ако тя дойде на власт.
В такъв случай добрият (и най-вероятният) сценарий би бил обрат от страна на ВМРО-ДПМНЕ, който би позволил преговори със София. В противен случай България ще продължи да блокира европейските амбиции на Северна Македония, а официалните лица в Атина ще бъдат разочаровани всеки път, когато Мицкоски започне парламентарна реч с изявлението „Да живее Македония“.
Коментар е публикуван от в. „Катимерини”, заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
 най-прогръцки настроеният лидер в историята на Северна Македония.){kind=link}