Казахстан е намалил добива на природен газ от находището „Карачаганак“ след украинска нападателна операция с дронове, насочена към Оренбургския газопреработвателен завод в Русия, съобщи днес министърът на енергетиката Ерлан Акенженов.
Той поясни, че намалението на добива е резултат от последствията от атаката срещу руския газопреработвателен обект.
Суровият природен газ, който се добива от проектa „Карачаганак“ и в който акционери са американската „Шеврон“ (Chevron) и британско-нидерландската „Шел“ (Shell), обикновено се транспортира до завода в Оренбург за преработка.
Украйна обяви в сряда, че е ударила завода, който е разположен на около 1700 километра източно от границата с Украйна.
Понеже производството на петрол и природен газ от находището „Карачаганак“ е взаимосвързано, ограниченото газово производство ще доведе и до спад в добива на петрол. Заводът в Оренбург беше атакуван и през октомври миналата година, припомня Ройтерс.
„Определено, намалихме подаването на газ. Все пак, доставките на природен газ за казахстанските потребители не са прекратени“, поясни Акенженов.
Според него, добивът на петрол и газов кондензат от находището е спаднал с около 25% – до 25 000 тона на ден (приблизително 196 500 барела), в сравнение с предишните 34 000 тона на ден.
През 2024 г. средно на ден находището е добивало около 263 000 барела петрол, който се е изнасял чрез тръбопроводната система на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) до руски терминал на Черно море и по петролопровода „Дружба“ през Русия към Германия.
Проектът „Карачаганак“ осигурява природен газ за Оренбург по дългосрочно споразумение с оператора на находището (Karachaganak Petroleum Operating – KPO) и съвместното дружество „КазРосГаз“ (KazRosGas), валидно до 2038 г.
В допълнение към „Шеврон“ и „Шел“, находището е управлявано от консорциум, включващ италианската „Ени“ (Eni), руската „Лукойл“ и казахстанската държавна компания „КазМунайГаз“ (KazMunayGas).
Киев обяви, че ударите ѝ с дронове срещу руската енергийна инфраструктура са насочени към отслабване на важен източник на финансиране за руския военен апарат.
В отговор, руският президент Владимир Путин заяви, че „такива нападения срещу гражданска инфраструктура целят да предизвикат раздор сред населението“.
Акенженов добави, че Москва не е отправяла официално искане към Казахстан за доставки на горива.
Москва е на преговори с Астана за внос на около 50 000 тона бензин АИ-92, за да компенсира краткото недостиг на вътрешния пазар, предизвикан от спирането на работата на рафинерии и непланирани ремонти, съобщи Ройтерс в сряда, позовавайки се на четирима запознати източници.
