Президентът на Федералния резерв на САЩ, Кевин Уорш, не даде индикации за бъдещата парична политика преди предстоящата среща на централната банка на 27-28 октомври. Той уточни, че не иска да предрешава решенията за лихвите, по време на беседа с управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в хода на годишните форуми на МВФ и Световната банка в Банкок.
Георгиева акцентира на опита на Уорш в областите на паричната политика, финансите и стопанската политика, отбелязвайки неговата работа във Фед по време на глобалната финансова криза, както и дълбокото му познаване на финансите. Темите на нейния разговор обхващаха устойчивостта на световната икономика и свързаните с нея рискове, подема в инвестициите, влиянието на изкуствения интелект, както и предизвикателствата пред централните банки в условия на висока несигурност.
Уорш сподели, че световната икономика следва очакванията от срещата на Фед през септември. Централната банка ще проведе още две срещи до края на годината, на които ще анализира развитието на производството, заетостта и инфлацията. Той добави, че между заседанията повечето от времето си слуша, като призна, че политиката му оказва влияние върху други части на света, а решенията в чужбина рефлектират върху американската икономика.
Уорш напомни, че преди две десетилетия дискусиите за глобалната икономика са били в контекста на дълъг застой, докато в момента се наблюдават признаци на структурен растеж и силен инвестиционен бум, особено в САЩ. Според него, този растеж не е случайност, а е резултат от адекватна макроикономическа политика и стабилни микроикономически основи. Той го определи като основен положителен аспект за световната икономика.
Що се отнася до паричната политика, Уорш отбеляза, че през септември Фед е потвърдил ангажимента си към ценовата стабилност и е намалил част от поощрителния си подход. „Не искам да предрешавам заседанията. Смятам, че не е нужно да споделям какво планирам на оставащите заседания за годината“, коментира той. Когато Георгиева спомена, че може да разочарова част от аудиторията, Уорш заяви, че във Фед започва нова ера и институцията ще се управлява по различен начин от тук нататък.
От началото на мандата си през май, Уорш подчертава важността на по-сдържаната предварителна комуникация относно бъдещите решения за лихвите, за да могат пазарите да се ориентират по-скоро по икономическите индикатори, отколкото по изказванията на централните банкери, отбелязва Ройтерс. По време на разговора в Банкок, той не уточни какви действия може да предприеме Фед на предстоящите срещи.
Забележката му стана особено актуална на фона на нарастващата инфлация в САЩ през септември. Индексът на потребителските цени се е увеличил с 3,7% в годишен план след 3,4% ръст през август, сочат данни от Бюрото по трудова статистика на САЩ. На месечна основа инфлацията се е ускорила до 0,6% от 0,4% преди това.
Базовата инфлация, изключваща храните и енергията, е нараснала до 2,6% на годишна база спрямо 2,4% през август, а на месечна база се е увеличила с 0,3%, колкото и през предходния месец. Увеличението на цената на бензина с 9,1% през септември е допринесло за над половината от месечния ръст на общия индекс на потребителските цени. Общият индекс на енергията е нараснал с 5,2%.
Изкуственият интелект и икономиката
Голяма част от дискусията беше посветена на влиянието на изкуствения интелект върху икономиката и паричната политика. Георгиева зададе въпроса как технологичните иновации ще повлияят на инфлацията, производителността и решенията на централните банки както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект, особено на фона на енергийния шок от войната.
Уорш определи новите технологии като една от най-съществените промени в американската и световната икономика от времето, когато е започнал кариерата си. По негово мнение, изкуственият интелект първоначално ще се отрази на търсенето, преди да разкрие своето влияние върху предлагането. В средносрочен план той може да предизвика положителен шок в предлагането, но този преход ще бъде придружен от ръст в агрегатното търсене.
Уорш отбеляза, че изкуственият интелект може да трансформира начина, по който централните банки анализират икономически данни. Новите аналитични средства ще им позволят да работят с непълни и шумни данни по-ефективно, има повече информация на разположение и да я интерпретират с по-висока увереност. По думите му, това може да решително промени подхода към паричната политика.
Въпреки това, по отношение на заетостта през следващите 12–18 месеца, Уорш посочи, че остава несигурност. Държавите, които внедрят новите технологии ефективно, ще могат да подобрят производителността и жизнения стандарт, но преходът вероятно ще стане неравномерно. Не е ясно и кои компании и пазари ще извлекат най-голяма полза от предстоящите промени.
Уорш сподели, че е стартирал работна група за производителността и заетостта, първото изнесено заседание на която е насрочено за 16 ноември в района на залива на Сан Франциско. Работната група е част от петте външни структури, които разглеждат различни теми, включително събиране на данни и инфлация.
Относно рисковете, той отбеляза, че частният сектор в САЩ инвестира в нови технологии и компании, а работата на Фед не е да определя успеха им, това е работа на финансовите пазари. Все пак, централната банка трябва да оценява потенциални неблагоприятни сценарии и рискове, на които може да се отзове, без да се опитва да предотвратява всяко отклонение от най-вероятния икономически сценарий.
Устойчивостта на икономиката и ролята на УФР
Уорш добави, че инвестиционният подем в САЩ не е ограничен само до изкуствения интелект и според него той допринася за устойчивостта на американската икономика. Той подчерта, че много икономики по света също демонстрират устойчива активност, въпреки геополитическите напрежения и конфликти, и тяхното развитие е по-добро от очакваното преди около пет-шест месеца.
Инфлацията остава общо предизвикателство за централните банки, посочи Уорш. Той чува решимост от колегите си от различни държави да постигнат ценова стабилност. Според него, в последните месеци е имало синхронизирано затягане на паричната политика по света, въпреки че отделните централни банки използват различни инструменти и действията им не са в една и съща последователност. Уорш характеризира това като положителна тенденция.
На въпрос от Георгиева за били важният опит през първите му 148 дни на поста, Уорш заяви, че миналия му опит във Фед му помага да прилага новаторски идеи, докато същевременно уважавал традициите на институцията. Той похвали професионализма на служителите и акцентира на значението на организационната култура за качеството на взетите решения.
Уорш отбеляза, че трябва да насочи вниманието си към всички аспекти на работата на Фед, а не само на паричната политика. Около 75% от служителите на институцията не работят в тази сфера; сред останалите й функции са банковия надзор, регулирането, платежните системи, и взаимодействието с потребителите и местните общности. „Като ръководител на Фед аз трябва да управлявам всички аспекти на институцията“, завърши той, подчертавайки, че ще акцентира върху тези области през следващите 100 дни.
Уорш подчерта, че доверието в институцията е основната й сила и проблеми в банковия надзор или платежните системи могат да накърнят доверието в нея като цяло. В заключение, той посочи, че светът се променя с бърза скорост и икономическата политика не би трябвало да се ръководи само от стари модели или от практиката „винаги сме правили така“. Оптимизмът му, че САЩ могат да изправят икономиката си по-устойчива и да допринесат за глобалния икономически растеж, беше също изразен.
