Политологът Кирил Аврамов гостува коментира скандалите от последната седмица, срещата в ЦУМ, новия кабинет и държавата на „каките“ и „батковците“.
Държавата на „каките” и „батките”. От днес имаме ново определение на един от членовете на ВСС е дал в телевизионно интервю – „държавата на мъжете”, заради срещата в ЦУМ.
Публичния живот в България представлява 1/3 айсберг над водата, а 2/3 е под водата. Виждаме това, което имаме възможност да видим. Виждаме битката на едни преразпределителни коалиции, които реално живеят в своя свят на непублични уговорки. На такъв тип срещи вероятно се уговаря преразпределение на териториите.
Остава въпросът какво прави гл. прокурор там?
Ние сме общество, което е анклавно. Има сблъсък на интереси, които не могат да бъдат задоволени с ресурса, който има. От години имаме политически елит, който има хищническо поведение. Той е добър в разделянето, в декапитализацията на активи. Нека не забравяме, че скоро не сме имали правителство, което да изкара пълен 4-годишен мандат.
Как ще коментирате това повсеместно отдръпване от Георги Гергов и какво значат политическите решения и гласувания в България, след като преди две седмици да си подкрепил Общинския съвет на Пловдив, а след това защото Бойко Борисов иска да се разграничи, общинските съветници гласуват обратно.
Преживяхме много публични катарзиси. Отново се връщаме към основния въпрос – кой е принципът, който движи преразпределението? Става дума за собственост, капитал, влияние. Хората не могат да вземат независими решения, защото принципът на партиите е, че те виждат това, което преразпределят. Дори тогава, когато стигнеш до позиция, в която ти определяш правилата, трябва да не забравяш как си стигнал до там и кой ти е помогнал, посочи политологът пред BIT.
Това е ли е обяснението, защо всички се страхуват от Цацаров?
Когато тази система на баланси е отсъстваща или е имитативна, всеки си дава сметка, че може да се превърне в клиент на прокуратурата. За това се предпочита запазване на баланса и да не се влиза в челни сблъсъци.
А проблемът в какво е? Връщаме се към румънския модел.
Плаши ме идеята за телевизионно правосъдие. То е неефективно, а и опасно. Нетният резултат е, че имаме изключително атомизирано общество, уплашено от реформи и всякакви идеи за смени и големи промени в съдебна система. Много смело се хвърля в популистки идеи, но когато има нужда от реална подкрепа, остава в социалните мрежи. Ние, българите, считаме, че имаме резервиран път между капките.
