Кирил Кадийски за ДЕБАТИ.БГ: Ще извикам: Учиндолецо, слушай какво ще ти рече Бай Кире Кюстендилецо…

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в Кюстендил. Завършва руска филология през 1971 г.

Поет и есеист, член на българския П.Е.Н.-клуб, член-кореспондент на френската академия „Маларме“, член-учредител на движението „CAP A L’EST“ на поетите-франкофони (Братислава, Словакия).

Кирил Кадийски е автор на книгите: „Небесни концерти“ (1979), „Ездач на мраморни коне“ (1983), „Пясъчно време“ (1987), „Перо от феникс и други стихотворения“ (1991), „О кой“ (1994), „Поезия“ (1995), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета“ (2001), „Green“ (2002), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004).

Превежда от френски – Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски – Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак.

Негови книги са издавани във Франция, Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са превеждани на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски.

Кирил Кадийски е носител на редица престижни награди, сред които са: „Иван Франко“ – Украйна, „Голямата европейска награда за поезия“ – Румъния, „Макс Жакоб“ – Франция.

Господин Кадийски, в края на едно управление как бихте коментирали политиката в областта на културата по време на мандата на Боил Банов?

Ако трябва с две думи: пълна катастрофа. При условие, че оценката за управлението като цяло е отрицателна, то най-големите провали са в областта на културата. Какъв министър е това? Арогантен, Безскрупулен, Вманячен, Главозамаян, Дерибействащ, Егоцентричен, Жалък… Да продължавам ли? – азбуката няма да ми стигне. А и голяма чест бихме му оказали да се занимаваме с него. Фактът, че бяха сменени някои министри, а него не го пипнаха, едва ли е поради досадната подробност, че културата е последното нещо, което е интересувало управляващите. Това говори, че господинът яко се е оплел в някои далавери и съответно е оплел много такива като него. Не възкликвайте: как е възможно представител на изкуствата, творец, човек на духовното начало да участва в гешефти и мутренски комбинации. Банов нито е свързан с изкуствата, нито е никакъв творец, нито има нещо общо с духовното начало. Той е човек на края (дай боже!) на един бездуховен период от битието на българския народ. През последните сто и петдесет години от своята история България е имала много трагични моменти, но са се намирали хора, които да я извадят от батака. Андрешко успя, слава богу, да закара раздрънканата каруца в блатото и да натири крантата. Сега му трябва нова кола с нови яки коне. А злополучната джипка да си тъне там и в нея затлъстелият бирник, който се беше засилил да свали и последната кожа на бедния българин, да си остане в студената политическа нощ и да вие към звездите. Ако не го е страх, че може някой случайно минаващ ловец да го чуе.

Публично подкрепихте протестното движение. В тази връзка какво бихте препоръчали на така наречените нови или протестърски партии да направят след изборите?

Така наречените както са я подкарали от нощта на 4 срещу 5 април, ако я карат все така може и да не стигнат до нощта на 11 срещу 18 юли! Трябва малко срам и свян. Както би казал Шекспир, гозбите от погребението не изстинали още, а някои слагат трапезата за бъдеща сватба. Хората се прежалиха и й направиха (на една от тия партии) клизма – не за красивите им задници, разбира се – белким влязат в парламента, та не отива сега да се цепят и да излизат на борсата за безработни депутати. Колкото и  купувачът да е щедър. Той има и пачки, и кюлчета, както се знае. Мило за драго ще дава да го изтеглят от блатото. Това че някои от протестърските водачи са изключително скромни (не искал да става министър за нищо на света, ама ако се наложело – нещо в неговата сфера да е) не е нито повод, нито причина да изневеряват на своите избиратели, да не кажа – да им плюят в лицето. Но иначе защо не – след като главен прокурор е Иван Гешев, защо и внукът на Хаджи Генчо да не седне в креслото на Барни Ръбъл?! Дядо Либеновият внук къде ще седне обаче?

Бъдещият лидер, когото някои иронизират, че бил от Учин дол, трябва да им каже, че първо: който не е от някъде, няма да стигне до никъде. И второ, че много хора на изкуството (и на развлекателните жанрове) са били политици от класа. Великият Падаревски е от забутано украинско селце, но като премиер извежда Полша на високо ниво, изтръгвайки я при това и от руските, и от немските лапи. А Роналд Рейгън е играл и каубой, но е един от емблематичните президенти на Америка – не случайно го стреляха.

Така че Трифонов да престане да се ослушва (чу се, че вече се е престрашил и ще става депутат. Пренебрегнал е родния ми Кюстендил, но и Стара Загора е град на поетите, е не от моята класа, но нали трябва и да се пошегуваме, че животът е една горчилка все по-непоносима. Пък аз си имам и Мая Манолов, къде да ламтя за повече!) Шегата си е шега, но работата не търпи отлагане. ДПС си предлага услугите и трябва да се приемат. Щом си обявил, че безпринципни коалиции няма да правиш (с ГЕРБ и БСП), трябва да си готов и за компромисни такива. Англия нямала вечни врагове, а вечни интереси. Ами защо и една политическа партия да не следва тоя проверен от времето модел?! Иначе от капризна хубавелка се превръщаш в стара мома с богат, но никому ненужен чеиз.

Ще ми се да извикам:

– Учиндолецо, слушай какво ще ти рече Бай Кире Кюстендилецо:  ти игра на рулетка и слава богу спечели. Бързо се изнизвай от политическото казино, докато не си пропилял спечеленото – няма казино, което да губи! – и си плюй на ръцете. Оставил си виолончелото, остави и тия дрънканици, че това не било партия, че нямала политическа визия и потенциал, демек няма хора от рода на Каракачанов, Валери Симеонов, Марешки, Караянчева (всяка втора, хайде трета  жена от трамвая можеш да я сложиш на нейно място). Такъв потенциал не ти трябва. Важното е да бъдеш потентен. Има все още кадърни и почтени българи. Бачкай. Щото няма да станеш Падаревски. Най-много зевзеците да кажат, че си Пендерецки, ама няма да могат да го произнесат съвсем по полски. Щото поляците много съгласни имат. Макар че не са съгласни с каквото и да е! Действай! Инак на 11 или 18 юли някоя вдовичка, а не дай си боже и парясница може да гушне депесарския левент. Те вече и еднополов брак правиха – е, неуспешен, ама като не бяха подписали истанбулската конвенция…

На изборите сякаш стана ясно, че по-образованите и по-необразованите имат различни вкусове. Дали става въпрос за два различни свята или за нещо по-просто като манипулиране на вота?

И по-образованите, и по-необразованите са част от тоя народ. Зависи кои са повече. Е, тия, които искат да яхат постоянно властта, успяха. За близо тридесет години народът е опростачен до краен предел. Трагичното е, че и някои от тия, които се имат за умни или за много умни като небезизвестният Георги Марков показват интелектуален дефицит. Той, клетият, навремето биеше сини седесарски шутове, но не само че не успя да накъса мрежата на БКП/БСП, но или не уцелваше врата, или се спъваше о топката. Та сега е изоставил шутовете и се е заел с шутовщини. Сложил си е короната от звънчета (често споменава какъв е бил и като какъв ще бъде запомнен за вечни времена), поизлегнал се е в нозете на Властелина и го утешава с панегирици. Колко е велик, колко е незаменим, колко трябва да се гордеем с него, но сме неблагодарници за добрините, които той ни прави. Стигна до там да го нарече ученик на Ангела Меркел. И на ум не му минава, че някой зевзек ще се ухили, че то каквато даскалицата, такъв и ученикът. Да се чудиш каква е тая любов необяснима. Бойко беше казал на д-р Мангъров, че ако бил жена, щял да му бутне. Абе да не е бутнал на Марков като мъж (Бойко мъж, де)…

Иначе за вота. Вотът винаги бива не само манипулиран, но често и фалшифициран (спомнете си куриоза в турския град, където невежествен член на комисията объркал номерата и издаде номера от поредното политическо шоу.

Хайде стига, да оставим да действат шоумените. Пък ако не се получи, да изкрякаме като жабите на Елин Пелин и блатото да ни погълне…