Изключително важни избори за бъдещето на ЕС се провеждат в Германия. Вотът на 61,5 млн. немци ще определи кой да е новият канцлер на Федералната република.
Последните социологически проучвания сочат, че настоящият канцлер Ангела Меркел най-вероятно ще спечели за четвърти път.
След нея е основният й опонент – социалдемократът Мартин Шулц.
Особено притеснителни са резултатите на крайнодясната „Алтернатива за Германия”. Социолозите отреждат, определяната от мнозина като нацисти, третото място.
Данните обаче показват, че избирателната активност ще е рекордно ниска – около 61%.
Двамата основни опоненти – Ангела Меркел и Мартин Шулц – приключиха в събота кампанията с митинги в избирателните си райони.
Меркел бе в източногерманската провинция Мекленбург Предна Померания, а Шулц – в западногерманския град Аахен.
И двамата поставиха акцента в последния ден преди вота на социалните теми, които вълнуват най-много избирателите.
„Когато говорим за социална политика, то ние ще сме най-успешни, когато осигурим работа на хората, така че да могат да си плащат социалните и здравноосигурителните вноски. Постигнахме много, но съвсем не сме доволни”, заяви Меркел.
От своя страна, Мартин Шулц не изневери на стила си и каза”
„Мога от сега да ви кажа: Правителство под мое ръководство ще гарантира еднакви заплати за мъже и жени!”
Макар, че победата на Ангела Меркел на този етап изглежда сигурна, експертите не дават прогнози за евентуална формула на управление.
КАК РАБОТИ ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ГЕРМАНИЯ
Изборният ден започва точно в 8:00 и ще продължи до 18:00. Веднага след това ще бъдат обявени първите прогнозни резултати. Когато германските избиратели влязат в кабинката за гласуване, те трябва да отбележат два пъти в бюлетината – един път за пряк представител на тяхната община и втори път за предпочитаната от тях политическа партия.
Първото отбелязване е необходимо, за да се гарантира, че всяка от 299-те общини в Германия е представена в долната камара на парламента. С втория, и в много случаи ключов глас, гражданите избират партия.
Преди изборния ден партиите съставят своите листи с кандидати за всеки един от 16-те провинции в страната, като имената в началото на списъка имат най-много шансове за избиране.
Партията с най-много гласове изпраща съответно и най-много депутати в долната камара.
Усложнението в изборите идва, когато прекият избор и гласовете за партията не са в синхрон, заради т. нар. разделяне на изборните резултати.
Когато партия спечели повече директни места, отколкото й се полагат от партийния вот, тя получава право да ползва допълнителните места.
В резултат на това размерът на Бундестага може да нарасне значително над минималния си размер от 598 места.
Според друго правило партиите, получили под 5% от партийния вот остават извън парламента. Това е с цел избягване на излишно политическо фрагментиране и превенция на влизането на потенциално екстремистки партии.
