Тридесет години след като ужасите на Балканските войни разкриха неспособността на Западна Европа да се справи с конфликт на европейска земя, нахлуването на Русия в Украйна демонстрира колко малко е постигнато за разрешаване на този проблем.
Когато Югославия започна да се разпада през 1991 г., външния министър на Люксембург Жак Поос направи злополучно оптимистичната забележка: „Това е часът на Европа, не този на американците“.
Оттогава изминаха години на агонизиращо душевно търсене защо Европа не успя да устои като военна сила. Паникьосани от мантрата на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп „Америка на първо място“, френският президент Еманюел Макрон, и бившият германски канцлер Ангела Меркел отправиха предупреждения, че ЕС не може повече да разчита на САЩ.
Макрон непрекъснато говори как Европа създава свой собствен дневен ред за сигурност, но обещанията му, заедно с тези на много други високопоставени европейски политици, да следват политика на европейска „стратегическа автономия“, в която ЕС ще намали военната си зависимост от САЩ, досега са само реторични.
Изправени пред нападението на руския президент Владимир Путин срещу най-голямата страна с площ изцяло в Европа, Франция и Германия прекараха седем месеца, разчитайки военно на Вашингтон и много по-малко на Великобритания, за да гарантират демокрацията и свободата.
Според Института за световна икономика, САЩ са обещали 25 милиарда евро военна подкрепа за Украйна, а Обединеното кралство е обещало 4 милиарда евро. За разлика от това, Германия е обещала 1,2 милиарда евро, зад Полша с 1,8 милиарда евро, докато военната подкрепа на Франция за Киев едва се регистрира на 233 милиона евро. Великобритания е обучила 5000 украински войници, докато Франция е обучила 100.
Тези несъответствия са въпрос на политическа воля, а не на пари. ЕС има годишен брутен вътрешен продукт от 14 трилиона евро и общ бюджет за отбрана от 230 милиарда евро. Франция обаче подчерта, че не иска да бъде „съвоюващ” във войната или да „унижава” Русия, докато германският канцлер Олаф Шолц изтъкна опасностите от въвличане във войната.
Сега всички погледи са насочени към това дали потенциалната промяна на мнението е неизбежна и дали икономическите крале на Европа Германия и Франция, единствените сили в ЕС с ядрено оръжие, ще се съгласят да изпратят танкове Leopard 2 и Leclerc. Самата Украйна призовава за повече оръжия, след като Путин мобилизира още стотици хиляди войници в битката.
Нашата съдба в собствените ни ръце
Разликите в разходите между САЩ и западноевропейците повдигат мъчителни въпроси за лидерите на ЕС относно това, какво щеше да се случи с Киев, ако президентът на САЩ беше по-малко склонен на широкомащабна намеса от Джо Байдън. В реч този месец германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт призна, че ситуацията е притеснителна.
„Германия и европейците зависят от мир, който не могат да си гарантират сами“, каза Ламбрехт, добавяйки, че това е особено проблематично, тъй като Америка все повече насочва „основното си внимание“ към Тихия океан.
Вашингтон „може вече да не е в състояние да гарантира отбраната на Европа в същата степен, както го правеше в миналото“, каза още министърът. „Изводът е ясен: ние, европейците, и най-вече ние, германците, трябва да направим повече, за да можем сами да покажем толкова много военна сила, че другите сили дори да не си помислят да ни нападнат.“
Но дали тези думи ще бъдат последвани от действия, остава неясно. Критици на бившия канцлер Меркел отбелязаха тя вече бе стигнала до подобно заключение още през 2017 г. когато на партиен митинг в Мюнхен казва, че „ние, европейците, наистина трябва да вземем съдбата си в свои ръце“. Но след това не се случи нищо.
Причината според Клаудия Мейджър от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността е, че главните европейски сили „не са се чувствали военно застрашени и просто са разчитали на САЩ“.
Не могат да работят заедно
Отдавна се смята че ЕС няма да успее да повиши своите отбранителни способности и да поддържа 27 армии, които често се опитват да изпълняват поотделно едни и същи задачи и да разработват собствено оборудване. Заради това усилията за обединяване на ресурси продължават да удрят на камък.
„Трябва да хармонизираме действията си. Загубите са значителни, защото имаме различни модели танкове, плавателни съдове и бойни самолети“, каза бившият френски министър по Европа и евродепутат Натали Лоазо.
Малко неща символизират по-добре неволите на това лошо сътрудничество и недоверие от тежкото положение на френско-германско-испанския проект за изтребители FCAS.
FCAS, което означава бъдеща бойна въздушна система, е дълго бавена и затънала в трудности от години. Тя продължава да търпи нови неуспехи, въпреки че европейските правителства обещават подновен ангажимент за отбрана след войната в Украйна. Първите модели на изтребителя не се очакват преди 2040 г. благодарение на разногласията между французите и германците относно ръководството на съвместния проект.
Франция се разгневи от решението на Германия да замени частта от така наречения „ядрен дял“ на своите военновъздушни сили с американски изтребители F-35.
„Франция не може наистина да разчита на Германия по въпросите на отбраната. Приоритетът на Германия не е да изгради европейска отбрана, а да възстанови своята армия, която се разпадаше. Тя иска да възвърне статута си на добър ученик в НАТО“, каза Пиер Арош, европейски експерт по отбраната в мозъчния тръст IRSEM.
От своя страна Германия обвини отбранителната индустрия на Франция, че не играе в отбор, когато става въпрос за военно сътрудничество.
Няма решение от Брюксел
Брюксел прави всичко възможно, за да накара европейските страни да се присъединят към отбранителните си проекти, но напредъкът е нищожен.
През май Европейската комисия предложи нов план за координиране на военните разходи между страните-членки на ЕС. Дали държавите купуват американско или европейско оръжие се превърна в ключов момент на дискусията. Жозеп Борел, първият дипломат на ЕС, подчерта, че Европа купува около 60 процента от комплекта си извън блока и призова за преминаване към повече вътрешни източници.
Предложението сега се проучва от експерти по отбраната в Съвета и има надежда, че може отиде в Европейския парламент през зимата. Въпреки това дипломатите не са убедени, че такъв график е осъществим, тъй като дискусията все още е в начален етап. Сумите също са малки. Комисията предлага 500 милиона евро за две години в подкрепа на съвместното снабдяване с оръжия, което е твърде малко за увеличаване на европейския капацитет.
Пропаст в доверието
Понякога изглеждаше, че тежестта на войната в Украйна най-накрая може да доведе до среща на умовете между Франция и Германия.
Миналия месец Шолц очерта своята визия за „по-силен, по-суверенен, геополитически Европейски съюз“. В Париж изявлението на Шолц беше разчетено като закъснял отговор на призива на Макрон от 2017 г. за „стратегическа автономия“. Макрон се надяваше да даде нова енергия на отбранителната политика на Европа и говори за необходимостта от изграждане на „общи сили за намеса, общ бюджет за отбрана и обща доктрина за действие“.
Но освен дипломатическите любезности, нито Шолц, нито Макрон успяха да поемат водеща роля във войната. Франция и Германия изпаднаха след Полша, скандинавските и балтийските нации в опитите си да насочат европейския дневен ред.
Предишните опити на Макрон да се представи като посредник в конфликта, рекламирайки Франция като „балансираща сила“ на Украйна, също предизвикаха подозрения относно дългосрочните му цели. Решението му да запази отворени линиите за комуникация с Кремъл и предишните призиви „да не се унижава Русия“ бяха осмивани в много части на ЕС, каза Филип Мейз-Сансие, експерт по обществени въпроси в Institut Montaigne.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
