На днешния ден се навършват 82 години от Деветосептемврийския преврат, който слага началото на 45-годишен тоталитарен режим.
За мнозина датата 9 септември е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото.
За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд“ в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „военен преврат“.
Дошъл с цената на много кръв и мъка, комунистическият режим е свързван с тоталитарната държава, липсата на свобода на словото, репресии, гонения, трудови лагери, убийства и куп други анти-хуманни проявления в българското общество. А най-страшното е, че всичко това е причинено от българи… на българи.
82 години по-късно 9 септември продължава да разделя българското общество.
И през 2026 г. датата остава повод не само за исторически спор, но и за сблъсък между различни представи за миналото. Повече от осем десетилетия след преврата и близо четири десетилетия след края на комунистическия режим България все още трудно постига общ прочит на тази част от историята си. Но демократичното общество не изисква всички да мислят еднакво за миналото. То изисква фактите да не бъдат подменяни, жертвите да не бъдат забравяни, а политическото насилие да не бъде оправдавано според това кой го е извършил.
Защото може би най-важният урок от 9 септември 1944 г. за България през септември 2026 г. е именно този: демокрацията, свободата на словото и политическият плурализъм не са даденост. Те имат смисъл само когато обществото е готово да ги защитава – включително когато е дълбоко разделено за собственото си минало.
Още новини от деня – четете тук
