ДПС смята да се модернизира. Но как ли би могъл да изглежда този процес начело с Пеевски и Доган? Анализ на Емилия Милчева за DW.
Когато ДПС обяви курс към модернизация и процесът е направляван от почетния председател на ДПС Ахмед Доган и председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски, каква модерност да се очаква? Дистопична.
Политическите им биографии на свързани с групировката „Мултигруп“,
на забогатяване чрез странни и неясни схеми и връзки с бившата ДС, за Пеевски – и със санкции по закона „Магнитски“, не дават други основания.
Ахмед Доган излезе с решението да поеме оперативното ръководство на партията след оставката на Мустафа Карадайъ. Неговото изгонване не изненада никого, особено след онзи поздравителен адрес от Доган с многозначителното „да намериш мярата“ три седмици след като Карадайъ
посрещна в Кърджали основния съперник на Реджеп Тайип Ердоган в президентските избори в Турция – Кемал Кълъчдароглу.
Новият лидер или пък лидери на ДПС – председател и заместник, ще станат известни на националната конференция през февруари. Дотогава председател, говорител и гуру на ПГ на ДПС е Пеевски, след като и Йордан Цонев, активен допреди няколко месеца, съвсем замлъкна.
Геополитическо напрежение
За българското общество ДПС е затворена партия с преобладаващо етнически състав от авторитарен тип – говорят няколко строго определени лица, медийните участия са ограничени до конкретни издания и журналисти, действията са субординирани, а мненията за ДПС и ръководството ѝ са в двете крайности.
Доган е „мъдрец“, „ерудит“ и „проклятие за България“, Пеевски – олигарх, „разрушител на бизнеси“ и „незаобиколим фактор в ДПС и държавата като цяло“, ДПС – гарант за етническия мир.
Поляризациите винаги са били полезни за митологемите, с които обраснаха публичните им образи, представяйки ги като всесилни кукловоди.
За трусовете в ръководството на ДПС отношенията с Турция неведнъж са играли значима роля.
Лютви Местан, Касим Дал, сега и Карадайъ, сближили се с Анкара, вече са извън партията.
Местан, който подкрепи през 2015-а година Турция и НАТО след сваления от турските ВВС руски бомбардировач, беше отстранен от лидерския пост (някои медии и тогава го представиха като рестарт за ДПС, и тогава името на Филиз Хюсменова се завъртя като един от вариантите за лидер, както и сега).
Почетният председател обвини тогавашния председател на ДПС в конфронтация с Русия.
Турски медии дори излязоха със заглавия, че Местан подкрепя НАТО, а Доган – Русия.
Самият Местан се укри в резиденцията на турския посланик, след като охраната му от НСО бе свалена, понеже отхвърлил ултиматума на Пеевски да подаде оставка.
Карадайъ също се оказа в Турция, когато бе обявена оставката му на седми ноември – и дори публикува снимка във Фейсбук пред паметник на бащата на турската република Ататюрк, който често е казвал, че Турция и България трябва да бъдат приятели.
През последните няколко години Карадайъ имаше няколко срещи с турския президент Ердоган, като тази година дори присъства на церемонията по встъпването му в длъжност през юни в Анкара, където беше и българският президент Румен Радев.
На тържеството Карадайъ е имал специална среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев – държавата, от която България получава синьо гориво по силата на дългосрочен договор.
След закрита среща с Ердоган през август м.г. лидерът на ДПС заяви, че решенията за газа (за България – б.а.) минават през Турция. Четири месеца по-късно служебният кабинет на президента задължи България с 13-годишен договор с турската компания
„Боташ“ за пренос на турски газ,
определен от „Политико“ като възможност за Русия да си върне „задушаващата хватка върху газовите доставки за Европа“.
Русия и евроатлантическият избор
В началото на октомври обаче не Карадайъ, а Делян Пеевски осъди терористичната атака на палестинската групировка „Хамас“ срещу Израел – позиция, различна от тази на Анкара.
Пресцентърът на ДПС разпространи тогава становището му, в което се изразява дълбока съпричастност към израелския народ и се подчертава колко „важен и неотменим е цивилизационният ни избор и последователността ни в следването на евроатлантическите ценности„.
В интервю за Дойче веле в началото на 2022-а година доцент Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев (1990-1997), посочва, че голямата сила на върхушката на ДПС е в връзката ѝ с Русия.
Има ли разделение в ДПС по оста Анкара-Москва?
Пред „Капитал“ посланичката на Турция в България Айлин Секизкьок, в контекста на предложение за откровена дискусия за общото минало на двете държави, пита: „Защо има такава огромна благодарност към трета страна като спасител?„, без да назовава Русия.
До голяма степен атаката за отпадане на дерогацията за „Лукойл“ съвпадна със стремглавото издигане на Пеевски като единствен говорител на ДПС в парламента – и апологет на евроатлантизма.
Сега ДПС, заедно с ГЕРБ, се опитват да представят ПП-ДБ като „проруски“, след като самите те са критикувани заради същото от години.
Трудно е за вярване, че евроатлантизмът и подкрепата за Украйна мотивират Пеевски и ДПС да се солидаризират с ГЕРБ за отпадане на дерогацията. Но енергийната комисия отхвърли законопроекта на Пеевски и Делян Добрев, а вероятно и в пленарна зала ще се повтори същото. Очаква се премахването на изключението за руския суров петрол да съвпадне с ротацията през март.
Дотогава ще се потвърдят – или отхвърлят упоритите слухове, че бургаската рафинерия е в процес на продажба.
Вървят едни процеси…
Факт е, че след местните избори ДПС е втора политическа сила в България след ГЕРБ по брой общински съветници и дори единствена е увеличила броя им, но гласовете за партията в абсолютно изражение намаляват.
Тя е незаобиколим фактор в българската политика не заради електоралната си тежест, а заради мрежите на влияние в службите и съдебната система, както и заради икономическия ресурс, съсредоточен у неколцина.
Сред доскорошния електорат на ДПС пробиват и други политически сили, зависимостта от ДПС по места отслабва, както и убедеността на българските турци, че само ДПС може да ги защити. Макар и бавен, този процес тече и би могъл да бъде
ускорен с номинирането на повече кандидати от турския етнос в партийните листи.
В Кърджали, т.нар. „крепост на ДПС“, Доган смени изкаралия пет мандата кмет Хасан Азис, който беше и заместник-председател на партията, като при това не му спести публичното унижение от „състезанието“ с избрания вече Ерол Мюмюн.
Макар ДПС да спечели кметската позиция от раз в Кърджали и да си осигури дори по-голямо абсолютно мнозинство в общинския съвет от 2019-а година, в редиците има тих ропот, а гласовете за съветници са с около 600 по-малко, по-малко са и гласовете за кмет.
„Времената на работа „на тъмно“ и задкулисните, безпринципни договорки приключиха“, цитира пресцентърът на ДПС Пеевски в закана към правителството на ПП-ДБ. Ако това се случи на ДПС, би било истинска модернизация.
