Натрупаха се факти, които плачат за сериозни изводи. Вчера Вл. Путин награди в Москва с орден за заслуги разследвания за шпионаж в полза Русия шеф на движение русофили Николай Малинов. По-болезнен шамар и отхвърляне на българския национален суверенитет от страна на Русия не сме получавали през последниоте десетилетия. Българското правителство мълчи – ни вопъл, ни стон. Президентът също мълчи, но от него някак сме очаквали, че ще мълчи по такъв повод.
През последните 10 години немалко хора гласуваха на избори за ГЕРБ с презумпцията, че ако не друго, то поне европейската и атлантическа ориентация на страната ще бъде запазена. Не поради ценностна принадлежност на ценностно безотносителния ГЕРБ, а поради очевиден интерес – еврофондове, политическа подкрепа, сигурност. Сигурен съм, че през последната година-две тези хора губят всякакви основания да продължат да подкрепят ГЕРБ. Да си припомним някои неща. Цяла Европа изгони руски дипломати в знак на солидарност с Лондон след случая „Скрипал“. Официална София не изгони никого – нямало доказателства.
Правителството подписа изграждането на българската част от Турски поток от Турция за Сърбия като пое всички рискове – финансови и политически – пред осъществяването на този проект. Така помагаме на Белград отново да се превърне в икономически център на постюгославските Балкани. И още нещо – София благородно опрощава на Газпром неустойките за планираното преждевременно прекъсване на транзита на газ през Украйна и Румъния към България и съседните страни.
Направен бе завой на 180 градуса от решението на правителството от 2012 г. за спиране на проекта АЕЦ Белене. Сегашното правителство реши да строи централата. Въпросът е само дали Белене ще бъде частен руски проект на българска територия, или България ще поеме и държавните гаранции за този руски проект. Последствията върху монополизирането на българската енергийна система от руската страна след въвеждането на Белене в експлоатация няма нужда да обсъждаме – преди 7-8 години бяха подробно оповестени всички детайли по темата.
Буквално преди дни над България са осъществени 12(?) полета на руски военно-транспортни самолети, пренасящи високотехнологично оръжие към Сърбия. Оръжие, способно да застраши сигурността на останалите страни от балканския регион. Българското правителство призна за … два полета. Кого лъжем? Себе си.
Наскоро колега от западна Европа, който следи проблемите на сигурността на Балканите ме попита дали Борисов мисли, че след като е купил осем самолета Ф-16 от Америка може да се чувства свободен да подари всички други ресурси за българската национална сигурност на Русия. Не можах да му дам еднозначен отговор – аз също си задавам този въпрос. Някой ще каже – подбираш фактите. Защо не отчиташ събития като изгонаването на руски дипломат от София преди няколко дни за шпионаж? Защо не включваш в цялостната картина обвиненията срещу видни български русофили за шпионаж в полза на Русия – Малинов е един от тях? Защо не споменаваш забраната на Решетников да посещава България? Ще ви кажа защо – защото ги считам за пропагандни ПР акции, целящи да демонстрират „прозападна“ принадлежност на фона на всичко това, което е изредено по-горе. Защото ако се гонят руски шпиони, редно е да се почне с тези, които имат ключово влияние и контрол върху българската държава от десетилетия. С монопола на течни горива. С монопола на газовите доставки и „отлежаването“ на проектите за интерконектори със съседните страни десетилетия в прашни чиновнически папки – замразени за разглеждане и осъществяване.
Преди няколко седмици френският президент Макрон отказа да подкрепи даването на покана за преговори за членство в ЕС на РС Македония. Въпреки изричните ангажименти, поети официално от Брюксел към тази страна. Въпреки, че Макрон се аргументира с тежестите на европейската интеграция за своя отказ, неговото вето върху преговорите със Скопие се разглежда в пряка връзка със стремежа да развива специални отношения на сътрудничество с Москва и с Белград, които имат стратегически интереси на Балканите, насочени срещу интеграцията в ЕС на страни като Македония, Черна гора или Албания. Ние точно преди този доста неприличен отказ на Макрон пък допринесохме към общата атмосфера на остракиране на СРМ с прословутата „рамкова позиция“ на правителството, която отрови двустранните отношения със Скопие. Не знам дали случайно се получи така или нарочно…
Нека бъдем наясно с едно нещо. Има доста българи, които гласуват за ГЕРБ просто защото не виждат за друг – по-добър вариант. БСП не е алтернатива, защото са справедливо подозирани в криптокомунизъм и обслужване руски великодържавни интереси. Само че с течение на времето комунизмът става избледняващо понятие – поне за младите поколения, които не го помнят. А ГЕРБ и правителството на Б. Борисов започнаха да правят на Москва услуги и концесии, които карат все повече хора да се чудят каква е по-точно разликата между БСП и ГЕРБ, ГЕРБ и Румен Радев в загърбването на българския национален интерес в полза на Русия. Може би разликата е тази, че ГЕРБ прави това по-срамежливо, маскирайки поклоните си на изток с ПР акции като „ловене на шпиони“. Само че чарът на тази срамежливост ще се изпари доста бързо. И тогава на ГЕРБ и на Б. Борисов ще им се наложи да обясняват в какво по-точно са различни от верната прислуга на Москва в лицето на БСП, от московските националисти на Атака и от Сарайската резидентура на бившата империя. Тогава ГЕРБ ще трябва да си търси други избиратели – лошото е, че русофилските партии са много, а избирателите им са ограничени на брой.
Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.
