В специално изявление днес президентът Радев съобщи, че няма да подпише указа за избора на Иван Гешев за главен прокурор на България. Това решение на държавния глава удовлетворява желанието на противниците на кандидатурата, които го призоваха да не я одобрява, и да рестартира процедурата. Отхвърлянето на кандидатурата обаче не означава автоматично започване на нова процедура с нови кандидати. Българската Конституция е оставила вакуум по този въпрос и той би трябвало да бъде тълкуван евентуално от Конституционния съд. Най-опростената версия, която се лансира от Прокуратурата е, че е възможно Гешев отново да бъде преизбран. Ако това е така, то всички биха се питали защо и президентът е намесен в този процес.

Че президентът ще дава изявление за решението си, се разбра още по обяд. Това накара много анализатори да смятат, че след като събитието се обявява от прессекретариата толкова рано, вероятно ще се търси по-широко медийно отразяване и че Радев всъщност ще върне избора на Иван Гешев. И очаквано изявлението на президента бе съпроводено от изключително сериозен медиен интерес, като на събитието присъстваха близо 40 души – репортери и оператори. Докато медиите чакаха президента да излезе, се коментираше, че държавният глава ще говори по-малко от 5 минути. Това също подхрани съмненията, че Радев ще съобщи, че няма да подпише указа за назначаването на Иван Гешев. Журналистите обсъждаха, че президентът ще обяви мотивите си, поради които отказва да подпише указа. Това решение на президента не е изненада, особено като се има предвид, че редица съсловни и граждански организации го призоваха, включително и чрез протести, да не одобрява назначението на новия главен прокурор.

„Изборът за главен прокурор засяга всеки български гражданин и изисква да бъдат разсеяни всякакви съмнения дали назначеният на тази длъжност ще защитава обществения интерес, правата на гражданите и върховенството на закона… И преди съм заявявал, че очаквам истинско състезание между кандидати, а не само формално изпълняване на процедурата. Издигането на един-единствен кандидат не само я лиши от състезателност, но и отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор… още повече белег на демократичната държава е наличието на алтернативи при заемането на висши държавни длъжности. Подходът за издигане на единствен кандидат бе подкрепен от изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието, която отказа да посочи втори кандидат и така доведе до липса на алтернатива… Бъдещият главен прокурор трябва да се полза с високо обществено доверие… Така в разрез със закона, превес над мнението на обществени организации взе масираната служебна и институционална подкрепа. Изборът на главен прокурор е акт с висока обществена значимост и начинът на неговото провеждане трябва да създава доверие в обществото, а не да поражда съмнения. С тези съображения упражнявам правото си по Конституция и връщам на ВСС предложението за назначаване на г-н Иван Гешев за главен прокурор на България“ – обоснова президентът решението си.

Гешев бе избран от пленума на ВСС с 20 срещу 4 гласа след изслушване, продължило практически цял ден. Сред тези 20 гласа са и всичките 7 гласа от политическата квота съдии и прокурори, от които трима са излъчени от ГЕРБ, трима – от БСП и един – от ДПС. Кандидатурата му, както и фактът, че друг негов конкурент за поста не бе излъчен, събудиха силно недоволство сред част от обществеността и засилиха опасенията от наличието на зависимости и непрозрачност в съдебната система. Изразени бяха тревоги, че като главен прокурор Гешев ще продължи тенденцията за съсредоточаване на власт в ръцете на заемащия тази длъжност и прокуратурата далеч ще надхвърли пълномощията, отредени й по Конституция.

Срещу Иван Гешев се проведоха серия от протести, такива имаше организирани и в негова подкрепа. След избора му протестиращите пренесоха призивите си към президента, като видяха в него последно препятствие пред получаването на длъжността от Гешев.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!