Ако след вота Доналд Тръмп бъде принуден да напусне Белия дом, той няма да бъде единственият губещ.

Въпреки че много правителства вероятно биха отпразнували края на най-нестандартното и на моменти хаотично американско президенствоо на съвремието, други ще имат причина да пропуснат радостта. За лидерите на Турция, Северна Корея и Израел балансът е почти изцяло положителна. Но поражение за Тръмп ще ги изправи непосредствено пред предизвикателства, констатира агенция „Блумбърт“.

Резултатите за страни като Китай ще са по-нюансирани. Въпреки това, общото между предимно авторитарните победители от четирите години на управление на Тръмп е страхът, че напускането му ще означава завръщането на по-конвенционалната външна политика на САЩ.

Може да се стигне до това, че САЩ започнат да ремонтират съюзи и да насърчават универсалността на ценности като демокрацията и правата на човека или борбата срещу изменението на климата.

„Този президент прегръща всички бандити в света“, заяви противникът на Тръмп Джо Байдън на неотдавнашно събитие в кметство, докато се опитваше да подчертае политическото разделение.

Ким Чен Ун

При Тръмп никоя връзка със САЩ не се промени по-силно от тази на Северна Корея. Това, което започна с взаимни заплахи и обиди, се превърна в понякога странно привличане, когато Ким и Тръмп се срещнаха три пъти и си размениха повече от две дузини писма, демонстрирайки „мистериозно прекрасна“ химия помежду си.

И все пак, коренно различният подход на САЩ също не успя да осигури ядреното разоръжаване на Северна Корея. На 10 октомври Ким показа на света огромна нова междуконтинентална балистична ракета, която изглежда може да достави множество ядрени бойни глави.

Байдън заяви, че няма да се срещне с Ким без предварителни условия, което прави по-малко вероятно бързото вдигане на санкциите, които доведоха икономиката на Северна Корея до най-тежката рецесия за две десетилетия.

Мохамед бин Салман

Тръмп даде тон за своя подход към международните отношения в Саудитска Арабия, като избра Рияд за първото си чуждестранно посещение през 2017 г. Той беше посрещнат от огромно изображение на собствения си лик, проектиран върху фасадата на хотела, където отседна делегацията му.

Саудитският престолонаследник постигна важни ползи, преди всичко оттеглянето на Тръмп от ядрената сделка с Иран от 2015 г. Тръмп също предложи лична подкрепа и наложи вето на санкциите на Конгреса, когато MБС, както е популярно да бъде наричан саудитския престолонаследник, беше обсаден от твърдения, че е поръчал убийството през 2018 г. на известния критик на режима Джамал Хашоги.

Имаше разочарования за Саудитска Арабия, по-специално от неуспеха на Тръмп да отвърне на военния удар след атака през 2019 г. срещу петролни съоръжения в Източна Саудитска Арабия, което САЩ приписаха на Иран. Саудитските лидери казват, че са уверени, че могат да се ориентират към преход към Байдън. И все пак, с отпадането на Тръмп, по-традиционният фокус на САЩ върху правата на човека вероятно ще се върне и може да се отвори врата за съживяване на иранското споразумение.

Реджеп Тайип Ердоган

Ако някой разчита на Тръмп за политическа защита повече от MБС, това е президентът на Турция. Тръмп стои на практика сам между Турция и налагането на санкции от Конгреса заради решението на Ердоган да купи руската ракетна система за противовъздушна отбрана С-400, въпреки че е съюзник в Северноатлантическия алианс.

Техните лични връзки позволиха на Ердоган да убеди Тръмп да изтегли американските войски от кюрдските райони на Северна Сирия, за да може Турция да изпрати свои сили, за да поеме контрола над зоната. Тръмп взе това решение, без да се консултира с Пентагона или американските съюзници в борбата срещу „Ислямска държава“ в Сирия, включително Великобритания, Франция и кюрдските бойци, които Турция счита за терористи.

Със санкциите, готови за изпълнение, и Байдън, който преди това призова САЩ да подкрепят турските опозиционни партии, Ердоган може да понесе най-много щети от излизането на Тръмп от Овалния кабинет.

Си Цзинпин

Тръмп беше по-агресивен към Китай от който и да е президент на САЩ в последно време, натрисайки мита върху китайските стоки и предприемайки мерки за ограничаване на достъпа на Пекин до ключови технологии. И все пак китайски представители казаха накрая, че ръководството би предпочело Тръмп да остане.

Тръмп разтърси системата от съюзи след Втората световна война, която Китай смята за ограничение на своите геополитически амбиции, което е значителна полза. Той също така подкопа международния статут на Америка, като излезе от споразумения в преследване на политиката „Америка на първо място“, създавайки ниши за китайския президент, които той да запълни във всичко – от търговията до изменението на климата.

Загрижеността на Пекин за Байдън е, че той ще се опита да създаде по-координиран международен фронт в отношенията с Китай, като същевременно запази натиска върху търговията и технологиите. Въпреки това Китай може да се възползва от по-малко емоционални отношения с Вашингтон, ако Тръмп загуби, според Жу Фън, професор по международни отношения в университета в Нанкин.

„Наистина ли хората искат да видят Китай и САЩ да влизат в студена война?“

Владимир Путин

Предполагаемото намеса на Русия в изборите през 2016 г. доведе до официално американско разследване и доклад от 448 страници. Но в някои отношения Путин удари джакпота. В Овалния кабинет Тръмп постави под въпрос стойността на НАТО и дори статута на страни като Германия като съюзници, отслабвайки трансатлантическия съюз, който руските и съветските лидери обратно до Йосиф Сталин се стремяха да разчупят.

Има всички основания да мислим, че тенденцията ще продължи и по време на втората администрация на Тръмп. И все пак руският президент си осигури няколко от по-конкретните печалби, които искаше – от отменените санкции до напредъка в контрола на оръжията. Руските власти виждат малко перспективи за размразяване при администрация на Байдън.

Вместо да се оплаква от антируското настроение, Кремъл може да се опита да го промени, според Фиона Хил, старши директор на Съвета за национална сигурност по европейските и руските въпроси до 2019 г.

„Те биха могли да обуздаят момчетата, които обикалят, тровейки хора отдясно, отляво и от центъра“, каза Хил, сега в Института Брукингс. „Когато провеждат срещи с нас, не можеха да не ни бодат очите. Те биха могли просто да спрат да правят всичко това. „

Жаир Болсонаро

За президента на Бразилия Тръмп е политическа сродна душа. Тъй като проучванията на общественото мнение в САЩ се насочиха към Байдън, Болсонаро става все по-загрижен за бъдещето на връзките си с Белия дом, според старши член на кабинета.

Откакто встъпи в длъжност през 2019 г., Болсонаро подкрепи десетилетната традиция на Бразилия за равнопоставена външна политика в полза на автоматичното привеждане в съответствие със САЩ и техните съюзници. В замяна Тръмп отмени забраната за внос на прясно говеждо месо, подкрепи кандидатурата на Бразилия за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и подписа сделки за сътрудничество в областта на отбраната и космоса.

Външният министър Ернесто Арауйо заяви, че Бразилия няма да има проблеми с администрацията на Байдън, но политиката на Болсонаро за околната среда ще бъде изправена пред силно противопоставяне. Байдън предполага, че Бразилия може да се сблъска с икономически последици, ако не спре обезлесяването на Амазония.

Бенямин Нетаняху

Тръмп многократно скъса с американския прецедент, за да засили националистическата програма на израелския лидер, като призна израелския суверенитет в оспорваните Голански възвишения и премести американското посолство в Йерусалим. Плановете за анексиране на части от Западния бряг на Палестина са отложени, но могат да бъдат съживени през втори мандат на Тръмп.

Черешката на тортата дойде през септември, когато Тръмп посредничи при сделки за нормализиране между Израел и Обединените арабски емирства и Бахрейн, но за това имаше цена: подкрепата за Израел и от двете партии в Конгреса е намаляла. Много израелци се опасяват, че страната им ще бъде подложена на по-голям контрол при администрацията на Байдън, докато ядрото на сигурността се тревожи за връщането на САЩ към ядрената сделка с Иран.

Анджей Дуда и Виктор Орбан

Аутсайдери сред по-либералните европейски държавни глави, лидерите на Полша и Унгария намериха утеха в Тръмп. През 2017 г. той избра Варшава за голяма реч, в която предефинира Запада от гледна точка на консервативни, християнски ценности – утвърждавайки десния дневен ред на Анджей Дуда, който споделя и унгарският премиер Виктор Орбан.

Унгарският премиер открито подкрепи Тръмп преди изборите, заявявайки, че не иска да види връщане на „моралния империализъм“, който демократичната администрация би донесла в Белия дом.

Двамата мъже споделят презрението на Тръмп към политическата коректност по начини, които биха могли да предизвикат търкания с Байдън. Президентът Дуда обяви LGBT – общността за „врагове“ на полските семейства. През септември Байдън посочи в Туитър като негативен пример полските региони, които се обявиха за „свободни от ЛГБТ идеологията“.

В коментара си за привързаността на Тръмп към „бандити“, Байдън открои Унгария и Полша, заедно с постсъветската Беларус, като предупреди за рисковете за НАТО от „възхода на тоталитарните режими по света“.