Кои политики на служебния кабинет трябва да бъдат продължени

Възможно ли е три формации, които се различават по идеологии, политически програми и профил на избирателите, да харесват едни и същи министри? Възможно е. И „Демократична България“, и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, и БСП харесват толкова много някои министри от служебния кабинет, че са готови да ги преназначат в редовен. 

Дали най-малкото общо кратно за тази политическа амалгама е президентът Румен Радев, назначил служебното правителство – или е енергичността, с която министрите „изчегъртват“ модела, наложен от ГЕРБ? Отговорът на първата част от въпроса ще дойде през септември с кандидатите, които трите политически сили ще издигнат или няма да издигнат за предстоящите президентски избори. Що се отнася до действията на служебното правителство, струва си някои политики да бъдат продължени, за да не бъде допуснат нов модел на усвояване и завладяване на държавността, както и да бъде сложено начало на необратими реформи.

Как може да стане това? Чрез приемане на стратегия за развитие на държавните предприятия и държавните фирми, обсъдена и одобрена от парламента. Подготвянето и прилагането ѝ ще продължи усилията на служебния кабинет да се спре разхищаването на публични средства чрез пренасочването им към „гари разпределителни“, за каквито служат държавни дружества.

Какво ще е бъдещето на ББР?

Служебният министър на икономиката Кирил Петков например промени устава и управителните органи на Българската банка за развитие, разкри и кои са най-големите кредитополучатели, като говореше за свързани фирми. Той не успя да представи доказателства за икономическа свързаност, нещо, което например БНБ би могла да направи. Как контролът върху ББР да стане по-ефективен? Въпреки че по закон БНБ упражнява надзора си върху нея както чрез инспекции на място, така и дистанционно, централната банка не е проявявала особена активност в проверките.

Въпросът оттук нататък не е дали и как да бъде променен и Законът за ББР, а за ролята на банката в икономическото развитие на България, повлияно от пандемията и други фактори. Дали ББР ще финансира и високорискови проекти като стартъпи – пример, даден от Петков с подобна банка в Канада, или ще се съсредоточи върху малкия и средния бизнес, за чиито нужди бе създадена, зависи от следващо правителство, зад което стои политическа сила. Дали миноритарен пакет от държавната банка ще бъде пуснат на фондова борса – също.

Кои холдинги трябва да бъдат разформировани?

Част от такава стратегия би бил и холдингът Държавна консолидационна компания, създадена при първия кабинет на Бойко Борисов по идея на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. ДКК е „шапка“, обединяваща фирми за производство на оръжие, на млечни продукти, за строителство и др. Служебният министър на икономиката обяви, че тази структура е излишна и започна да изважда дружества, които да прехвърля към министерства. Редно би било Петков да остави тази трансформация на редовен кабинет, който да я извърши в рамките на общата си стратегия. Такъв програмен документ, обсъден и от парламента, ще изясни съдбата на държавни компании като „Автомагистрали“, „Монтажи“, очевидно служили за разпределение на стотици милиони към определени фирми.

Тежката задача на следващото правителство е да предложи какво да се прави с всеки един от държавните холдинги, в т.ч. и Българският енергиен холдинг (БЕХ), за да се осигури максимална прозрачност в работата им – и чрез Закона за достъп до обществена информация, и чрез Закона за обществените поръчки и ограничаването на ин хаус процедурите. Но такова преустройство не би могло да е резултат от възгледите само на един човек – бил той и особено харесван министър, когото Фейсбук група с трийсетина хиляди души издига за премиер.

Ще бъде ли най-после проведена дълбока правосъдна реформа?

Ключова стъпка е провеждането на съдебна реформа с ясно парламентарно мнозинство зад нея, която да включва процедури за отчетност на главния прокурор, нов Висш съдебен съвет и смяна на настоящия обвинител номер 1 – Иван Гешев.

Заслуга на правосъдния министър Янаки Стоилов е, че докато се събере мнозинство за съдебна реформа, той държи на публичен прицел проблема с всемогъщия и безотчетен главен прокурор. Той застави ВСС негласно, но публично, да признаят зависимости с решението да не се произнасят по предложението му за предсрочно освобождаване на Иван Гешев заради уронване престижа на съдебната власт. По инициатива на Стоилов служебният кабинет ще пита Конституционния съд дали министър на правосъдието може да иска освобождаване на главния прокурор. Освен това Янаки Стоилов ще обжалва отказа на ВСС да се произнесе по същество пред Върховния административен съд. Той обяви, че очаква това искане да бъде поддържано и от следващия правосъден министър, тъй като е „важен тест“ за дълбочината на съдебната реформа.

Ще стане ли служебният кабинет редовен?

В условията на несигурна подкрепа за правителство с първия мандат на „Има такъв народ“ и заявен отказ на ГЕРБ да реализира втория, БСП отрано изяви амбиции за третия мандат, в който да предложи служебни министри в свой кабинет. Което не означава непременно продължение на досегашните политики. Шансовете да бъде одобрено такова правителство с лидера на БСП Корнелия Нинова за кандидат-премиер са нищожни. Водени от различни мотиви, „Демократична България“, политическите сили зад Мая Манолова, партията на Слави Трифонов не биха го подкрепили. Най-харесваните служебни министри едва ли биха се съгласили да участват, въпреки нескритото си желание да продължат с политическия живот. Явно ще трябва да изчакат.

Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на редакцията.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини