Това е историята на един от най-новите градове в нашата страна. Въпреки че само от 20 години има този статут, това селище има сериозна история и се смята, че е основано от персийци.
Крепостта Мъглиж
Историята на това селище започва още по тракийско време като има запазени различни артефакти, които подсказват, че тук е съществувало населено място. Но вече познатата ни история се свързва Аксаково със селището, което се намира под крепостта Мъглиж. Това укрепително съоражение е изградено в рамките на Първата Българска държава и играе роля по защита на земите подхождащи към столицата Плиска и по-късно Преслав от североизток.
В рамките на Второто Българско царство, Мъглиж очевидно продължава да играе своята роля, тъй като има запазени остански от стрели и копия на поредица български владетели. Първият запазен писмен източник е от османското нахлуване в края на XIV век – 1388 година Али паша превзема Шумен и Нови пазар. Обсажда Варна неуспешно, като се приема, че е спрян още при крепостта Мъглиж. Въпреки това, през 1391 година Варна и Мъглиж са превземи от османците.
Битката, която решава съдбата на региона е от 1444 година – загубата на Владислав Варненчик при Варна е последната точка върху съдбата на българите по тези земи. В следващите години започва силен процес по обезбългаряване на региона, като в рамките на около 100 години се появавт поредица от населени места, които само с чисто турски произход. Така се появава и следващото населено място – село Аджемлер.
Село Аджемлер – основана от перси
Интересно е, че има един кратък период, в който село Мъглиш и село Аджемлер съществуват паралелно – това поне показват османските данъчни регистри през средата на XVII век. Но вече в края на века, село Мъглиш бива претопено в рамките на село Аджемлер.
Причината да посоча, че град Аксаково се смята основан от перси е, че той е продължение на село Аджемлер. Самат дума Аджеми на турски означава перси и има такава легенда от страна на местните жители за основаването на селището. Знаем, че след турско-перските войни от този период, като се смята, че са разселени по тези земи.
Доказателство за това е писмен документ още от 1620 година, в който се съобщава за наличието на перси търговци във Варна. Дали тези перси са основали селото или просто то е било последна спирка по пътя към Варна – няма как да знаем, но така или иначе неговата история има персийска връзка.
Аксаково
Аджемлер постепенно променя облика си след Освободителната война. Много от турците продават имотите си и се връщат в Османската империя, а на тяхно място идват българи бежанци от неосвободените български земи. Постепенно това води и до желание на промяна на името на селото.
Проектът за това е още от 1910 година и се предлага да бъде кръстено на един от руснаците, които имат най-голяма роля за Освобождението на България – Иван Аксаков. Това се случва официално чак през 1934 година и така делото на Аксаков по популяризирането на българския въпрос в рамките на Руската империя получава заслужено признание.
