Македонският научен институт в България навърши 100 години.
Той е създаден през декември 1923 г. от 52-ма интелектуалци в една от аудиториите на Софийския университет.
В комитета по учредяването му са известните български учени и общественици Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Стоян Романски, Евтим Спространов, Кирил Пърличев (син на Григор Пърличев) и други.
Това, което свързва института с българската история, е предаването на костите на Гоце Делчев.
През 1946 г. комунистическата власт в България закрива института и предава костите на Гоце Делчев и 4000-те хиляди тома от библиотеката на института на новообразуваната Социалистическа република Македония.
По този начин тогавашната власт у нас, под натиска на СССР, признава републиката и езика ѝ.
През март 1903 г. Гоце Делчев, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и неговите четници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „Солун–Одрин”.
В началото на май на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат под турска обсада край с. Баница, Серска област.
На 3-и срещу 4 май 1903 г. Гоце Делчев е убит.
Тленните му останки първоначално са изпратени в близкия град Серес, за да бъдат разпознати. Впоследствие са положени в общ гроб в двора на църквата в с. Баница.
Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където престояват около десетина години. След опожаряването на храма един от съратниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, успява да ги запази в дома си в Ксанти.
После ги пренася в Пловдив.
Цели 6 г. сандъчето с костите на легендарния войвода остава скрито в дома на Чаков, преди да бъде изнесено за преклонение в църквата „Св. Неделя“ в София.
Там са оставени за съхранение редом с тленните останки на Георги С. Раковски. Но това не е последният им дом.
Сандъчето е пренесено в канцелариите на дружество „Илинден“, където остава 23 г. И това място обаче не е последно за костите на Гоце Делчев.
През 1946 г. под натиска на Сталин и Съветския съюз управляващата у нас БКП без уговорки подарява реликвата на сърбокомунистите, които впрочем и до днес управляват Македония.
Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев.
На никого от тогавашните ръководители комунистическата партия не му минава през ум, че Гоце Делчев е роден в Кукуш в семейството на българи. В своята книга “Македония. Етнография и статистика” Васил Кънчов пише, че през 1900 г. от 7750-те жители на града 7000 са българи.
В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той броди с четата си. Така костите на войводата са приети в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас”, където са и днес.
Югославските комунистически власти използват Гоце Делчев като един от символите на изграждащата се нова македонска нация.
По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен.
На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни български общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис:
„В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!”.
