Вече повече от десетилетие Европейският съюз и Съединените щати се опитват да убедят Сърбия и Косово да прекратят враждата и да нормализират отношенията по между си.
Най-накрая се появиха подобни признаци през април, когато сръбският президент Александър Вучич и министър-председателят на Косово Албин Курти дадоха, макар и неохотно, одобрение на план, с посредничеството на ЕС, който да накара двамата най-накрая да се помирят. Но въпреки всичките увещания, това така и не се случи.
Американски и европейски служители намекнаха, че Курти е по-виновният от двамата за това. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел посочи като причина неуспеха да се създаде асоциация на общини в Северно Косово. Това би позволило на косовските сърби известна автономия в анклав, където те са мнозинство.
Зад кулисите официални представители на САЩ и Европа похвалиха Вучич за бавния наклон на страната му към Запада и тайното доставяне на оръжия за Украйна, както и за действията му за намаляване на зависимостта на Сърбия от руските енергийни доставки.
Ето защо сблъсъкът от миналата седмица между въоръжени сърби и полицията в село Банска, в севернокосовската община Звечан, е особено объркващ и си струва да се запитаме на чии интереси служи.
Лидерите на Косово бързо обвиниха Вучич за атаката, която включваше и обсада на православен манастир. При сблъсъка бяха убити косовски полицай и трима сръбски въоръжени нападатели. Президентът на Косово Вьоса Османи каза в петък, че „въоръжената група просто е упражнявала намеренията и мотивите на Сърбия като държава и Вучич като лидер“.
Османи твърди, че Белград се е опитвал да копира анексирането на Крим от Москва през 2014 г., което започна с така наречените малки зелени човечета, проникнали на украинския полуостров.
„Те се опитват прокарат модела на Крим в Република Косово, но ние категорично няма да позволим това да се случи“, добави тя.
Курти призова за налагане на санкции на Сърбия заради наречената от него „спонсорирана от държавата терористична атака. Той предупреди, че ако престъплението остане ненаказано, Белград ще го повтори. Вучич е планирал и наредил нападение в Северно Косово, „за да дестабилизира“ страната с цел започване на война, допълни той.
В отговор Вучич гневно отрече тези обвинения, но забележимо втвърди реториката си. По-тревожното е, че Сърбия натрупва въоръжени сили близо до границата с Косово. Според говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби държавният секретар Антъни Блинкен е призовал за „незабавна деескалация на напрежението и връщане към диалог“.
Ако обаче Белград има пръст в атаката, това ще противоречи на предпазливостта, която Вучич проявява след нахлуването на Русия в Украйна, като жонглира своите залози между Запада и традиционния славянски съюзник на Сърбия. Вучич не се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия, но осъди инвазията в Украйна. Освен това заяви, че ще продължи опитите на Сърбия за членство в ЕС.
Марко Джурич, сръбският посланик в САЩ, повтори аргумента на Вучич, че планирането или одобряването на нападение в Косово в този момент потенциално би разрушило подобряващите се отношения на Белград със Запада.
„Имаме много какво да губим от каквато и да е ескалация в Косово“, каза той пред POLITICO.
Джурич добави, че атаката е усложнила вътрешната политика на страната, и отбеляза, че „крайната десница в Сърбия ще се опита да използва това във възможно най-голяма степен“.
Но лидерите на Косово се нуждаят от отговор от Белград по друг казус. В подкрепа на твърдението, че Вучич е одобрил атаката, те подчертават ролята на Милан Радойчич, заместник-лидер на Сръбската листа. Това е партия, която доминира сръбската политика в Северно Косово и има близки връзки със Сръбската прогресивна партия на Вучич.
Наречен „босът на севера“, Радойчич призна, че е организирал и ръководил атаката. В изявление разпространено от адвоката му, той заяви, че е единственият отговорен за нея.
„Не съм информирал никого от правителствените структури на Република Сърбия за атаката, нито местните политически структури северно от Косово и Метохия, нито съм получил някаква помощ от тях. Причината е, че имахме различни виждания за методте на съпротива срещу терора на Курти“, каза той.
Но Курти отхвърля идеята, че Радойчич би продължил без одобрението на Вучич.
„Не се съмнявам, че Радойчич беше само изпълнителят. Този, който планира и нареди тази терористична, престъпна атака срещу нашата държава, за да наруши нашата териториална цялост, национална безопасност и държавна сигурност, е не друг, а президентът Вучич“, каза той пред репортери.
Други официални лица в Прищина също смятат, че би било лековерие да се мисли, че Александър Вулин, ръководителят на сръбската разузнавателна агенция BIA, не е знаел за планирано нападение.
Боян Пайтич, сръбски професор по право и бивш президент на автономната провинция Войводина в рамките на Сърбия, е съгласен, че провокацията в Банска не би се състояла без знанието на сръбската агенция за сигурност. Той допълни, че е малко вероятно BIA да не е забелязала провеждането на операция от тежко въоръжена формация, състояща се от десетки хора в толкова малък район.
„Когато се случи инцидент, който не е случаен, а резултат от нечии усилия, винаги се чудите в чии интерес е той“, каза Пайтич. „В този случай това със сигурност не е в интерес на Александър Вучич, защото след последния опит за диалог в Брюксел, в очите на Запада, той все още изглеждаше като конструктивен партньор по отношение на Курти.“
Пайтич не е единственият, който пита чий е интересът от атаката. Досега и Вашингтон, и Брюксел бяха изключително предпазливи в коментарите си. Говорителят на Европейската комисия Питър Стано каза, че ЕС ще изчака приключването на разследването, преди да стигне до каквито и да било заключения относно това, което той определи като терористична атака. Вашингтон, който внимава да запази езика си неутрален, също не посочи конкретно кого обвинява.
Това, разбира се, е в рязък контраст с Москва, която предвидимо се изявяваше като традиционен защитник на Сърбия, обвинявайки Прищина в етническо прочистване в Северно Косово. Това е същата лъжа, използвана, за да се опита да оправдае пълномащабното нахлуване на руския президент Владимир Путин в Украйна.
„Този инцидент, най-сериозният пример за насилие в Косово от години, обърна плочите срещу Вучич“, каза Димитър Бечев, гостуващ учен в Карнеги Европа. Той също постави под съмнение дали нападението е измамна операция на сръбски ултранационалисти и сръбски лидери в Косово.
„Ако историята за Радойчич, работещ на свободна практика, бъде потвърдена, ще изглежда, че Вучич е загубил контрол над своите бивши пълномощници“, допълни той.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
