МИНИ МАРИЦА ИЗТОК-ДОБИВ-ВЪГЛИЩА

Енергията на въглищата, сложила началото на индустриалната революция преди два века и половина, върви към своя финал. Процесът е неизбежен, а за страните от ЕС окончателният край е фиксиран – 2050 г., когато Европа трябва да стане климатично неутрална. За България решенията са закъснели с повече от десетилетие и неминуемо ще са болезнени, тъй като преходът няма да е плавен. Водещи проблеми са липсите на адекватна стратегия и на информационна кампания, също като за присъединяването към еврозоната.

От управляващите се очаква да обяснят как ще се върже енергийният баланс на България без произвеждания от тецовете ток и какво бъдеще предстои за трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил. Отговори на първия въпрос засега няма, докато решението на втория се съдържа в очакваните 1,4 милиарда лева по териториалните планове за трите района и още близо 3 милиарда лева по програма “Развитие на регионите” (2021-2027 г.) на Европейския фонд за регионално развитие.

Кой ще плати сметката?

В случай че плановете не бъдат одобрени, средства няма да бъдат получени – въглищната индустрия пак ще приключи, но без смислена алтернатива за работещите в нея, което би означавало и бавна гибел за трите области. България вече изгуби близо 200 милиона лева за 2022 г. заради неизпратените планове. Този път управляващите успяха – макар че 24 часа преди документите да бъдат експедирани към Брюксел, избухнаха протестите на миньори и енергетици.

Ако протестиращите в защита на въглищната индустрия искат да я запазят без промяна до 2038 г., останалата част от България трябва да каже дали е съгласна да плаща въглероден данък, за да ги има. Защото през 2025 г. субсидирането им чрез квоти емисии CO2 спира, което значи ще затворят постепенно и мините, и тецовете на въглища, защото произвежданият от тях ток ще стане твърде скъп. За да работи най-големият ТЕЦ – държавната „Марица Изток 2“ например, през 2022 г. са закупени квоти за над 1.7 млрд. лева. Либерализацията на пазара на ток за битови потребители след 2026 г. ще ускори раздялата с кафявата електроенергия.

Управляващите предлагат на напусналите работа да бъдат изплатени минимум 20 и максимум 36 заплати от държавния бюджет, а част от хората да продължат да работят за преодоляване на екологичните последствия от откритите рудници в Маришкия басейн – основно за рекултивация. Правителството настоява за диалог със синдикатите, а до декември, когато трябва да бъдат одобрени териториалните планове за справедлив преход, има 2 месеца за преговори и с Еврокомисията. Но не и за отстъпление от края на кафявата енергия.

Колко време могат да продължат с блокади на пътища и улично недоволство предвожданите от синдикатите протестиращи? Не и година, колкото издържаха английските миньори през 1984 г. „Последната голяма битка на организираната индустриална класа, в която миньорите бяха героичният авангард”, както я определя в публикации на Британската академия проф. Робърт Гилдеа. Но битката не сломи волята на премиера Маргарет Тачър да закрие двайсетина губещи държавни мини, а с тях и 20 хиляди работни места. В България заетите са с 4-5 хиляди по-малко, близо две трети от тях работят в държавните „Мини Марица Изток“ и „Марица Изток 2“, останалите са в частните фирми, свързвани с Христо Ковачки, и в двете т.нар. “американски централи”, чиито договори за изкупуване на ток по фиксирани цени приключват през 2024 г. и 2026 г.

„Възраждане“ и други политически игри

Едва преминал сблъсъкът със зърнопроизводителите и блокадите на пътища с трактори заради вноса на селскостопанска продукция от Украйна, на полето на гражданското неподчинение връхлетяха миньорите и енергетиците. Точно преди местните избори.

Политическата сила, покрепила протестите на първите още преди да са започнали – и дейно участваща в недоволството на вторите, е „Възраждане“. Депутати на партията се активизираха от м.г. в Старозагорска област, а днес вече лидерът Костадин Костадинов гръмогласничи от социалните мрежи, че щом „Възраждане“ започне да управлява, не само че тецовете няма да се затворят, но и ще бъдат разширени. Лесно е да се обещава непостижимото.

Знамената на „Възраждане“ забеляза и премиерът. „Смятат, че така ще спечелят популярност за изборите, но те работят срещу хората от региона. Има партийни участия от страна на левицата, има и други“, посочи Николай Денков.

ГЕРБ и ДПС, номинални партньори на ПП-ДБ, с чийто мандат е съставено правителството, и този път са на страната на недоволните. Както и при кризата със зърнопроизводителите, те избраха позиция на медиатори и балансьори между власт и протестиращи, но също и на критици на управляващите с обвинения, че уреждат „свои“ бизнесмени в териториалните планове. Лицемерно, след като информационната кампания за затварянето на въглищната индустрия трябваше да започне още при управлението на ГЕРБ. Именно третото правителство на Бойко Борисов подкрепи Брюксел за целта за намаляване на вредните емисии с 55% до 2030 г., което по подразбиране изключи въглищата, но и то, и следващите продължиха да увъртат докога.

Президентът Румен Радев също се нареди до ГЕРБ с упреците си за „основателни съмнения, че приоритет на управляващите са печалбите на приближените фирми, а не гарантирането на трудовата заетост във въглищните региони и устойчивостта на българската енергетика“. Тезите на двата най-големи синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“ не се различават от президентските. След като държавните мини и ТЕЦ в Маришкия бъдат затворени, те ще загубят достъп до ресурси, членска маса, а с това и влияние и възможности за лобиране. След провала на миньорските протести във Великобритания членството в профсъюзи е намаляло от около 40% от работната сила на нацията до едва 20 процента. И е продължило да спада през следващите десетилетия.

Зимата е далеч, изборите – близо

Новата индустрия, която да промени облика на въглищните региони, не е сигурна, тъй като заявеният инвеститорски интерес е слаб. Проектът за водородна долина в Стара Загора е в самото начало. Сигналите за т.нар. американски централи са, че вероятно ще спрат работа, след като изтекат договорите им за изкупуване на ток по гарантирани цени. Могат и да ограничат използването на въглища, смесвайки ги с биомаса и други, което също няма да е за дълго. Предвижда се държавната ТЕЦ да се използва за стратегически резерв. Не е ясно обаче как бурното развитие на ВЕИ – солари, хидроенергийни мощности, енергия от вятър – е обвързано с развитието на електропреносната и електроразпределителната мрежа, което силно изостава.

Противоречивите сигнали от няколко поредни правителства в комбинация с неопровержимото убеждение, че на властта в България не може да се вярва, наляха бензин в протестите. Заплахите на енергетиците, че ще преминат към ефективни стачни действия, не плашат, когато зимата е далеч. Местните избори обаче са близо.

*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук