Иранските официални лица се заклеха да отмъстят на САЩ заради покушението срещу двама високопоставени генерали на фона на ескалация на напрежението, която за мнозина породи опасения, че подготвя сцената за война. Въпреки че по-нататъшните стъпки на Ислямската република са неясни, президентът Тръмп вече започна да подсилва американското военно присъствие в региона, пише Том О’Конър за „Нюзуик“. Според съобщение на изданието Вашингтон е привел в готовност своите ракетни системи „Пейтриът“ в Бахрейн и е изпратил допълнително 3 500 военни в района в подготовка за ответни действия.
САЩ държат стриктно под око активността на противника. Военното разузнаване, с чиято помощ армията пусна тестета карти за игра с ирански оръжия на тях, за да приучи по-лесно войниците да ги различават, публикува задълбочен доклад с детайлни характеристика на военните способности на Ислямската република, заедно с историята и стратегията й.
Измежду най-силните страни на иранската армия е нейният ракетен арсенал. Той е най-голям и най-съвременен в целия Близък Изток. Страната притежава и най-голямата редовна армия (523 000 войници, 350 000 резервисти, 1 600 танка, предимно „Зулфикар“, местно производство, и още над 2200 други бронирани бойни машини – бел. ред.).
Ислямската република също така има подкрепата на огромен брой от милиции на шиитски мюсюлмани, враждебни към САЩ и съюзниците им. Тази нагласа бе усилена след петъчното ликвидиране на командира на силите „Кудс“ от Иранската революционна армия ген. Касем Солеймани и още двама висши командири на милиции, като пълният брой и идентичност на загиналите при удара остава неясен.
Изданието за 2019 година на „Global Firepower“ поставя Иран на 14 място в света по Индекс на огнева мощ – преди Израел /18/ и Саудитска Арабия /25/, като САЩ, Русия и Китай окупират първите 3 места. Страната се е ориентирала към местно производство на военно оборудване, защото международните санкции срещу нея ограничават способността й да купува оръжия от чужбина от 2010 година насам.
Голяма част от вносния арсенал на Иран се смята за морално остаряла и включва западни оръжия, произведени преди революцията от 1979 година, която свали прозападната монархия. Има също така и стари съветски и китайски оръжейни системи.
Иран обаче се опитва да обърне недостатъците в предимства. Например флотата му е съставено от малки плавателни съдове за бърза атака, които са обучавани да се струпват светкавично и да помитат по-големи кораби.
Иран напредва и в разработването на собствени оръжейни системи. Това включва опасни противовъздушни системи, като „Трети Кордад“, за която се твърди, че е свалила високотехнологичния американски дрон „Глоубъл хоук“ през юни, „Мерсад 16“ и „Бавар 373“.
Страната се гордее с растящия си ракетен арсенал (общо 1 900 установки за изстрелване на ракети, четвърто място в света – бел. ред.), който включва ракетна артилерия като „Фаджр 5“ и „Зелзал“, балистични ракети с малък и среден обхват като новата „Корамшахр“, която може да прелети около 1 900 км.
Разработени са и далекобойни ракети от разреда „Сумар“ с далекобойност около 2 400 километра, с потенциал да достигнат в Европа.
Техеран е инвестирал много в безпилотни въздушни апарати – разузнавателни, бойни и т. нар. „дронове-самоубийци“, като „Раад 85“. Някои от ракетите и дроновете са били доставяни и на съюзници в региона, включително в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен.
Това предоставя на Иран т. нар. „стратегическа дълбочина“ срещу неговите врагове, а именно Израел и Саудитска Арабия.
Стратегията на изнасяне на оръжия сигурно ще надживее генерал Солеймани и ще бъде продължена от вече избрания негов заместник в Революционната гвардия, бригаден генерал Есмаил Каани. Върховният лидер аятолах Али Хаменей се зарече да поддържа „Оста на съпратива“ в Близкия Изток, водена от неговата страна.
В опит да контрира усилията на Вашингтон да го изолира в международен план, Техеран търси и нови интернационални връзки. Миналия месец той проведе първите общи морски маневри заедно с Китай и Русия в Индийския океан и Оманския залив, като така демонстрира своя статус на значима военна сила.
Въпреки че Москва и Пекин никога не са предлагали да се намесят в полза на Иран, двамата най-големи съперници на Вашингтон обвиняват именно него за ескалацията на напрежението между САЩ и Иран. Дори европейските съюзници, които все още подкрепят ядреното споразумение, призоваха САЩ да преминат към деескалация на напрежението и да потърсят пътя на дипломацията.
