Отново на дневен ред изплува казусът с Тютюневия град в Пловдив. Години наред съдбата на полуразрушените постройки в централната част на града е неясна. Mиниcтepcтвoтo нa ĸyлтypaтa дaвa пpoтивopeчиви и изĸлючвaщи ce yĸaзaния, а знаковият квартал на Пловдив остава блокиран заради разногласия между инвеститори и държава.
Преди два дни се разяри скандал, след като министърът на културата Велислав Минеков замина спешно за Пловдив, след информация, че се разрушава тютюнев склад. Въпреки присъствието и медийните изяви на министъра складът, намиращ се на бул. „Христо Ботев“ 51 и 53 бе съборен.
„Тютюневия склад в Пловдив е бутнат съвсем законно“, заяви пред БНР кметът на пловдивският район Централен Георги Стаменов. След сигнала той изпратил екип на администрацията за проверка и хората са разполагали с документ, че сградата не е паметник на културата и са предприели действия по нейния демонтаж.
По късно кметът на Пловдив Здравко Димитров попита защо министърът на културата не се занимава със сериозните проблеми на културата, а реагира на сигнали от фейсбук по измислени проблеми. Той е категоричен, че община Пловдив е спазила Закона за устройство на територията, като е одобрила плана, с който собствениците на въпросния склад са пристъпили към събарянето му. Димитров повтори, че към онзи момент сградата не се е водила паметник на културата.
“На мен ми е казано, че в Националния институт за недвижимо културно наследство отлежават проекти за 5 млрд. лв. Документи се бавят с години. Не може, когато се появи инвеститор, една сграда изведнъж да става паметник на културата”, каза още Здравко Димитров.
Началникът на дирекция “Устройство на територията” в община Пловдив арх. Пламена Андонова също отбеляза, че няма законово основание да бъдат отказани заявленията за събаряне на тютюневи складове, които не са паметници на културата.
Одисеята на Тютюневия град
До 1944 година тютюневите складове са били частна собственост, след това са национализирани и стават част от Булгартабак. В началото на новия век, те се приватизират от различни собственици. И тук започва тяхната гибел.
Години наред повечето от сградите пустеят, а за реставрирането или укрепването им не се предприема нищо. Районът изглежда запуснат и за ужас на минувачите се превърна в свърталище на бездомници и наркомани. Все пак част от постройките бяха реставрирани и се оживиха с нова функция, но за това заслуга имат по-напористите им собственици.
Голямата част от постройките обаче, се рушат под ударите на времето и безхаберието на чиновниците от институциите. Превърнали са се в язва в сърцето на града, около която определени политици от време навреме се опитват да трупат дивиденти.
Истината е, че сегашният закон за културното наследство спъва развитието на града. Инвеститори има, но се предпочита да има опасни за минувачите развалини, вместо реставрирана и елегантна градска среда. Така както се случи със Старинен Пловдив преди малко повече от половин век и с квартал Капана в Пловдив, който също беше оставен на произвола на съдбата, а днес конкурира световноизвестни квартали, съсредоточавайки в себе си все повече инициативи и проекти.
Министерство на културата трябва да намери нормативна база и разумно административно решение, с което едновременно да се запазят 1-2 или 3 сгради, но да не се пречи на развитието на града. Пловдив е най-старият жив град в Европа и шестият в света. Той лежи върху пластове история, която за наша радост е широко експонирана в живота на съвременните хора. Не е нормално с години центърът на града да тъне в руини, и единствената причина за това да е безхаберието на държавата.
Още актуални коментари – четете тук
Още новини за култура – четете тук
