Социологът Кольо Колев е роден през 1956 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция „Медиана“, която оглавява до днес.
Г-н Колев, как ще коментирате смяната на министър на отбраната Стефан Янев, особено в тази сложна международна обстановка? Това решение ще повлияе ли на стабилността на правителството?
Едва ли ще повлияе на стабилността, но без съмнение ще се отрази на имиджа на правителството. Причината е, че Янев е доста авторитетна фигура. Определено се ползва с високо обществено доверие. Аргументацията, с която той беше сменен и напусна управленската коалиция, определено навежда на сериозни съмнения в и без това съмняващата се българска аудитория. Съмнения за това, че българската политика не е продукт на вътрешните и националните интереси, а е продукт на външнополитически играчи. Това съмнение определено битува от доста време в обществото, а сега в негово лице намира потвърждение. Но това няма да се отрази директно на стабилността тук и сега. Видя се, че няма да има преки политически сътресения вътре в управляващата коалиция.
Сега е такова времето, че който заемем позиция „по-полека и да не се бутаме в първите редици на най-великите натовци”, веднага може да бъде заклеймен като путинофил. Според мен, но и за голяма част от обществото, той се ползва с голяма степен на доверие като национално отговорен. Тези неща по-скоро ще увиснат във въздуха, отколкото да нанесат някаква вреда.
Какво е състоянието на партиите в момента в контекста на толкова кризи?
Партиите са в много тежко състояние – както управляващи, така и опозиция. Това личи най-малкото от резултатите от изборите и рекордно ниската избирателна активност. „Има такъв народ“ също пада надолу. „Продължаваме промяната“ дори все още не е партия. „Демократична България“ също е в тежка криза. Опитът за реваншистки тон от страна на ГЕРБ също се проваля. Но това е нормално, защото страната ни се тресе от кризи, които не са продукт на вътрешнополитически процеси.
В контекста на войната в Украйна, смятате ли, че България е изправена пред нов избор? Особено в контекста на поредните провокация навръх националния празник от страна на „Възраждане”. Беше ли това беше хибридна група, изпратена от руското посолство?
България вече е направила своя избор. Тук вече битката е в нюансите. Без всякакво съмнение България не може да не осъди това, което се случва в Украйна. Независимо как ще го наречем, това е трагедия. България няма никакъв ресурс и шанс, но и желание да обяви, че това е нещо „чудесно” или „освобождение на Украйна”. Няма място за избор. Трябва да говорим с единен глас с Европа. Друг е въпросът, че има „кабинетни ястреби”, които се „мятат” и казват, че трябва да обявим война на Русия и да дадем оръжие. Има и други, които призовават да сме по-спокойни, защото когато големите се разберат, ние отново си оставаме на същото географско положение. Това е реалният избор, а не дали сме за или против Русия. Трябва да премерваме всяка дума и действие, което правим.
Трети март не спира да предизвиква остри дискусии и се поставя въпросът дали той трябва да е националният празник.
Всяка година се поставя безумният въпрос. На Трети март България изплува на историческата карта или поне получава тази възможност. Разбира се, този спор, до голяма степен е продиктуван от настоящите геополитически битки. Ако не съществуваше това противопоставяне, този спор едва ли щеше да съществува. Но сега искаме да пренапишем историята с оглед на новите ни „братя”. Това, меко казано, изглежда смешно. В този контекст изказването на президента Радев на 3-ти март беше много точно – че два братски народа сега се бият, а костите им са положени за нашата свобода.
Що се отнася до провокациите – това е „Възраждане”. Използват ситуацията, за да трупат рейтинг. В случая имаме и войната, която малко или много дава различни нюанси на заклеймяване или одобряване и те се възползват от това. Без съмнение в България има много силно уважение към Русия.
Какъв е вашият коментар за войната в Украйна?
Без съмнение всяка война е ужасно нещо и не трябваше да се стига дотам. Друг е въпросът как се стига дотам. Ние с широко отворени очи вървяхме към този конфликт вече 25 години. Сега всички сатанизират Русия и Путин. До този конфликт се стигна, защото дълги години не се чуваше гласа на Русия и резонните й притеснения за собствената й сигурност и ужасните събития – например тези в Одеса. За осем години геноцид в Донецк и Луганск, където имаше много цивилни жертви. Както и погазването на световния правов ред. Разбира се, това не оправдава конфликта, но до голяма степен го обяснява. За мен решението е да седне на масата за преговори и да се чуят и двете страни, защото в противен случай няма да има мир.
Още актуални интервюта – четете тук
