Кольо Парамов е български финансов експерт и политик. Завършил е „Икономическа география“, „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград и главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.
Защо актуализацята на бюджета все още не се случва, въпреки че в последните дни се чуха все по-ясни призиви за това от страна на служебните министри и президента?
Бюджет 2021 е фундаментален проблем. Дано всичко, което стана в парламента, да е една поучителна история за всички. Тази година даваме 200 млн. лв за избори. В крайна сметка тези избори се оказаха непрокопсана идея. Заради цялата тази тежка, обща ситуация, трябва много сериозно да се помисли и да се намери решение. Решението е едно-единствено – бюджетът трябва да се разгледа, да се доконструира и да се промени като условие, отчитайки всички фактори. Има три основни, важни задачи. Подготовката на 4-тия вариант за ковид-19, пенсионната реформа и регламентацията по отношение на гаранцията за някои от плащанията, предизвикани от кризата. Моята оценка е, че остава един огромен проблем и той ще се яви през ноември/декември. Той е свързан с цената на ел енергията. Тази груба грешка от страна на управляващите преди и сега, да допуснат присламчване към Гръцката национална енергийна борса, която е възможно най-скъпата и подценяването на варианта за превключване към румънската. Съответно достигане на цени, които са абсолютно непоносими и са алогични от гледна точка на производство на тежка индустрия и металургия. Това означава, че някой се занимава само с преимуществата на износната квота на ел енергия, а не за задоволяване на потребностите на България като държава, производствен цикъл и отношение към бита и заплатите на хиляди хора.
Бюджет 2021 ще бъде регламентиран на 1-ви октомври. Вариант е да изберат част от служебния кабинет за едно правителство до 10 месеца, за да може да стигнем до другата пролет. Ако това стане на 3-тия път, България може да се надява тези фактори да бъдат преодолени и парламентът да го гласува. В противен случай никой не може да предвиди какво ще се случи. Няма никаква гаранция, че избраното служебно правителство ще съумее да направинещо без наличие на парламент, и без възможността на президента след 18-20 октомври да го освобождава парламента, както и на фона на нови избори.
Какво друго бихте препоръчали на депутатите да коригират в бюджета? Има ли слаби места и кои са те?
Миналата година си позволихме да вземем 10 милиарда. Те трябва да се преразгледат като база данни и да се види каква е националната финансова тежест по отношение на междинни плащания, какво би останало от там, какво ще завари новото служебно правителство. Това е задача с много неизвестни. Защото, ако се „обезводни” цялата структура в НАП на работещи отрасли и се изземат тези „живи“, не се знае как фирмите ще предпочетат да завършат годината и дали ще имам възможност да отделят своите плащания към бюджета. Още в първото тримесечие това може да създаде условия да се прекъсне линията на финансово стабилизиране. Ако това стане, попадаме в двойна цикличност. Един път липсват пари от данъчните субекти, втори път липсва технологична възможност да създадем цикъла за търсене на допълнителни възможности.
Искам да предупредя тези, които се занимават с политиканстване, че сянката ще има се види много дълга. Трудно ще е да манипулират и да излъжат избирателите.
От гледна точка на технологията на бюджета и на финансовите взаимоотношения, ИТН се държат като в детска градина. Те проявяват неразбиране и неграмотно отношение към цикъла на плащания, които се задават в държавата. Няма да улучат този път сценария, който освен, че е финансов, е и много важен. Трябва да си дадат сметка какво ги очаква, ако продължат да играят на тънката струна на някакви утопии.
Имате ли представа какви финансови резерви има в държавата, които биха могли да се използват както за борбата с пандемията, така и за подпомагащи социални мерси?
Има едни 2 милиарда. Очакват се и други проходи през четвъртото тримесечие. Двамата нови министри – Петков и Василев, достатъчно добре разбраха къде, какви резерви има. Но искам да предупредя, че ако изземването стане до безкрай, могат да се получат и обратни резултати. Защото оборотните пари за работещи предприятия са важен елемент от тяхната стабилност и не трябва да се подценява. Изземването на оборотните пари за стари плащания няма да е добре. При добро желание и професионализъм и разбиране на баланса, може да се постигне някакъв успех.
Как оценявате действията на служебното праителство в този ресор?
Те успяха за много кратко време – 9 седмици, да разберат за какво става дума. Имат размах и хъс и разбраха как са разпределени схемите. Все пак България е малка страна – 6 милиона – колкото западен Истанбул. Трябва и достатъчно добре да се развие схемата на олигарсите по схемата „Магнитски” и да се види кой какви пари има в офшорните компании – това са около 50 милиарда долара.
Какво би се случило, ако парламентът се разпусне и актуализацията се забави?
Най-черният сценарий е да дадм 100 млн.лв за нови избори. Правим ги евентуално 2 в 2, защото няма да имаме пари за отделни. Това се конструира до 5-ти ноември. До края на ноември трябва да има ново правителство. То трябва да има достатъчно ясни и последователни данни и до първите 10 дни на декември да вкара бюджет 2022.
Но силната политическа измама и неграмотност от страна на желаещите да властват, може да ги вкара в в невъзможност да проиграят от начало докрай схема, която трудно ще я разберат изведнъж. Опасявам се, че нямат съответната експертна подготовка.
На третия мандат трябва да се избере един кабинет, който да отчете интереса на държавата, цикъла, времетраенето и да гарантира решението на изброените 4, 5 проблема. Иначе влизаме в една спирала, стартираме с огромни дългове и влизаме в противоречията на изказвания на хора, които си нямат представа от тази работа. Например, не може кандидат за финансов министър, дошъл случайно, който не е чувал в живота си за Закон за бюджета, да обяснява, че задачата му е да не се приеме еврото. Как може да с говори така на фона, че в последните 7 години, България пропусна, заради олигарсите, стабилизационни вътрешни плащания от ЕЦБ 39-45 милиарда евро. Ако тези пари ги бяхме получили, както балтийските държави и Словения, например, сега щяхме да сме в коренно различна посока. Освен това Централната банка нямаше да позволи на никой олигарх да изнесе повече от 20 хил. евро. Щеше да има абсолютен контрол. Стандартът щеше да е коренно различен, както и пенсионната база, вътрешният ресурс щеше да се разпределя много по-добре.
