Депутатите обсъждат проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Сред постъпилите предложения е това на Никола Минчев (ПП-ДБ) за отделяне на спорта в самостоятелна комисия, с което на практика да има две отделни комисии – по спорта и по въпросите на децата, младежта и семейството. Вчера по време на заседанието си временната комисия по правилника не подкрепи това предложение и запази броя на постоянните комисии.
Днес в пленарната зала Никола Минчев отбеляза, че вчера по време на заседанието на временната комисия се е видяло, че няма мнозинство, което да подкрепи направеното предложение за създаване на нова комисия и са направили предложение в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да се добави „семейство“ и да стане Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта.
Тошко Йорданов (ИТН) предложи всяка постоянна комисия да бъде гласувана поотделно дали да съществува. Броят на комисиите по наше мнение е ненужно завишен, добави той.
Ние от „Възраждане“ подкрепяме по принцип вашето предложение, но държа да ви напомня, че в 47-ото НС именно по инициатива на ИТН се раздуха както правна, така и бюджетна комисия, за да се намести по един депутат от ИТН, коментира Петър Петров.
Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) припомни, че вчера във временната комисия за правилника на парламента е имало разбиране броят на комисиите да не се увеличава.
Цончо Ганев („Възраждане“) се обърна към Мутафчиева, че представител на тяхната нова коалиция е казал защо искат да раздуят щата и направят нова комисия – за да угодят на поредното НПО.
След напрежение между депутати на „Възраждане“ и „Продължаваме Промяната – Демократична България“, заради размяна на реплики, председателят на Народното събрание Росен Желязков наложи забележка на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, и обяви десет минути почивка.
След почивката Росен Желязков каза, че имал възможността да се запознае с експресната стенограма, в резултат на което налага забележка и на Манол Пейков от ПП-ДБ.
Депутатите спориха дали има нужда от постоянна Комисия по конституционни въпроси.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че към момента не вижда предмет за дейност на такава комисия, защото няма внесен проект за промени в Конституцията. Той предложи създаването на временна комисия за конституционни въпроси, ако такъв проект бъде внесен.
Атанас Славов (ПП-ДБ) припомни, че е бил председател на Комисията по конституционни въпроси в предходния парламент, а Карадайъ е бил неин член. Тя проведе три заседания, включително за промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, отбеляза депутатът. Искрено се надявам това Народно събрание допълнително да уплътни работата на тази комисия с внасянето на проект за изменение на Конституцията, надявам се, не само от една парламентарна група, каза Славов.
Категорично се противопоставям на идеята Народното събрание да не излъчи Комисия по конституционни въпроси, заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Всички ние многократно сме заявявали, че искаме да правим конституционни промени, самата група на ДПС предостави проект за изменение на Конституцията, отбеляза тя.
Такива комисии са абсолютно безпредметни, смята и Петър Петров, заместник-председател на парламентарната група на „Възраждане“. Ако държите да я има, обосновете се с какво ще се занимава тя, прикани той поддръжниците на тази комисия. По думите му такава комисия е плод на искания на „псевдореформатори“ и „псевдодеятели“ за „псевдо конституционна реформа“.
Депутатите почетоха с декларации паметта на жертвите на масовото изтребление на арменци в Османската империя
Политическите сили в парламента почетоха с декларации паметта на жертвите на масовото изтребление на арменци в Османската империя. Поводът е Денят на възпоменание на жертвите на масовото изтребление на арменците в Османската империя 1915 -1922 г. – 24 април, обявен с решение на българския парламент.
На 24 април 2015 г. 43-ото Народно събрание определи този ден за възпоменание на жертвите на арменския народ в Османската империя 1915-1922 г., каза председателят на парламента Росен Желязков. Паметта на жертвите не може да бъде тема за политически дебат, не може да разделя, още повече че сме в периода между Възкресение и Възнесение Господне, призова той. Бог да прости жертвите и нека да помним, заяви Желязков.
Декларациите на парламентарните групи в 49-ото Народно събрание бяха прочетени в началото на днешното пленарно заседание, което започна с повече от 20 минути закъснение заради председателски съвет.
Пръв думата взе лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който каза, че 24 април 1915 г. е най-мрачната дата не само за арменците по света, но и за човечеството, защото това е началото на първия геноцид през 20 век в такива огромни мащаби.
„Геноцидът над арменците е не само трагедия за тях, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечеството. Това е началото на процеса по заличаване на Християнството в пределите на тогавашната Османска империя преди 100 години“, коментира Костадинов.
Последва декларация на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), в която Илина Мутафчиева посочи, че 24 април е дата за възпоменание на погубените около 1,5 млн. арменци и опита за унищожаване на арменския народ. Тя отбеляза, че през 2015 г. Европейският парламент е обявил 24 април за ден в памет на жертвите на геноцида, а 16 от държавите членки на ЕС са припознали официално арменския геноцид, „доказан категорично с исторически факти и документи“.
„На тези, които само са искали да минат през страната ни, България дава свободен коридор, на другите, успели да изградят свой втори дом тук, правителството на Александър Стамболийски дава българско гражданство през 1923 г.“, припомни Мутафчиева.
Зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Атанас Зафиров също припомни, че на 14 април 2015 г. българският парламент е приел решение за признаване на масовото изтребление на арменци в Османската империя през 1915-1922 г.
„С този акт се присъединихме към нациите по света в припомнянето на тази болезнена история. Много от оцелелите бяха принудени да започнат нов живот, в нови земи, включително и в България“, каза той. „Разказаха своите истории и тези на предците си, за да помнят и гарантират, че геноцид като този, който се случи преди 108 г., никога повече няма да се повтори“, заяви още Зафиров.
В изказване по темата председателят на ДПС Мустафа Карадайъ призова днешната дата да не се използва за политически цели. Той припомни, че в историята има много дати и събития, свързани с „кръвопролития, отнемане живота на милиони души, издевателства и унижаване на човешкото достойнство“.
„Всички ние дължим състрадание и съчувствие към жертвите във всеки един момент като хора, но в същото време ясно трябва да се разграничаваме като политици от избирателен подход към историческите събития, както и от теми, които могат да прокарват нови разделителни линии и да противопоставят групи, народи, държави“, коментира Карадайъ.
Той каза, че трябва да се проявява политическа мъдрост и отговорност, за да „не се стига до експлоатация на една историческа тема с цел обслужване на политиката на разделението и противопоставянето“.
Лесно е да се осъждат подобни трагедии 100 г. по-късно, когато събитията са отминали, историците са казали своята дума, коментира и Тома Биков от името на ПГ на ГЕРБ-СДС. Трудно е било, когато тази трагедия се е случвала, тогава българският народ е приел бежанците от Армения, защото и самият български народ или части от него са били подлагани на гонения и репресии, отбеляза депутатът.
„Когато излезем тук и осъждаме Османската империя отпреди 100 г., но не сме в състояние ясно и категорично да осъдим действията на руската империя в настоящето, означава, че може би сме малко лицемерни“, изтъкна депутатът.
Източник: БТА
Още вътрешнополитически новини – четете тук
