Виетнамски мигрант, оцелял при пътуване, организирано от трафиканти на хора, разказва, че е платил 16 000 паунда, за да се измъкне от малко градче във Виетнам и да стигне до Великобритания, където става продавач в магазин за къри и натрупва несметно богатство.
След като 39 души буквално умряха от студ в камион в Есекс, Нгуен Дънк разказва:
„Никой не очаква, че ще бъде поставен в хладилен ковчег, но поемаш рискове, за да постигнеш целта си.”
„Макар някои да умират, други. в крайна сметка, стигат до желаното място.”
Седейки в относително луксозния си тухлен дом в провинция Нгхе Ан, 32-годишният Нгуен разкрива, че е работил в ресторант в Бирмингам две години.
Той казва: „Средната заплата във Виетам е 120 паунда на месец. От Великобритания изпращах повече от 1 000 паунда, тъй като работех по 18 часа на ден, седем дни в седмицата.”
„Дните ми във Великобритания започваше в 6 сутринта и завършваше в полунощ.”
„Беше изключително трудно, но това, което ме поддържаше, беше семейството ми, което разчиташе да им изпращам пари”.
След това имиграционните служби сложили край на „мечтания живот” и той бил депортиран обратно във Виетнам.
Но Нгуен казва: „За две години във Великобритания спечелих толкова, колкото щях да изкарам, ако бях работил 20 години във Виетнам”.
„Единственият изход е да рискуваме живота си и да се опитваме да стигнем до Обединеното кралство, където парите могат да помогнат на семействата ни. ”
Нгуен говори пред „Мирър” в момент, в който му съобщиха, че синът му може да е най-младата жертва от трагедията в Есекс.
Именно трафикантите са съобщили на семействата на загиналите за инцидента.
Нгуен е бил „транспортиран” до Ханой през 2011г., след което отлетял до Чехия с туристическа виза, за 4 600 паунда. Преди да кацне в Европа, той трябвало да плати още 800 паунда. След седмица в Прага, от Нгуен поискали още 1 000 паунда, за да стигне до Германия, където бил прекаран през границата.
Опитът му да поиска убежище се провалили и след 18 месеца той избягал от Дрезден, а семейството му му изпратило още 9 000 паунда, за да го „контрабандират” във Великобритания.
„Хората си мислят, че трафикантите сами ни търсят, но не е така. Семействата сами решават кого да изпратят във Великобритания. Всички събират пари, за да се плати на трафикантите. Загиналите миналата седмица са заробили семейства си с огромни дългове. Великобритания беше за тях единственият изход.”
Нгуен е депортиран в края на 2017г., а семейството му все още не може да изхарчи всички пари, които е изкарал във Великобритания. Той живее в тухлена къща, което не е често срещано в родния му град. Но Нгуен все още е преследван от трафикантите, които управляват този регион, откъдето са и 25 от жертвите в Есекс.
Докато говори пред репортерката, Нгуен получава обаждане, в което го заплашват с насилие, ако продължава да говори за мрежата на трафик на хора.
Всички комшии в района имат поне един роднина или познат, който е заминал на гурбет, рискувайки живота си.
Разхождайки се по улиците, става ясно защо семействата изпращат близките си на опасното пътуване. В целия район са разположени двуетажни и триетажни къщи, построени през последното десетилетие с пари, спечелени в чужбина. До тях още стоят колибите от преди.
КОМУНИЗЪМ ИЛИ СИГУРНА СМЪРТ?
Виетнам е поредната комунистическа страна, затънала до гуша в бедност и мизерия. Населението на страната е 94 349 000 души. Едва 33,6% от тях живеят в градовете, а останалите – по селата, съответно се препитават със земеделска работа.
Виетнам е еднопартийна комунистическа партия. През годините е разкъсвана от войни, мизерия и бедност.
Комунистическата партия контролира всичко от икономиката до медиите.
Животът във Виетнам е изключително скъп спрямо заплатите, които се взимат в страната. Сайтът Cost of Living отчита отговорите на 5 804 респонденти. Според техните данни, средната работна заплата е 295 британски паунда. Наемът на апартамент с една спалня в центъра на голям град е 307 паунда, а тристайният е 684 паунда. Един литър мляко е около 1,10 паунда, а 1 хляб – 0,55. 1 килограм телешко месо се продава за 7,49 паунда. Разходите за живот, включително електричество, вода, отопление е средно около 50 паунда.
Правим уточнението, че тези данни са за хора, които живеят в големите градове, които, както стана ясно, са около 30% от населението. Останалите 70 на сто живеят в пълна нищета, храна имат само, ако си произведат.
Затова не е изненада, че много виетнамци избират смъртоносното пътуване до Великобритания, пък било то и в хладилен камион, вместо гладът и мизерията в родната си страна.
