Цигуларката Дорина Маркова заяви пред БТА, че концертът на Брамс е не само солов, а и диалог. Тя сподели, че харесва тази творба и заради ре мажорната тоналност, която придава на цигулката особено богат звук.
„Тази творба е написана в ритъм три четвърти, вдъхновен от популярния валс във Виена по онова време. Това създава усещане за плавност и комфорт. Ние ще се опитаме да акцентираме малко на валсовия елемент в основната тема – като малки поклон пред вкуса на Брамс“, добавя Маркова.
Тя и пианистката Лора Димитрова ще изпълнят за първи път заедно на българска сцена в рамките на музикалния проект „Музика на всички времена“ на Симфониета – Видин, под диригентството на Петър Димитров, който стартира на 13 май във Видин. Заключителният концерт от цикъла е тази вечер в културното пространство „Театро арт“ в София.
Как започнахте музикалната си кариера?
– Родена съм в София в епохата на комунизма, когато класическата музика се ползваше с особено уважение. Процесът на прием в музикално училище беше труден и конкурентен, стартирайки много рано. Започнах да свиря на цигулка на пет години в експерименталните класове на известния български цигулар Трендапил Миланов.
Родителите ми не са музиканти. Майка ми случайно ме записала на цигулка. Имах късмета да уча от отлични преподаватели като Ирина Драгнева и Валентина Чукарина, които ме насочиха към поп музика – Барбра Стрейзънд, Бродуей… Прекарах всичкото си време в музикалното училище до 18-годишна възраст, след което поступих в Софийската консерватория при проф. Гичкова.
Как протича кариерата Ви извън България?
– Политическите промени в България ми предоставиха възможност да участвам в прослушвания зад граница. Комисия за младежки оркестри посети София – нещо, което преди било немислимо. Тази възможност ми позволи да участвам в конкурси и завърших в Калифорнийския университет в Лос Анджелес под ръководството на знаменития виртуоз Марк Каплан, който коренно промени живота ми.
След това участвах в международни фестивали, върнах се в София и станах концертмайстор на Софийската опера и балет. По-късно заминах за Сидни, където бях водач първо в Симфоничния, а после и в Оперния оркестър. Спечелих конкурса за водач на Лондонската филхармония. Моят живот се раздели между Сидни и Лондон, но Лондон стана основен, тъй като е центърът на класическата музика. Свирила съм в седем от големите оркестри, включително двата на Би Би Си и в Кралската филхармония.
Какво да очаква публиката на концерта на 16 май?
– С диригента г-н Димитров и Симфониета – Видин ще изпълним концерта за цигулка на Брамс – произведение, което представлява диалог. Оркестърът и солистът си разменят роли непрекъснато. Брамс го е композирал в тясно сътрудничество с цигуларя Йозеф Йоахим, което прави връзката между солиста и оркестъра особено интензивна.
Този концерт много ми харесва заради ре мажорната тоналност, която придава на цигулката изключителна пълнота. Освен това, той е написан в три четвърти ритъм, вдъхновен от популярния валс от времето на Виена. Това придава усещане за плавност и комфорт. Ще се опитаме да акцентираме малко на валсовия елемент в основната тема – малък поклон пред вкуса на Брамс.
Какво Ви привлече да свирите със Симфониета – Видин?
– Изключително ме интересува развитието на този оркестър. Зная какво значи да си част от утвърдени оркестри, но тук е различно – Симфониета – Видин не е от традиционните класически състави, но започва да се утвърдва и привлича международни солисти и музиканти, като свири на нови места.
Въпреки че вече не съм млада, смятам себе си за носител на новото. Вдъхновяващо е да срещна съмишленици – хора и институции, които също предлагат нови идеи. Това създава уникална енергия.
Какви нови проекти имате?
– Имам много проекти – рецитали, концерти, записи. Често се чудя кога ще намеря време за новите произведения, които ме очакват. Веднага след концерта ще отида в студио за записи на музика за големи филмови продукции. Не мога да разкрия заглавията, но редица от тях са свързани с бързи коли и известни актьори. Докато съм все още млада и здрава, животът ми е на пълна скорост.
Дорина Маркова е член на множество оркестри – Abbey Road Studios в Лондон и Saint Martin in the Fields. Тя е заемала ключови позиции в седем оркестъра във Великобритания, включително Лондонската филхармония, BBC SSO, BBC CO, BBC SO, Кралския филхармоничен оркестър и операта в Австралия. Като част от Abbey Road Studios тя участва в записите на множество важни филмови проекти. Нейната цигулка е част от саундтрака на много известни филми, включително „Скайфол“, „Междузвездни войни“, „Игрите на глада“ и „Властелинът на пръстените“. Работила е с артисти като Стинг и Адел, както и с композитори като Александър Деспла и Ханс Цимер.