Кой е Олаф Шолц, който вероятно ще наследи Меркел на канцлерския пост? Какво трябва да знаем за политика, окрилил социалдемократите? Този, който дълго бе подценяван и когото партията никога не е обичала истински?
С възторжени викове и ръкопляскания – така бе посрещнат в неделя вечерта основният кандидат на ГСДП Олаф Шолц на трибуната на партийната централа в Берлин. На него му се удаде нещо, което доскоро се смяташе за невъзможно: да изведе Социалдемократическата партия от дългогодишната ѝ криза и да постигне значително по-добри резултати от тези на предишните парламентарни избори през 2017.
През пролетта на 2021 партията все още събираше едва 15% електорална подкрепа. Но след това неочаквано започна стръмният ѝ възход. С това пътят към канцлерския пост обаче все още не е изминат. Кой ще управлява Германия ще се реши след коалиционните преговори през следващите седмици и месеци. Защото са възможни различни коалиции. Социалдемократите обаче ще водят тези преговори с високо вдигната глава и със самочувствието, че са постигнали много добър резултат.
Колко силен е социалдемократическият заряд у Шолц?
По време на предизборната кампания ГСДП заложи изцяло на Олаф Шолц – неговото лице беше по всички плакати, той произнасяше речите по всички предизборни митинги, той участваше в политическите дебати. Цялата кампания на партията беше ориентирана единствено и само към личността на 63-годишния ѝ основен кандидат. „Той е човек на действието, който си разбира работата и я умее“ – това беше посланието, с което социалдемократите представяха Олаф Шолц като държавник с богат управленчески опит и като естествен наследник на Ангела Меркел. От 2018 година Шолц е финансов министър в кабинета на Меркел, както и вицеканцлер на управляващата широка коалиция от ХДС/ХСС и ГСДП.
Но колко силен е социалдемократическият заряд у Олаф Шолц всъщност? На този странен на пръв поглед въпрос може да се отговори само ако се хвърли поглед назад. През 2019 Шолц искаше да стане председател на ГСДП, но на вътрешнопартийното допитване той остана втори. Двойката Саския Ескен и Норберт-Валтер Борянс победиха с обещанието да водят по-ляв политически курс от предишния. Олаф Шолц винаги е бил причисляван по-скоро към консервативното крило на ГСДП. Толкова по-изненадващо беше, че през август 2020 партията номинира като свой кандидат-канцлер именно Шолц, когото преди това не пожела да избере за свой председател.
Изправяш се и продължаваш смело напред
Начинът, по който Шолц прие поражението си в избора за партиен лидер е показателен за маниера му да се справя с кризи. Неговият принцип: изправяш се отново и продължаваш, без нито за миг да се съмняваш в себе си. Шолц е надарен с непоклатимо самочувствие, изградено в годините на десетилетната му политическа кариера, преживяла не един и два труса. Нищо обаче не е успявало да го отклони от неговия път.
Редица кризисни ситуации, които хвърлиха известна сянка върху ролята на Шолц като финансов министър, не успяха истински да му навредят – било то данъчният скандал около сделките Cum-Ex, или измамите с Wirecard. Социалдемократът неизменно успяваше успешно да отбие отправените към него обвинения.
„Никой не бива да се страхува“
Качествата му на трезвомислещ и прагматичен човек му помогнаха и в кризата около пандемията. А той беше и човекът, който разпределяше милиардните помощи. Шолц успя да се възползва и от този факт, за да се изяви в положителна светлина. Германия е в състояние да се справи финансово с проблемите, породени от пандемията – гласеше неговото мото. В предизборната кампания той обеща също така, че страната щу успее да върне 400-те милиарда нови задължения, които пое заради пандемията. „Никой не бива да се страхува, веднъж вече сме успявали да върнем дълговете след последната криза от 2008/2009 и сега отново ще се справим за по-малко от 10 години.“
По сходен начин Олаф Шолц излага аргументите си и по отношение на защитата на климата. „Прагматично, но и с лице към бъдещето“, така той резюмира програмата си в тази сфера.
Външнополитически Шолц е гарант за последователност. Казва, че под негово ръководство Германия ще се ангажира за „една силна и суверенна Европа“, която „говори с единен глас“, „защото иначе бихме се обезличили“. Шолц твърдо отстоява принципа за активно сътрудничество със САЩ и НАТО.
„Автоматизираният“ Шолц
Прагматизмът на Шолц очевидно се хареса на гражданите. В несигурни времена това качество явно се цени повече от личния чар. А Шолц е лишен от харизматичност. Да демонстрира вълнения и емоции – това е нещо, което Шолц просто не може. Даже в моменти на най-голяма радост той остава външно невъзмутим.
Едва по време на предизборната кампания той показа повече емоции и близост до хората, промени до известна степен своята мимика и жестове. В продължение на дълги години обаче иронично го наричаха „Шолцомат“ (игра на думи – съчетание от Шолц и автомат), описвайки монотонния му, автоматизиран начин на говорене и безизразното му лице.
И собствената му Социалдемократическа партия често пъти не е проявявала голямо разбиране към интровертния прагматик от Хамбург, който неизменно казва само най-необходимото и нито дума повече. Когато е кандидатствал за някакви партийни постове, Шолц по правило е получавал най-слабите резултати. Въпреки това на него му се удаде да се издигне в политическата йерархия. Безшумно, но ефективно.
От критик на капитализма до финансов министър
При това той изживя забележителна политическа промяна. През 1980-те години, като председател на младежката организация на Социалдемократите, Шолц беше все още твърде радикален. Настояваше например „да се преодолее капиталистическата икономика“. Но работата му на адвокат по трудово право със собствена канцелария в Хамбург промени мисленето на дипломирания юрист и му показа как в действителност функционират икономиката и предприемачеството.
Досега Шолц е бил генерален секретар на ГСДП, министър на труда, сенатор по вътрешните работи и главен кмет на Хамбург, а през 2018 стана финансов министър и вицеканцлер. Като евентуален канцлер той би желал да управлява заедно със Зелените и Свободните демократи. Но дали това негово желание ще се сбъдне? Предстои да разберем.
Анализът е от „Дойче веле“.
