Картата на съвременния свят се състои от 197 суверенни държави, съответно съществуват и 197 държавни флага, като всеки от тях е уникален.
Въпреки тази единственост и неповторимост, всички флагове са роднини – количеството на цветовете, които се използват в държавната символика, е ограничено.
Например спомнете си флаговете на Украйна и Швеция, Русия и Франция. Подобието е налице. А един от цветовете на дъгата въобще не присъства в държавен флаг – лилавият.
Причината за това е, че до средата на 19в. лилавата боя за тъкани е била практически недостъпна. Тя е съществувала само във формата пурпурно – пигмент, който е добиван от морски миди.
Процесът на добиване е бил толкова скъп, че поради това един кг пигмент е изисквал обработването на 10 000 миди.
Оттук погледнато, не е удивително, че лилавите дрехи са били символ на разкош. Те са били прерогатив на богатите.
През 16в. кралицата на Англия Елисавета I дори издава указ, с който прави лилавия цвят „кралски“ и забранява на всеки друг извън кралското семейство да го използва.
Ситуацията се променя през средата на 19в. Тогава химикът Уилям Пъркин, а след това и колегата му Паул Фридлендер успяват да получат скъпоценния оцветител по синтетичен път. Така милиони миди биват спасени.
Масовото производство на лилава боя за тъкани започва в началото на 20 в. По това време повечето съвременни страни вече са определили символиката на своите държавни флагове. Именно поради това лилавото остава встрани от целия процес.
Днес може да видите този цвят на гърдите на амазонския папагал, който украсява флага на Доминика и на флага на Евразийския икономически съюз.
